Събор на св. Седемдесет апостола. Съвременна гръцка икона. The Synaxis of the 70 Holy Apostles

Св. апостол Кодрат

I век

Чества се на 21 септември

Тропар на апостол, глас 3

Апостоле свети (името),
моли милостивия Бог за прегрешенията опрощение да даде на нашите души.

Кондак, глас 8

Яко священноначальника честна, и страдальца твердейша, вселенная приносит тебе Господи, Кодрата Апостола, и песньми почитает честную его память, просящи всегда прегрешений оставления тем дароватися, поющым Его благоутробие.

Виж също:

Житие на св. апостол Кодрат
В памет на светия апостол Кодрат св. Димитрий Ростовски
Виж също:

Св. първомъченик и архидякон Стефан
Събор на светите Седемдесет апостоли
Събор на светите дванадесет апостоли

Житие на св. апостол Кодрат

Св. апостол Кодрат бил ученик на някои от апостолите, преки ученици на Господа Иисуса Христа.

Бил поставен за епископ в Атина на мястото на мъченически загиналия Атински епископ св. Публий. Проповядвал словото Божие най-вече в Атина и в малоазийския град Магнезия. Подир много апостолски трудове и страдания в 130 г. св. Кодрат претърпял мъченическа смърт за вярата в Господа Иисуса Христа и бил погребан в Магнезия.

Този доблестен апостолски ученик е известен още и като апологет, защитник на християнското учение.

В 126 г. той написал такава блестяща апология на християнството, че император Адриан, като я прочел, издал указ да не бъде осъждан никой от християните само за това, че изповядвал вярата в Христа, без доказателства, че е извършил някакви престъпления.

Апологията на св. Кодрат е изгубена. За нея споменава църковният писател Евсевий Кесарийски.

В това си съчинение св. Кодрат доказва истината за божественото пратеничество на Христа Спасителя, като сочи извършените от него чудесни изцелявания на болни и възкресявания на мъртви. Той пише:

“Делата на нашия Спасител можеха да се видят по всяко време, защото те бяха действителни. Излекуваните и възкръсналите са били виждани не само тогава, когато са били изцелени или когато са били възкръснали. Те са живеели след това доста дълго време – не само през време на земния живот на Спасителя, но и подир Неговата смърт. Някои от тях доживяха дори до наше време.”

Тия думи превежда църковният писател–историк Евсевий Кесарийски. Те са малко на брой, но притежават голяма стойност.

Запазило се е друго едно съчинение на св. апостол Кодрат – “Послание до Диогнет”.

Диогнет е бил образован езичник, който искал да узнае в какво се състои вярата на християните. В това послание този бележит апостолски ученик е писал за живота на християните следното:

“Те са в плът, но не живеят според щенията на плътта. Намират се на земята, но са граждани на Небето. Подчиняват се на установените закони, но със своя живот превъзхождат самите закони. Те обичат всички.”

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

В памет на светия апостол Кодрат

* Магнезия – източен полуостров и област на Тесалия. Бел.ред.

Светият апостол Кодрат, един от Седемдесет, проповядвал словото Божие в Атина и в Магнезия*, където бил епископ. Със своята проповед той обърнал мнозина към светлината на Богоразумието. По думите на Сирах, той бил “като утринна звезда сред облаци” (Сирах.50:6): под тъмни облаци разбираме езическото безбожие, чуждо на светлината на благочестието. Хората, обхванати от него, стояли в тъмнина и сянка смъртна. Като проповядвал словото Божие, светият апостол Кодрат възсиял пред тях като голяма светлина. Той разпръснал тъмнината, която ги окръжавала, унищожил идолските жертви: разрушил идолите и с молитвата си разорил бесовските храмове. Както някога звездата била пътеводителка на източните царе, така и той посочил пътя към Христа и както утринната звезда води след себе си слънцето, така и той възвестил на света за великото Светило и разпръснал мрака, обкръжаващ човешките души. Но тъмнината е постоянен враг на светлината.

Затова и безбожните елини, като видели, че Кодрат разрушава храмовете им, изгонва бесовете, изкоренява злочестието, повдигнали обвинение срещу светия апостол и се нахвърлили върху него с камъни, както някога иудеите срещу свети Стефан (Деян.7:59). Макар и затрупан с камъни, но пазен от Христовата благодат, свети Кодрат останал жив. Тогава го затворили в тъмница и дълго го мъчили с глад. Нечестивите идолопоклонници лишили от естествена храна този, който насищал душите им не с тленна храна, но с храна, водеща във вечния живот. Те измъчвали светеца с глад, но сами погивали от този глад, за който Светото Писание казва: “не глад за хляб, не жажда за вода, а жажда за слушане думите Господни” (Амос. 8:11). Не могли да погубят с глад мъжа винаги подкрепян свише, но сами обрекли себе си на вечна смърт. След дълги мъчения свети Кодрат умрял, но душата му живее в Небесното Царство и се наслаждава на райско блаженство.

Той завършил подвига на своето страдание при цар Адриян и започнал вечния си живот пред Царя на славата Иисус Христос: с Него той страдал, с Него се и прославяли в Неговото Царство.

Святото му тяло, положено в Магнезия, източвало много изцеления на болните. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.