Почина Диоклийският митрополит Калистос (Уеър)

В ранните часове на днешния ден в Оксфорд почина един от най-ярките представители на Православието днес – Диоклийският митрополит Калистос (Уеър). Неговите близки разпространиха преди седмица призив за молитвена подкрепа за последните часове от земния живот на изтъкнатия богослов, чиито книги въведоха в православната вяра хиляди хора по цял свят. Митр. Калистос е приел св. Причастие и с мир е предал душата си на Господа.

Митрополит Калист(ос) е роден в 1934 г. със светското име Тимоти Уеър в Бат, Великобритания. Англиканин по рождение, той приема православието през 1958 г., дълго време пребивава в манастира „Св. Йоан Богослов“ на о-в Патмос в Гърция. Там през 1966 г. приема монашеско пострижение и е ръкоположен за йеромонах.

След като прекарва няколко години на Света гора и в Йерусалим, той се завръща в Англия, където прави блестяща академична кариера. В продължение на тридесет и пет години (1966-2001) е преподавател по богословие в Оксфордския университет, а доскоро и декан на Института за православни изследвания в Кеймбридж. Дълго време оглавява Съвета на директорите на същия институт.

През 1982 г. е ръкоположен за Диоклийски епископ, викарий на Тиатирския и Великобритански архиепископ Григорий към Вселенска патриаршия, а през 2007 г. е повишен в степен митрополит.

Митр. Калистос (Уеър) е известен и като преводач от старогръцки на английски. Заедно с Г. Е. Палмър и Филип Шерард превежда четири от петте тома на Добротолюбие, а в сътрудничество с монахиня Мария – Постния триод и минеите. Най-известната книга на митр. Калистос Православната църква (The Orthodox Church) излиза през 1963 г. и е преиздавана многократно.

Като епископ той посети и България през 2002 г. по покана на Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ за представянето на неговата книга Тайнството на човешката личност. Исихастки студии (издателство „ЛИК“). През 2019 г. на български език излезе и неговата книга Царството вътре в нас (издателство „Омофор“).

В свое интервю специално за българските читатели през 2008 г. той сподели, че най-голямата му болка като епископ е недостатъчната любов между православните християни. Националните разделения и съперничеството вземат превес над вярата в Христос: „Искам всички да работим заедно. Затова се моля в Православната църква да постигнем видимо свидетелство на нашето православно единство. Ние сме една Църква, но не го показваме убедително. Нека станем наистина това, което сме“. Тогава той сподели, че за негово голямо съжаление усилията му като епископ да осъществи този свой идеал, дори само във Великобритания, са неуспешни. В края на живота си той с неимоверна болка стана свидетел на разпада на единството в цялото Православие.

Немалко статии на бележития богослов и пастир са публикувани и в проекта Живо Предание: образци на съвременното православно богословие, една от последните от които е: „Иди радостно“: тайната на смъртта и възкресението.

Достъпна на страницата на Живо Предание е и неговата вдъхновяваща книга Православният път – тук.

Бог да го прости! Вечна да бъде паметта му!