Activity

  • admin posted an update 1 year, 4 months ago

    Житие на Михаилъ воинъ

    По Охридския ръкопис № 196, български извод от XIV — XV век.

    В този ден (22.11./ 05.12. ) е успението на свети и праведния Михаила воин. Този свети Божи Михаил бил през времето на благочестивия цар Михаил от град Потук, по произхождение българин, не от някой долен, но от всечестни и благороден род и пръв от първородни християни, когото нарекли родителите му и много други свето дете. През юношеството и младенчеството си чисто живеел и всякога имал пред очи Божия страх. Бил милостив, почтен и помагал на бедните, посещавал болните. Кротък и смирен и бил украсен с всички добродетели. Той бил войник и когато станал на 25 години бил избран свободно от войниците в чин примикюр над войниците. Повдигнали се срещу римския град, народ, християнска държава етиопляни и агаряни. Противопоставили се римляните в голямо множество и агаряните дошли, като били извънредно много. Когато римляните видели, че агарянци и етиопляни ще завземат (града им), скоро всички избягали в планината и се скрили на тайно място. Свети Михаил не се уплашил и своите люде, които непрестанно окуражавал. Като видел, че всички римляни избягали, скоро се просълзил и на колене се молил от името на християните, като казвал: „Господи Исусе Христе, Вседержителю и прочие“. След свършване на молитвата си излязъл със своите войници срещу чужденците и като бил всред неизброимо множество агаряни и етиопляни всички победил и се върнал сам с всичките си войници без един да пострада. И когато се връщал от това сражение, начело на шествието в своя дом, преспал до Тиранското място, с цел да си почине, на това място имало голямо езеро, от последното излизал змей и изяждал люде и животни. Когато неговият прислужник видял дим при езерото и след като се наскоро нахранил, отишъл там да види, от где излиза дим и намерил седнала девица, и прислужникът попитал девицата, какво прави. Тя му отговорила: за този змей съм. Веднъж прислужникът при възвръщането си влязъл в разговор с нея и закъснял с храната на господаря си. След това прислужникът донесъл храна на Божия Михаил. На въпроса му, защо закъснял с храната, той му разказал всичко, което узнал от девицата. След като изучил всичко Божият Михаил от прислужника си, убеждавал го да отиде с него. Прислужникът не се съгласявал. В най-скоро време блаженият се помолил и направил пред своето лице знамение на честния кръст, възседнал коня си и заедно с големия си прислужник дошъл до езерото, гдето била девицата. На въпроса, защо е дошла сама тук, тя му отговорила, че била изпратена да бъде изядена от змея. В този град било обичай да дават своите деца за храна на звяра. Заповядал на своя роб да отиде с коня и да стои далеч. Праведникът се помолил на колене на Бога. След молитвата станал и видял да се яви змея всред езерото с шум и де се издига високо над езерото двадесет сажена (шестдесет лакти). Опашката му биела по водата и се издигала четиридесет лакти, (като змеят) отворил три уста. Светецът взел щита, извадил меча си и отсякъл с хитрост трите глави. Змеят си свил опашката, ударил светеца в дясната буза и в дясната ръка и рана му направил. След малко в безсъзнание (светецът) пак скоро станал. Прислужникът като видял това чудо, отишъл в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли със свещи и кадила да посрещнат светеца, славящи Бога. Девойката била предадена на родителите ѝ. Светецът предприел пътешествие за да отиде в своя дом и след като живя малко дни предаде блажения своята душа на Бога, когото от малък обикна и отиде в Царството небесно. Знамения и чудеса много правеше. Изцеление даваше на притичащите се към него с вяра. И в царуването на великия цар Калоян след превземането на Потук, пренесе свети Михаила. Като се научи патриархът Василий, излезе с цялото си духовенство и боляри да посрещне светията със свещи и кадила. След като го приеха цар Калоян и патриарха, внесоха го в Богоспасния Цариград Търново и го поставиха във великата патриаршеска църква „Св. Възнесение“ в нов ковчег. Всякога с молитва към Господа Бога наш да ни сподоби в своето царство. Амин.

    Из Общински вестник „Велико Търново“- от 31 май 1934г.

    Свети Михаил живял по време на царуването на Михаил III [Византийски император, починал през 867 г.]. По произход той бил българин и се родил в град Потука. Знатните родители на Михаил принедлежали към числото на първите български християни. Такъв християнин от детството бил и Михаил, когото родителите и познатите наричали светото дете, заради неговото благочестие. От детски години той се отличавал с чистота на живота. В сърцето си винаги имал страх Божий, пребъдвал в пост и молитва, давал милостиня на просяците и посещавал болните, като се украсявал с различни добродетели, кротост и смирение.

    След като достигнал двадесет и пет годишна възраст, Михаил постъпил на военна служба и командвал значителен военен отряд.

    По това време етиопците и агаряните, т.е. араби с мохамеданска вяра, започнали война срещу Гръцкото царство и се насочили към столицата му. [Вероятно става дума за войната на император Михаил III с арабите през 865 г.] В защита на Отечеството излязла голяма войска и посрещнала многобройните агарянски войски. Като видели обаче че етиопците и агаряните ги превъзхождат по сила и са готови да ги надвият, гърците избягали в планините и се скрили в безопасни места.

    В гръцката християнска войска се намирал и свети Михаил Воин заедно със своя отряд. Той не се изплашил от неприятеля, не се обърнал в бягство, а непрестанно укрепявал и ободрявал своите хора. Като видял всеобщото бягство на гърците, той се просълзил, паднал ничком на земята и се молел на Господа за спасението на християните. След свършването на молитвата, със своя отряд той неудържимо се устремил срещу неприятеля и се вразял в самия център на етиопците и агаряните, като жестоко поразявал враговете без всякаква вреда за себе си и отряда си.

    В същото време на помощ на християните се вдигнала внезапно буря: мълнии и гръм поразявали и плашели враговете така, че всички те се обърнали в бягство. С Божия помощ свети Михаил разгонил всички врагове, а сам той и отрядът му останали съвършенно невидими.

    Като благодарил на Бога за даруваната победа. Той разпуснал войската си и сам с няколко слуги се отправил обратно към дома си. По пътя се случило следното чудо.

    Свети Михаил се спрял на едно място за отдих. Там се намирало голямо езеро, от което излизал чудовишен змей и изпояждал хора и добитък.

    Един от слугите му видял дим, близо до езерото. Като взел хранителните запаси, той тръгнал натам и видял девойка, която плачела и чакала нещо. Слугата започнал да я разпитва и така се заслушал в разказа за страшния змей, че храната, която донесъл да сготви, изгоряла на огъня. Когато слугата се върнал, господарят му го попитал защо се е забавил и защо е изгоряла храната. Тогава слугата подробно разказал всичко, което видял и чул от девицата за змея.

    Като изслушал разказа, свети Михаил решил да отиде там и започнал да събира своите слуги, но те се уплашили и отказали да тръгнат с господаря си. Тогава светият се помолил на Господа, осенил лицето си с кръстното знамение, седнал на коня и препуснал към езерото, като взел със себе си най-старшия слуга.

    Като пристигнал на мястото, той започнал да разпитва девицата защо е дошла на това място. Отначало тя уговаряла Михаил да се отдалечи, за да не бъде изяден от чудовищния змей, но по настояване на светеца разказала за установения в града обичай да отдават децата си поред за изяждане от змея.

    Изумен от разказа на девицата, светият заповядал на слугата си да се отдалечи с коня и да чака отстрани, а сам паднал на земята и започнал да се моли на Бога. Когато светецът завършил молитвата си и станал, сред езерото се появил змеят и започнал да се приближава към брега, като отворил паст на всяка от трите си глави. Светецът взел щита и меча и отсякъл трите глави на лукавия. Като замахнал с опашка, змеят ударил светеца, причинявайки му рана. Михаил паднал в безсъзнание, но скоро се свестил и станал.

    Като видял това чудо, неговият слуга побързал да отиде в града и съобщил за станалото. Гражданите излезли от града и тържествено срещнали избавителя, а девицата връчили на родителите ѝ.

    И така, на Бога било угодно да прослави свети Михаил Воин със същото чудо, извършено в древността от свети Георги Победоносец.

    След всичко това, като дал наставление на гражданите твърдо да държат християнската вяра, той продължил пътя си и се върнал у дома. След известно време предал с мир блажената си душа на Господа.

    При гроба на свети Михаил започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.

    След много години, по време на Второто Българско царство, българският цар Калоян превзел град Потука и решил да пренесе мощите на свети Михаил Воин в своята българска столица, Търновград. Като чул за приближаването на светите мощи, българският патриарх Василий излязъл с цялото си духовенство и гражданите да ги посрещне с кръстен ход, свещи и кадилници. Българският цар и патриархът взели светите мощи, пренесли ги на ръце и ги поставили в съборния патриаршески храм.

    © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите („Четьи-Минеи“) на св. Димитрий Ростовски.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar