Историческият път на мощите на св. Андрей Първозваний

След прекратяване на гоненията на християните, в IV в. от Р.Х., Св. Равноапостолен император Константин Велики започнал да издига многобройни християнски храмове. В това число бил и храмът на Светите Апостоли в новата столица на империята – Константинопол. След смъртта на св. Константин в 337г., на престола се възкачил неговия син, Констанций. Новият държавник, изпълнявайки волята на своя баща, решил да пренесе в столицата на империята светите мощи на Апостолите Андрей, Лука, Тимотей и да ги положи в църквата на Светите Апостоли, където бил погребан и самия равноапостолен Император.

Първоначално светите мощи на свети Андрей Първозваний са се покоили на мястото на неговата мъченическа смърт, в Патра, на Пелопонес. Според западно предание, няколко дни преди пренасяне на мощите в Константинопол, охраняващия ги Регул свалил капака на саркофага, в който са почивали мощите на Апостола, отделил от тях едното рамо, три пръста от дясната ръка, част от коляното и зъб. С тези реликви Регул напуснал Патра и се отправил да проповядва Евангелието сред езичниците, населяващи Шотландия. Жителите на страната посрещнали просветителя с голяма чест и заедно със своя Крал приели Светото кръщение. В Шотландия бил построен първият християнски храм на името на Св. Андрей, в който били положени части от неговите свети мощи.

Полагането на светите мощи на св. Апостол Андрей Първозваний в Константинопол било извършено на 3 май 357 г. в присъствието на Константинополския Патриарх Македоний I и император Констанций.
В IX – X в. византийските самодържавници обикновено изпращали като дарение за построените манастири и храмове части от светите мощи, които почивали в Константинопол, в това число и от мощите на светите Апостоли.

През втората половина на IX в. по настоятелна молба и особено ходатайство пред императора, честната глава на св. Апостол Андрей Първозваний била доставена в Андреевската църква в гр.Патра, където е почивала до средата на XV в. В 1460 г. към стените на гр.Патра се приближавала войската на османския султан Мохамед II. Управителят/Архонтът/ на гр.Патра Тома Палеолог (брат на Византийския император Константин XI, загинал при завземането на Константинопол от турците през 1453г., баща на принцеса София, бъдещата жена на великия княз московски Иоан III), загубвайки всяка надежда за запазване независимостта на града, взел от Андреевския храм скъпоценното и свято съкровище на града и с него пристигнал в Рим, за да събере средства и сили за освобождение на православния Изток от игото на неверниците.

Честната глава на св. Апостол Андрей Първозваний се намирала в Рим до 1964г., когато по решение на Римския папа Павел VI тази светиня заедно с частици от кръста на св. Андрей била върната на Еладската Православна църква. Сега тези реликви се намират в един от най-големите на Балканите катедрален храм св. Андрей Първозваний в Патра, Гърция, т.е. на това място където е проповядвал и завършил своя мъченически земен живот първият Христов ученик. На престола в сребърен ковчег се покои честната глава на Апостола, а зад престола – Андреевски кръст-реликва, в който са вградени частици от истинския кръст на св.Андрей, на който той е бил разпънат.

Ръката на св. Андрей като дар са получили в Атонската Велика лавра, основана от св.Атанасий по желание на неговия приятел и другар и покровител на византийския император Никифор Фока (963-969).
Части от честните мощи на св. Апостол се пазят и в други обители на Света Гора в Атон. Така, в свети Андреевския скит се пази част от костта на челото, в скита на св. Прор. Илия – ходилото/стъпалото/ на Апостола. Това ходило е било дадено през 1806 г. от иеромонах Дионосий /в Кизическа епархия/, който напуснал с тези мощи манастира на св. Марина, ограбен от турците. В руския манастир св. Пантелеймон на Атон се пази второто ходило/стъпало/ на Първозвания ученик Христов.

Част от мощите на св. Андрей се покоят също в посветения на неговото име женски манастир, който се намира на остров Каталония в селището Ператата.

Частици от честните мощи на Апостола се намират и в манастира св. Николай на остров Евбея.
Настоящото пребиваване на св. крак-ходило на св. Андрей Първозваний на украинска земя се явява символ на съборната молитва на Православната църква, обединяваща сърцата на вярващите от различни страни и народи. Това е свидетелство за вярност към Апостолките проповеди и приемственост на вярата.

По материали на Светата Киево-Печорската Лавра, по повод пребиваването от 27 до 29 юни 2003 г. ходилото на св. Андрей Първозваний, докарано от манастир св. Пантелеймон, Атон.

Пренасяне частица от мощите на св. Андрей в едноименния храм св апостол Андрей в град София, България

През 2001 г. митрополитът на гр. Патра, Гърция, Никодим, подарява частица от св. мощи от коляното на св. Андрей и кръст, в който са положени частици от кръста, на който е бил разпнат св. Апостол Андрей.

На 29 ноември 2001 г., срещу празнима на св. Андрей Първозваний, Мощехранителницата бе пренесена с литийно шествие от Синодната палата до столичния храм “Св. ап. Андрей Първозваний”. В литията участие взеха Техни Високопреосвещенства митрополитите: Варненски и Великопреславски Кирил, Американски и Австралийски Йосиф, б. Нюйоркски Геласий, Великотърновски Григорий, Доростолски и Червенски Неофит, Ловчански Гавриил, Негово Преосвещенство Знеполски епископ Николай (тогавашен), патриаршески викарий, архимандрит Борис, гл. секретар на Св. Синод, множество свещеници, възпитаниците на Софийската духовна семинария “Св. Иван Рилски”, много миряни.

Когато литията достигна до храма “Св. ап. Андрей Първозваний ”, мощите бяха посрещнати, приети и поставени в църквата за поклонение от патриарх Максим. Веднага след това Велика вечерня с петохлебие бе отслужена от Преосвещения (тогавашен) Знеполски епископ Николай, в съслужение с архимандрит Борис и храмовото духовенство. На богослужението молитвено присъства Светейшият патриарх и някои от архиереите. След службата мощите останаха изложени за поклонение в Божия дом, който бе отворен и през нощта. Трябва да се отбележи, че това бе единственият православен храм в цяла България, посветен на св. ап. Андрей. Също така, важен е фактът, че за първи път мощи на св .Апостол Андрей идват в нашата страна. Частица от мощите са предадени и в храма на остров Св. Анастасия край Бургас – Сливенска епархия. По предание, презтози остров е минал самият Апостол Андрей.

Всяка година на 30 ноември – Андреевден, в храма празникът се отбелязва с тържествена света Литургия, отслужвана от Негово светейшество Български патриарх и Софийски митрополит Максим, а при отсъствието му, от някой архиерей, гости духовници и храмовото духовенство.

по материали от ЦВ