Иларион Критянин (на гръцки: Ιλαρίων ὁ Κρής), познат още като Синаит (Σιναΐτης), е православен духовник на Вселенската патриаршия, търновски митрополит (1821 – 1827, 1830 – 1838), преводач на Библията на новогръцки език (1818 – 1827), попечител на българската просвета и книгоиздаване.

згорената старобългарска библиотека в Търново
Неофит Бозвели[12], Петко Славейков, Георги Раковски, Христо Даскалов[13] и Васил Берон[14] съобщават по разкази на търновчани, че някъде към 1825 – 1831 г. Иларион разпоредил да се пробие стената в олтара на митрополитската църква за врата към двора. На това място се отворила малка зазидана стаичка, пълна със стара църковна книжнина. По-късно Константин Иречек и Марин Дринов изказват предположение, че владиката се натъкнал на част от библиотеката на търновските патриарси. След като Иларион прегледал книгите, по негова заповед част от тях били хвърлени в разпалената владишка пещ за хляб. Поради това, че повечето били писани на пергамент, а други били с кожена подвързия, се вдигнала голяма смрад из цялата околност. Останалата неизгорена книжнина била заровена в митрополитската градина. Подробно изследване на Юрдан Трифонов показва, че тази история е недостоверна.