Activity

  • hipo posted an update 5 days, 19 hours ago

    Единственият стихотворен опит на Васил Левски: “Аз Васил Левски…”
    Не щях да съм турски
    и никакъв роб

    Аз Васил Лъвский в Карлово роден,
    от българска майка юнак аз роден,
    не щях да съм турский и никакъв роб,
    същото да гледам и на милия си род.
    Станах и отидох в Стара планина,
    за година време се аз разгледах,
    в Сърбия ходих и по Влашко скитах –
    от нийде помощ за наша свобода.
    Станах отидох в Стара планина
    с вярна дружина, с Панайот войвода,
    юнаци народни, техен аз байрактар.
    За година време всичко разгледах,
    което не знаех, войвода за питах –
    главни друмища и тънки пътеки,
    се ги бележа занапред нам леки.
    Хубава гора, студена е и вода,
    за наши жени и дребни деца.
    Докато аз проходих в Стара планина,
    турци поганци мен угадиха,
    тежка потера тий си вдигнаха,
    кат скакалци по гора тръгнаха
    и всичко Карлово обиколиха,
    и по улици стража поставиха,
    дано мен жив уловяха
    или бър главата ми сдобияха.
    Гламави турци – мръсни агарянци,
    от планини слизах, за Карлово отивах
    с Тюрмето Иван аз да се видя,
    той саминичак, обкичен, обръжен
    с пушка белгийска и чифт пищови,
    и остра сабя на мен блещяха.
    През две, през три стражи си минах,
    на четвъртата мене съзряха,
    потеглих пушка – извадих и сабя,
    ниски ми дувар гръдобран беше,
    страхопъзли турци веднага се пръснаха
    от самичак аз, щом ме видяха.
    В зора то беше – в Карлово не влязох,
    на къра останах в зелени мамули.
    Кога бе вечер, промъкнах се аз
    с работници хора заедно, кат идат от къра.
    Няма Тюрюмето – уловен той беше
    с още един другар – Тинко Пулев беше.
    Във Видин запрени за три години,
    тяхната съдба в друго уловени.
    Нашите писма други посрещал,
    всичко подробно все той разправял.
    Станах да си ида пак при дружина,
    дал бях и дума кой ден ще стигна.
    Ден и нощ вървях – едни цървули скъсах,
    за да стигна само, както си казах.
    Дадох и лозинка – сечено дърво.
    Като дойдох на място – няма ги там.
    Засвирих с тръба – екна ми гора,
    никакъв отзив от моята дружина.
    Повторих с тръба – овчар се обади:
    “Добър ден, юначе”, тихо ми обади,
    да не бъдеш ти Лъвский байрактар
    с Панайот войвода – негов ти другар?”
    Отговорих аз на стария овчар:
    “От де ти знаеш за Лъвский байрактар?”
    “Виждам те, синко, на него приличаш,
    както ми е казал същий войвода,
    ако те видя, да ти обадя,
    как не са тука, а при Царска мандра.
    Видиш овчарите – там са наблизо.
    Под тях отдолу, малко по-ниско,
    потера има, да свириш недей,
    тебдил тий ходят с юрушки дрей.”
    То бе заран рано и с пушка на рамо
    за един-два часа стигнах ази тамо.
    Посрещна ме стража – един наш другар.
    “Добре дошъл – рече, – Лъвский наш байрактар.”
    Ето и дружина с Панайот войвода,
    всички се радват и “добре дошъл” ми казват.

    Това е единственият достигнал до нас стихотворен опит на Васил Левски. В оригинала той е зачеркнал някои стихове.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar