Евангелски стихири на осемте гласа
от: 22.04.2012
Евангелските стихири са важна част от възкресното утринно богослужение. На брой те са 11 – по числото на възкресните утринни евангелски четива, на които стихирите се явяват коментар и тълкувание.

Всяка от евангелските стихири – от №1 до №8, се пее на съответния от осемте гласа, като стихири от № 9 до №11 се пеят съответно на 5, 6 и 8 глас.

Евангелска стихира № 1 – Глас 1

На гору учеником идущим за земное вознесение, предста Господь, и поклонившеся Ему, и данныя власти везде научившеся, в поднебесную посылахуся проповедати еже из мертвых воскресение, и еже на небеса возшествие: имже и во веки спребывати неложный обещася Христос Бог, и Спас душ наших.

Когато учениците отидоха на планината за възнесението от земята, се яви Господ и като Му се поклониха, и като научиха за дадената навсякъде власт, бяха изпратени да проповядват на всички под небето възкресението от мъртвите и възлизането на небесата; и да пребъде с тях навеки обеща им истинският Христос Бог и Спасител на душите ни.

Евангелска стихира № 2 – Глас 2

С миры пришедшим яже с Мариею женам, и недоумевающимся, како будет им улучити желание, явися камень взят, и Божественный юноша утоляя мятеж душ их, воста бо, глаголет, Иисус Господь. Темже проповедите проповедником Его, учеником в Галилею тещи, и видети Его воскресша из мертвых, яко Жизнодавца и Господа.

Когато жените дойдоха с миро заедно с Мария и недоумяваха как да изпълнят желанието си, камъкът се оказа отвален и небесният момък успокои душевното им смущение. Той каза: възкръсна Иисус Господ. Затова кажете на Неговите проповедници ученици да побързат в Галилея и да Го видят възкръснал от мъртвите като Животодател и Господ.

Евангелска стихира № 3 – Глас 3

Магдалине Марии Спасово благовествующей из мертвых Воскресение и явление, не верующе же ученицы, поносими быша о жестосердии: но знаменьми вооружшеся и чудесы, ко проповеданию посылахуся, и Ты убо, Господи, к начальному свету вознеслся еси Отцу, они же проповедаша всюду слово, чудесы уверяюще. Темже просветившеся теми, славим Твое еже из мертвых воскресение, человеколюбче Господи.

Когато Мария Магдалина благовести Спасовото възкресение от Мъртвите и явяването, невярващите ученици бяха укорени за жестокосърдието; но въоръжени със знамения и чудеса, бяха изпратени на проповед. Но Ти, Господи, се възнесе към Отца изначалната светлина, а те проповядваха навсякъде словото се просветихме чрез тях, славим Твоето възкресение от мъртвите, Човеколюбче Господи.

Евангелска стихира № 4 – Глас 4

Утро бе глубоко, и жены приидоша на гроб Твой, Христе, но Тело не обретеся желаемое ими. Темже недоумевающимся, иже в ризах блещащихся представшии глаголаху: что живаго с мертвыми ищете; воста, якоже предрече, что не помните глагол Его? Имже веровавша, виденная проповедаху, но мняхуся лжа благовещения: тако быша еще косни ученицы. Но Петр тече, и видев прослави Твоя в себе чудеса.

Беше ранно утро и жените дойдоха на Твоя гроб, Христе, но тяло не намериха, което желаеха. И докле недоумяваха, застаналите пред тях в бляскави дрехи им казаха: защо търсите Живия между мъртвите? Той възкръсна, както и предрече. Защо не помните думите Му? Като повярваха, разказаха за видяното, но помислиха за лъжа тяхното благовестие; толкова бяха равнодушни учениците, но Петър се затече и, като видя, прослави в себе си Твоите чудеса.

Евангелска стихира № 5 – Глас 5

О премудрых судеб Твоих, Христе! Како Петру убо плащаницами единеми, дал еси разумети Твое воскресение, Луце же и Клеопе спутешествуя, беседовал еси, и беседуяй не абие себе являеши? Темже и поносимь бываеши, яко един пришельствуяй во Иерусалим, и не причащаяйся в конец совета их. Но Иже вся к создания пользе строя, и яже о Тебе пророчествия открыл еси, и внегда благословити хлеб, познался еси им, ихже и прежде того сердца к познанию Твоему распаластася, иже и учеником собранным уже ясно проповедаста Твое воскресение, имже помилуй нас.

О, премъдри решения Твои, Христе! Как само чрез едни повивки Ти си дал на Петър да разбере Твоето възкресение, а с Лука и Клеопа, пътувайки заедно, Ти си беседвал и беседвайки не си се открил веднага; затова си бил и укорен, че като странник в Иерусалим не си узнал решенията на Синедриона. Но Ти, Който всичко устройваш в полза на творението, разкрил си им пророчествата за Тебе и, когато си благословил хляба, те са Те познали, но и преди това сърцата им горяха, като че Те познават. И на събраните ученици вече ясно проповядваха Твоето възкресение, чрез което помилуй нас!

Евангелска стихира № 6 – Глас 6

Истинный мир Ты, Христе, к человеком Божий, мир Твой дая, по востании учеником, пристрашны показал еси я, мнящия дух видети: но утишил еси мятеж души их, показавый руце и нозе Твои. Обаче не верующим еще, брашен причащением, и учений воспоминанием, отверзл еси их ум, еже разумети Писания: имже и Отческое обетование обещав, и благословив я, отступил еси на небо. Темже с ними покланяемся Тебе, Господи, слава Тебе.

Ти, Истинският мир, Христе, Който даваш на човеците Своя Божи мир, след възкресението се яви на учениците. Те се уплашиха, мислейки, че виждат дух; но Ти утеши тревогата в душите им, като им показа ръцете и нозете Си. Освен това на невярващите още с вкусването на храната и сприпомняне на ученията отвори ума им, за да разбират Писанията и, като им обеща обещанието на Отца и ги благослови, отделил си се към небето. Затова с тях Ти се покланяме: Господи, слава на Тебе!

Евангелска стихира № 7 – Глас 7

Се тьма, и рано, и что у гроба, Марие, стоиши, многую тьму имеющи в разуме, в нейже, где положен бысть вопрошаеши, Иисус? Но виждь срищущася ученики, како плащаницами и сударем воскресение обретоша, и помянуша яже о сих Писания. С нимиже и имиже и мы веровавше, воспеваем Тя жизнодавца Христа.

Още тъмно и рано и защо ти, Марийо, стоиш при гроба с много мрак в душата и питаш къде е положен Иисус, но виж стичащите се ученици как чрез пелените и кърпата откриха взкресението и си спомниха Писанията за тия неща. Заедно с тях и ние, като повярвахме чрез тях, възпяваме Тебе Животодателя Христа.

Евангелска стихира № 8 – Глас 8

Мариины слезы не всуе проливаются тепле, се бо сподобися и учащих Ангелов, и видения Самого Иисуса. Но еще земная мудрствует, яко жена немощная: темже и отсылается не прикасатися Христу. Но обаче проповедница посылается Твоим учеником, имже благовествование носящи, еже ко Отеческому жребию восход возвещающи. С неюже сподоби и нас явления Твоего, Владыко Господи.

Сълзите на Мария не напразно се леят тъй топло, защото ето тя се удостои да се научи от ангелите и да види Самия Иисус, но като немощна жена тя още мислеше по земному и затова бе отклонена да се докосне до Христос, но обаче бе пратена като проповедничка при Твоите ученици, носеща им благата вест, възвестяваща възлизането за наследството от Отца, с нея удостой и нас с Твоето явяване, Владико, Господи!

Евангелска стихира № 9 – Глас 5

Яко в последняя лета, сущу позде от суббот, предстал еси другом Христе, и чудесем чудо извествуеши, заключеным входом дверным, еже из мертвых Твое воскресение. Но исполнил еси радости ученики, и Духа Святаго преподал еси им, и власть подал еси оставления грехов и Фомы не оставил еси в неверствия погружатися бури. Темже подаждь и нам разум истинный и оставление прегрешений, благоутробне Господи.

В последно време вечерта във съботата когато вратите бяха заключени, Ти, Христе, се яви на учениците, и чрез чудо потвърди чудото Твоето възкресение от мъртвите. Ти изпълни с радост учениците Си и им предаде Светия Дух, и власт им даде да прощават грехове; и Тома не остави да тъне в бурите на неверието. Затова дай и нам истинско познание и прошка на греховете ни, добросърдечни, Господи!

Евангелска стихира № 10 – Глас 6

По еже во ад сошествии, и еже из мертвых воскресении, скорбяще якоже достояше, о разлучении Твоем, Христе, ученицы на делание обратишася, и паки корабли и мрежи, и лова нигдеже. Но Ты, Спасе, явився яко Владыка всех, одесную мрежи повелеваеши воврещи, и бысть слово дело вскоре, и множество рыб многое, и вечеря странная готова на земли: еяже причастившымся тогда Твоим учеником, и нас ныне мысленно сподоби насладитися, человеколюбче Господи.

След Твоето слизане в ада и след възкресението Ти от мъртвите, скърбейки, както приличаше, за раздялата си с Теб, Христе, учениците се върнаха по делата си; и пак кораби и мрежи, и никъде улов! Но Ти, Спасителю, явявайки се като Господар на всичко, заповяда да хвърлят мрежите отдясно; и заповедта бързо стана дело, и голямо количество риба, и необикновен обед, приготвен на земята; със който се приобщиха тогава Твоите ученици, сега и нас мислено удостой ни да се насладим, Човеколюбче, Господи!

Евангелска стихира № 11 – Глас 8

Являя Себе учеником Твоим, Спасе, по воскресении Симону дал еси овец паству, за любве воздаяние, яже о пастве попечения ищя. Темже и глаголал еси: аще любиши Мя, Петре, паси агнцы Моя, паси овцы Моя. Он же абие показуя друголюбное, о друзем ученице вопрошаше. Ихже молитвами, Христе, стадо Твое сохраняй, от волков губящих е.

Явявайки се на Твоите ученици, Спасителю, след възкресението, Ти даде на Симона паството награда за любовта му, показвайки грижа за паството. Затова си и казал: ако Ме любиш, Петре, паси Моите агънца, паси Моите овце! Той пък веднага, показвайки дружелюбие, запита за другия ученик. По техните молитви, Христе, запази Твоето стадо от вълците, които го погубват.