На 11 юли Православната църква чества паметта на един от десетките новомъченици, пострадали за Христа през османския период – св. Никодим. Според достигналото до нас житие на мъченика, което се съхранява в ръкопис № 398 на Светогорския скит „Св. Анна“,[1] светецът е роден в края на 17 – началото на 18 в. в едно селце недалеч от гр. Корица в Епир (днес Корча, в Албания), оттук идва и прозвището му св. Никодим Албански.[2] Тъй като през този период населението в този регион е било преобладаващо българско мнозина смятат, че този преподобномъченик е бил с български произход. Архиеп. Филарет Черниговски го нарича „албански славянин“.

Св. Никодим работил като шивач в гр. Берат (западно от Корча). Когато починала третата му жена, той помолил един турчин за разрешение да се ожени за неговата млада прислужница, християнка, с която да встъпи в четвърти брак. Турчинът се съгласил, но поставил като условие за встъпване в брак Никодим да приеме исляма. Заслепен от похот, Никодим публично се отказал от вярата си в Христа и принудил новата си съпруга, а и децата си да последват примера му. Само един от синовете успял да запази християнската си вяра, като негови приятели успели тайно да го изпратят на Света гора.

С течение на времето Божията благодат събудила спящата съвест на Никодим. Като осъзнал с ужас тежестта на сторения от него грях, той решил да последва сина си на Света гора. След като се разпоредил с цялото си имущество, той отишъл на Света гора Атон и първото, което извършил, било да се изповяда, след което се оттеглил в скита „Св. Анна“, където заживял под духовното ръководство на опитен старец от манастира „Възнесение Господне“. След като приел монашески подстриг с името Никодим, неговото покаяние станало толкова дълбоко, че в продължение на три години той съблюдавал много строг пост, като ежедневно горчиво оплаквал своето падение и горещо молел Бога за прошка.

thumbnail Св. мъченик Никодим АлбанскиЕдна вечер му се явила Пресвета Богородица, която държала в ръка кристален съд. Тя му казала, че всички негови грехове са простени и същевременно го насърчила за нова борба, така че той да се удостои с венеца на мъченичеството. Преди да си тръгне, Божията майка му дала да отпие от горчивото питие, което съдържал кристалния съд.

Духовният старец на светеца потвърдил истинността на видението, което имал св. Никодим, и го благословил за подвига на мъченичеството. Св. Никодим не искал да напусне Света гора, без да посети св. Акакий Кавсокаливит (Нови; памет на 12 април). Като стигнал при него, св. Никодим паднал в краката на великия старец. Св. Акакий го вдигнал и се обърнал към него по име, въпреки че никога дотогава не го бил виждал, след което двамата застанали за молитва. Другите монаси, които присъствали, видели как небесна светлина се спуска върху св. Акакий и как лицето му грее от нетварната светлина. След това, като се обърнал към св. Никодим, той прошепнал няколко думи в ухото му. Тогава светлината слязла и върху св. Никодим и той се преобразил в екстаза на божествената любов, което го подтикнало към силен покаен плач. Понеже св. Никодим молел св. Акакий да му даде своето благословение и да го укрепи за мъченически подвиг, старецът дал на св. Никодим своя жезъл, като му обещал, че чрез него ще му даде смелост и безстрашие да се яви пред османския паша.

Укрепен от молитвите на св. Акакий и отявяването на Самия Христос, Който му показал всички предстоящи изпитания, през които трябвало да премине, св. Никодим поел пеша към Берат. По пътя той не вкусвал никаква храна. Като наближил своята работилница, веднага бил разпознат от турците, които го отвели при местния паша. Пашата се опитал да принуди светеца да приеме отново исляма, но напразно. Тогава той заповядал светецът да бъде хвърлен в една дълбока пропаст, близо до покоите му. Пазен от божествената благодат, св. Никодим не претърпял никаква вреда при падането си в пропастта. Така той отново се явил пред ужасените османски служители, които го предали в ръцете на палачите. Св. Никодим бил измъчвал три дни, след което бил отведен до мястото, което Господ му открил предварително във видение. Там той бил обезглавен на 11 юли 1722 г.[3]

Мощите на св. Никодим се намират в манастир на св. Богородица в Елбасан. Те са мироточиви и Бог върши чрез тях много чудеса. Частица от мощите се пазят също в скита „Св. Анна“ на Света гора.

[1] Νέου Συναξαριστή της Ορθοδόξου Εκκλησίας υπό Μακαρίου Σιμωνοπετρίτου, Ενδέκατος τόμος, Θεσσαλονικη 2008.
[2] В периода, в който живее св. Никодим, в Корица и околностите живеят българи, самият град Корица е основан от българи, за което недвусмислено свидетелства славянския суфикс „-ица“ в името на града.
[3] Според св. Никодим Светогорец и неговия Синаксар, както и Нов Мартиролог, светецът е намерил своята мъченическа смърт в Елбасан. Пас според св. Никодим, светецът бил също родом от Елбасан. По отношение на годината на мъченическата смърт, в някои синаксари е посочена 1709-та, а в други 1714-та. Виж: Νικόδημος ο Αγιορείτης, Συναξαριστής των Δώδεκα μηνών του ενιαυτού, Βενετία 1819, σ. 179.