Кратко животоописание
Св. свещеномъченик Ириней, епископ Лионски – родом от Смирна, ученик на св. Поликарп Смирненски, проповядвал за Христа и пазил вярата от еретици.

След мъчения бил посечен с меч в 210 година при царуването на Септимий Север.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

От съчиненията на св. Ириней са съхранени фрагменти, до нас са достигнали в цялост само две: “Опровержение и победа над мнимия гносис” или “Против ересите” и “Доказателство за апостолската проповед”.

Книгата “Против ересите” представлява полемика с гностиците и Маркион, който по време на епископството на св. Ириней представлявал най-голяма опасност за християнството. В нея св. Ириней доказва, че Старият и Новият представляват едно цяло, свързани от приемствеността на Божието откровение. Бог на двата Завета е един и същ Бог:

“Нито Господ, нито Светия Дух, нито Апостолите, писал той, никога не биха определено и решително нарекли Бог този, който не е Бог” (Против ересите, III, 6,1).

“И този, и другия Завет е създал един и същи Домоуправител – Словото Божие, нашия Господ Иисус Христос, Който е говорил с Авраам и Мойсей, а в последните времена ще ни възвърне свободата и ще умножи от Него произхождащата благодат” (също там, IV, 9,1).

Св. Ириней посочвал също, че Евангелията, на които гностиците се позовават, са написани не от апостолите, а от негови съвременници и че истинската, достоверната традиция, изхождаща от апостолите, е отразена единствено в четирите Евангелия.

Св. Ириней пише:

“Матей издал на езика на иудеите Евангелие по време, когато Петър и Павел в Рим благовестили и основали Църквата. След тяхното отпътуване Марк, ученик и тълкувател на Петър, ни е предал писмено това, което било проповядвано от Петър. И Лука, спътник на Павел, изложил на книга проповядваното от него Евангелие. След това Йоан, ученик на Господа, облягал се на Неговите гърди, също издал Евангелие по време на пребиваването си в Ефес Азийски” (също там, III, 1,1).

Сред апостолите, утвърждавал св. Ириней, нямало избрани, които единствено били посветени в някакво тайно учение. И Петър, и Павел били представители и посланници на Църквата. В Църквата чрез приемството на Преданието се пази и живее евангелското благовестие (също там, III, 13,1).

Дори броят на Евангелията не е случаен – св. Ириней пояснява, че той е свързан с древния символ за завършеност и вселенскост. “Както четирите страни на света, в който живеем, и четирите главни вятъра, така и Църквата е разпръсната по цялата земя, а стълп и утвърждение на Църквата са Евангелието и Духа на живота, затова е редно да има четири стълпа …, които оживяват хората” (също там, III, 11,8).

Редом с дискусията с гностиците, св. Ириней засягал въпроси от екзегетически и догматичен характер, и особено въпроси на библейската сотериология. В противовес на гностическия дуализъм, той я интерпретирал като изцеление на тварите и приобщаването им към божествения живот. “Първородното Слово низхожда в творение (твар, ц.сл.), т.е. създание (телесно), и се обема от него, и, от друга страна, творението приема Словото и възхожда към Него, възхожда по-високо от ангелите, и става Божий образ и подобие (също там, V, 26,3).

Превод от руски по “”Библиологический словарь” священника Александра Меня, СПб., 2002.