Св. равноапостолни Аверкий Йераполски

† 167 година

Чества се на октомври

Кондак, глас 8

Яко священника превеликаго, и апостолов совсельника, церковь почитает тя вся верных, Аверкие: юже твоими молитвами соблюдай блаженне, непобедиму и необуреваему от всякия ереси, и нескверну, яко приснопамятный.

Житие на св. равноапостолни Аверкий, епископ Йераполски

Св. Аверкий бил трети епископ на град Йерапол, Мала Азия. Живял в края на първия и началото на втория век.

Дейността му в Йерапол била свързана с много трудности. Тук в началото на неговото светителствуване християните били твърде малко. Той употребил всички усилия да увеличи броя на членовете на Църквата. Бог го подкрепял чрез много чудеса.

При едно шумно езическо празненство той силно скърбял за заслепението на народа. Усърдно се молил на Бога да му помогне да просвети езичниците, да им отвори очите на правата вяра.

На следващата нощ имал такова съновидение:

– Иди и съкруши със жезъла си началниците на заблуждението! – казал му един светъл момък, като му подал жезъла.

Разбрал смисъла на видението, епископ Аверкий бързо отишъл в езическото капище и разтрошил на късове издигнатите там идоли. Езичниците узнали за това и с ярост се спуснали към дома на Аверкий. Устремили се да го бият.

Епископът не избягал. Не се скрил. Спокойно излязъл на площада, като спечелил уважението на всички с осанката си. От площада почнал да учи народа в Кого да вярва. Пред очите на цялата тълпа излекувал в името на Бога трима болни.

Яростта на езичниците преминала в почит към Божия човек. На тълпата вече било ясно, че истински Бог е Оня, Когото Аверкий проповядва. Все повече се сгъстявали слушателите, които искали да слушат словото му за великия и истински Бог.

На другия ден приели от него Кръщение повече от 500 души.

С проповедническа цел св. Аверкий обиколил Сирия, Киликия, Месопотамия. Бил и в Рим. Затова е наречен равноапостолен.

Умрял в 167 г. на 72-годишна възраст.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

В памет на светия равноапостолен Аверкий, епископ Иераполски

При царуването на Марк Аврелий, син на Антонин, епископ на населения предимно с езичници град Иерапол бил свети Аверкий. Веднъж там имало тържествен празник в чест на идолите и всички невярващи, като се събрали в своя храм, ликували и се покланяли на бездушните си богове, принасяйки им жертви. При вида на това зрелище свети Аверкий се просълзил, скърбейки за това, че хората, заслепени от безумие, като оставили Бога, се покланят на бесовете и, забравяйки Създателя, почитат творението на човешки ръце. Като се затворил у дома си, епископът започнал да се моли.

След усърдна молитва светецът заспал, тъй като вече настъпила нощ, и ето, в сънно видение му се явил юноша с необикновена красота; като подал на Аверкий жезъл в ръката, той казал:

– Аверкий, иди в Мое име и с този жезъл, разбий началниците на заблудата!

Като се пробудил от сън, той разбрал, че Сам Господ му се явил във видение и почувствал в сърцето си неизказана радост. Като се изпълнил с усърдие, той веднага станал и като взел попадналия в ръцете му кол, в деветия час на същата нощ се отправил към храма на Аполон, където през вчерашния ден се провел езическия празник и били принесени множество жертви. В този храм се намирали много скъпоценни и прекрасно украсени идоли. Като дошъл до храма, епископът намерил вратите му заключени; той ударил по тях и те се разтворили пред него. Като влязъл в храма, светият епископ отначало започнал да троши главния идол на Аполон, а след това и другите. Той натрошил и разбил всички идоли на малки части. А глухите и неми идоли, бездушни и не притежаващи сила, не могли да се защитят, когато светецът ги разбивал. Чувал се само шумът от падането им.

Идолските жреци, които живеели недалеч от храма, се събудили и като чули силния шум в храма, не разбирали какво означава това. Като притичали бързо, те видели, че идолите на боговете им лежат на земята в прах, а свети Аверкий тъпче с нозете си отломките от идолите и ги трошал с тояга. При вида на всичко това жреците били обзети от страх, а светецът, като се обърнал към тях, им казал с гняв:

– Вървете при началниците на града и при целия народ и кажете, че боговете ви, като се опиха от вчерашния празник, който вие им устроихте, се сбиха помежду си паднаха на земята, и се разбиха.

Идолските жреци отишли при градските началници и им разказали какво сторил Аверкий. С настъпването на деня вестта за случилото се бързо се разпространила по целия град и всички, малки и големи, обикновен народ и началстващи лица, се събрали при храма.

Като отворил устата си, светият започнал да учи хората на Богопознание и продължил наставлението чак до деветия час на деня. Той заповядал да донесат при него всички недъгави и ги изцерил, призовавайки името на Иисуса Христа и възлагайки върху тях ръцете си. Като чули учението му и като видели чудесата, всички хора повярвали в Господа Иисуса Христа и помолили Аверкий да ги сподоби със свето кръщение. Тъй като вече било вечер, светецът отложил кръщението им за сутринта, като наредил на всички да се приготвят за приемането на светото тайнство. Когато на утрото на следващия ден народът се събрал, светецът повел всички към църквата и отново ги поучил; след това, като извършил обичайните молитви, кръстил в този ден 500 мъже. И в течение на не много дни той довел в Христовата вяра не само Иерапол, но и другите околни градове и села, и с кръщение ги съединил с Бога. И славата за него се разнесла навсякъде. Много болни от различни и отдалечени страни идвали при него и получавали двойно изцеление – на тялото и на душата.

След това светият, като узнал, че и в съседните градове и села се намират много страдащи от различни недъзи, се отправил натам с учениците си и подражавайки на своя Господ, обикалял градове и села, учейки хората за царството Божие и изцерявайки болните.

Като се върнал у дома си, светецът седем дни не вкусвал храна и вода, но пребъдвал в пост и всенощни молитви.

В това време Римският владетел Марк Аврелий направил свой съуправител Луций Вер и сгодил за него дъщеря си Лукила. Но брачното тържество още не се било състояло, когато бесът влязъл в девойката и започнал да я мъчи. Опечалени от болестта й, бащата и годеникът събрали опитните лекари, влъхвите и жреците от цялата си страна, като по всякакъв начин се стараели да излекуват Лукила. Старанията им не само не се увенчавали с успех, но девицата с всеки изминал ден ставала все по-зле и по-зле. А бесът започнал да крещи в нея:

– Никой не може да ме изгони оттук, освен Аверкий, Иераполският епископ.

Веднага щом чул това, бащата на девойката – императорът Марк Аврелий, написал до източния си проконсул Евксениан Поплион послание със следното съдържание:

„На нашето владичество стана известно, че в подвластната ти област се намира някой си Аверкий, епископ Иераполски; мъж толкова силен в християнската вяра, че може и бесове да изгонва, и да изцерява различни болести. Тъй като той ни е нужен, изпращаме двама наши сановници, Валерий и Васиан, за да го доведат при нас с подобаваща чест. А на теб нареждаме да го склониш да дойде при нас, за което ще получиш немалка награда от нас.”

Като получил такова послание от царя, проконсулът отишъл при светия и започнал да го уговаря да отиде в Рим с царските пратеници.

Когато свети Аверкий пристигнал в Рим, императорът заедно с жена си Фаустина го приел с чест и го отвел при дъщеря си, която била измъчвана от бяс.

И светецът наредил да изведат девойката извън палата. Докато я водели, бесът се съпротивлявал, не желаейки да върви, но все пак повели девойката със сила. Тогава дяволът започнал да я хвърля на земята и да я бие, а свети Аверкий, като устремил взор към небето, усърдно се молел на Господа за изцелението на страдащата девойка.

И ето дяволът, като роб и пленник, свързан с клетва, излязъл от царската дъщеря, взел този камък и с тежък стон го понесъл по въздуха през хиподрума. Всички хора, които били там, с удивление гледали камъка, който се движел във въздуха и чували тежкия стон на дявола, но не могли да видят самия него. Като отнесъл камъка в Иерапол, дяволът го положил на това място, където му заповядал свети Аверкий; а жителите на Иерапол, като видели грамадния камък, внезапно паднал от въздуха, били твърде поразени и разбрали тази тайна чак когато свети Аверкий се върнал при тях.

Като се освободила от злия мъчител, царската дъщеря не могла да се повдигне от земята и лежала в нозете на Аверкий без да издава нито звук. Като видяла това, майка й, царица Фаустина, помислила, че дъщеря й е починала и започнала да плаче, но светецът прострял ръката си и повдигнал девойката жива, здрава и в пълен разум. Тогава родителите на девойката били обзети от велика радост и царският дом ликувал за изцелението на царската дъщеря. Родителите й изпратили радостно известие и до своя зет – Луций Вер, който по това време бил на поход против партяните, съобщавайки му за оздравяването на невестата. А на светеца предложили богати подаръци и обещали да му дадат всичко, което би пожелал.

Той помолил само две неща: първо, в Иерапол ежегодно да се раздават на бедните по три хиляди мери пшеница от данъците, събирани за царя, и второ, царят да заповяда със средства от неговата хазна да се построи баня при извора с топлата вода, която светецът изкарал с молитва от недрата на земята за изцеление на болните. Царят с радост обещал да изпълни тези негови молби и му дал писмено свидетелство.

Когато след това светецът останал още известно време в Рим, утвърждавайки църквата Христова във вярата, Христос му се явил във видение и му казал:

– Аверкий, ти трябва да отидеш в Сирия и там да проповядваш името Ми, да утвърдиш църквите Ми и да изцериш множество болни.

Като се качил на един кораб, Аверкий отплавал към Сирийската област. Първо поселил Антиохия, след това се отправил към Апамея и околните градове, като възстановил мира в църквите, разтърсени от ереста на маркионитите. Като преминал през Ефрат, светецът посетил църквите в Низибия и в цяла Месопотамия, откъдето се отправил към Киликия и Писидия, посетил също Фригийската митрополия Синад. Във всички тези области и градове той принесъл голяма полза на Църквата, обърнал мнозина неверни към вярата Христова, посрамил еретиците и ги заставил да заминат оттам, утвърдил верните във вярата, наставил заблудените в пътя на истината, изгонил нечисти духове от много хора, изцерил мнозина страдащи от различни болести. Всички започнали да го наричат равноапостолен, защото никой, освен апостолите, не бил обиколил толкова много страни и градове. Така светителят разпространил славата на Христа Бога и много послужил на хората за тяхното спасение и просвещение. След това той се върнал в Иерапол.

Жителите на Иерапол, като чули, че светителят им се завръща при тях и вече се намира недалеч от града, всички, от малки до големи, с жените и децата, се затекли да го посрещнат и като падали с голяма радост в нозете му, като деца пред баща си, приемали от него благословение, което отдавна вече желаели да получат.

Като влязъл в града, той се отправил към църквата и като седнал на престола си, преподал мир на всички и почнал да поучава народа. И всички се радвали на завръщането на светия мъж, а особено утешени били сиромасите и бедните, тъй като Аверкий донесъл със себе си царския указ, нареждащ всяка година да им се раздава по три хиляди мери пшеница от царските данъци. И тази пшеница се раздавала до времето на Юлиан Отстъпник, който отменил указа и взел грамотата. Под грижите на светеца и по царска заповед били построени и бани при извора на топли води.

Свети Аверкий прекарал останалите години от живота си в преподобие и правда, управлявайки разумно паството си. За кончината си той бил известен по-рано: Господ му се явил във видение и му рекъл:

– Аверкий, вече наближи времето да си починеш от трудовете си.

След това Аверкий събрал цялото си паство и като възвестил, че животът му скоро ще свърши, започнал по обичая си да поучава всички, умолявайки слушателите си винаги да бъдат непоколебими във вярата, да не се отчайват в надеждата и нелицемерно да се обичат един друг. След това, като си приготвил гроб и като преподал на всички за последен път пастирското си благословение, той предал на Господа святата си душа. Така свети равноапостолен Аверкий завършил земното си поприще на 73-тата година от живота си. Като го оплакали, жителите на Иерапол благоговейно погребали честното му тяло и с голям труд положили върху гроба на светеца камъка, който някога бил донесен от Рим по заповед на светеца. И по молитвите на светеца се подавали много изцерения, както от гроба му, така и от извора на топла вода, изведен по неговите молитви, по които Господ да подава и на нас Своята милост во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.