Activity

  • admin posted an update 4 weeks ago

    Житие на света блажена Ксения Петербургска, юродива заради Христа
    Паметта ѝ се чества на 6 февруари (24 януари ст. ст.)

    Внимавай, небе, и земята да слуша думите ми“, възкликнали Моисей и Исая (Второзак. 32:1, Ис. 1:2), когато единият давал изписания на каменни плочи закон, а другият изобличавал заради нарушения закон. Светите пророци призовали неизменни свидетели, за да предизвикат трепет у жестокосърдечния народ. „Внимавай, небе, и земята да слуша думите ни!“ – ще възкликнем и ние, дръзвайки да описваме подвиг, неподчиняващ се на човешки слова; извършен в немощно женско тяло, а носещ светлината на безплътните – подвигът на блажена Ксения Петербургска, юродива заради Христа.

    Блажена Ксения Петербургска
    Ксения Григориевна Петрова се родила в началото на ХVIII век в благочестиво благородническо семейство. Времето е покрило с мълчание нейните млади години. Не знаем нищо и за родителите ѝ. Народната памет е съхранила и предала само това, което е свързано с началото на подвига:

    Когато навършила пълнолетие, Ксения се омъжила за придворния певец полковник Андрей Фьодорович Петров. И заживели двамата в Санкт Петербург – мирно, благочестиво, с нищо неотличаващо се младо семейство. Но както ясното небе изведнъж бива покрито с тъмни облаци, така и в този радостен дом се настанила черна гостенка – смъртта. Андрей Фьодорович починал внезапно, без да има възможност да се приготви по християнски за последния си час и без да принесе покаяние. Оставил 26-годишната Ксения сама на този свят.

    Това печално събитие разтърсило дълбоко младата вдовица и извадило наяве силата на пламтящата ѝ вяра. Ксения се заела да изпълни на дело всяка Божия заповед, която пазила до този момент единствено в сърцето си. Тя помнела Господнето определение, че „ще бъдат (двамата) една плът“ (Бит. 2:24) и решила да прояви към починалия си съпруг любов, достойна за удивление – Ксения заявила пред всички, присъстващи на погребението, че Андрей Фьодорович не е умрял, а е починала неговата съпруга Ксения Петрова.

    От този момент нататък, до самия край, блажена Ксения не отговаряла, когато я назовавали с нейното име. Обръщала се само при произнасяне името на Андрей Фьодорович. Облякла дрехите на починалия си съпруг и пристъпила с решимост и смирение да измоли прошка за греховете му.

    О, любов съвършена, облечена в съвършена вяра! Как аз, цял от плът човек, ще мога да опиша светостта на тази, която в името на своя ближен се отказала не само от плътта, но от най-ценното за човека – разума? Как крайно немощният ми човешки ум да побере „безумието“ на светостта и да проумее, че „Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите“ (1 Кор. 1:27, 28). Откъде извира смелостта и къде живее мъдростта на такъв блажен живот, дръзнал да изпълни на дело светите Христови думи: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13).

    Света Ксения избрала най-трудния път към съвършенството – мъченическия подвиг на юродивите заради Христа.

    Светът я считал за безумна. А тя внимателно пазела сърцето си. Мислите ѝ, святата ѝ душа били всеотдайно обърнати към Бога – пред Него цялата стояла, на Него изповядвала съкровеното, с Него споделяла, за Него живеела, чрез Него дишала и въобще съществувала. От висотата на общуването с Господа светата се присмивала на празните обещания на лъжовния свят.

    Блажена Ксения се отказала от звания, богатство и всички земни блага. Раздала своето имущество на бедните. Малка част принесла в църквата за упокой на душата на „Божията рабиня Ксения“. Домът, който наследила от съпруга си, подарила на своя добра позната – Параскева Антоновна. Имала едничко условие – самата Параскева винаги да подслонява изпаднали в бедност странници.

    Светът я считал за безумна.
    Светът не познава и не разбира подвига на тези, които се отказват да придобиват каквото и да било. Затова и роднините на блажената решили, че овдовялата Ксения се е умопобъркала от мъка. Уплашени от гледката на изчезващото богатство, те дори подали жалба до бившия началник на покойния Андрей Фьодорович. След задълбочен разговор с младата жена началството се убедило, че Ксения е напълно здрава психически и може да разполага с имуществото си, както намери за добре. Освободила се от суетата на земните грижи, светата понесла кръста на юродството и бездомното странстване.

    На прашните, кални Петербургски улици се родил този белоснежен крин, показал ни предела на човешките възможности за служене на Господа във вътрешна чистота и владеене на помислите.

    Света Ксения в униформата на покойния си съпруг.
    Какво ли не претърпяла светата? Понесла на раменете си униформата на покойния си съпруг, която скоро се превърнала в дрипи, тя в същото време мъжествено се подвизавала да понася обиди, ругатни, презрение. Изпитвала и глад, и мраз, и жажда, и непоносима жега. Глада утолявала със Словото Божие. Студа не усещала, съгрявана от златотканата одежда на смиреномъдрието. Сладко питие, което вливало в душата ѝ мир, били за нея ругатните и насмешките. А може ли да чувства земната горещина душа, която пламти цялата от топлината на Светия Дух?

    Победила всяко огорчение с кротост и незлобие и така изобличавала гордостта на този свят.

    Всяка милост, проявена към нея самата, претворявала в дело на милосърдие. Ако някой ѝ дарявал дреха, тя я давала на друг беден и благодарно зовяла към Бога:

    — Стига ми ризата на кръщението!

    По цели дни бродела по улиците на Санкт Петербург. Нямала място „где глава да подслони“ (Лука 9:58), но най-често я виждали около храма „Св. ап. и ев. Матей“. За кратко се отбивала в нечий дом, волна като птичка, притежаваща само дрехите на гърба си и просешката тояжка, Ксения усмихнато се обръщала към домакините:

    — Ето ме – аз и всичко мое!

    Сетне отново странствала. Но никой не знаел къде прекарва нощите…

    Зашумял светът. Жителите на Санкт Петербург се вълнували и обсъждали дотолкова, че случаят заинтригувал местната полиция. Било взето решение да се проведе разследване. Така подозрителна изглеждала за хора и власти тази неизвестност – къде отивала всяка нощ тази странна, чудата жена?

    И ето, нощното небе не скрило пресветлата звезда на своя небосклон, тъй както е писано: „В тъмнина изгрява светлината на правите“ (Пс. 111:4). Оказало се, че невъзпрепятствана от лошо време, студ и пек, светата всяка нощ излизала на полето, за да се моли. Коленичила на голата земя, блажена Ксения въздигала душата си към своя Творец и Създател. В продължение на цялата нощ като благоуханна кадилница се възнасяла нейната молитва към Бога, а светицата се изправяла само, за да се поклони благоговейно в четирите посоки на света. И отново коленичела – душа и тяло, принесени в едно на светия жертвеник на Божията любов! Тялото зъзнело от нощния студ, а духът възраствал и се съгрявал от тайните молитвени въздишки. Земята се стопляла от горещо пролетите сълзи по Бога. Небето се радвало за новоизгрелия лъч светлина. А градът… царственият град Санкт Петербург дълбоко спял, охраняван невидимо от сърдечната молитва на блажената.

    И Господ не крил задълго своята избраница. Малко по малко жителите на Санкт Петербург започнали да осъзнават, че блажена Ксения е облякла одеждата на юродството, за да открива на верните скрита премъдрост, а на неверните да покаже пътя към Бога.

    Мудно и почти на шега хората започнали да привикват с нейните странности. Обръщали се към светата грубо, а се натъквали винаги на незлобие и простота. Подкачали я:

    — Кога спиш? Андрей Фьодорович?

    — Ще успея да се наспя в земята – бил кроткият отговор.

    Не само с бдение изнурявала тялото си блажена Ксения. Постът бил неин постоянен спътник и другар, вярно оръжие срещу стрелите на лукавия. Дотам се освободила от телесните грижи, че и в банята ходела съвсем рядко. Влизала с дрехите, намокряла единствено главата си и излизала отново на улицата, независимо от времето навън. Поведение на лишена от разум жена, си мислели хората, и само духовно разсъдливите можели да видят под мнимото безумие остро изобличение на прекалената грижа за всяка телесна нужда, удобство, удоволствие.

    Макар и скована в примката на ежедневието, усетливата руска душа започнала да разпознава у Ксения отблясъците на прикритата святост. Майките забелязали, че дечицата им оздравяват, ако само се докосне до главичките им святата ръка на „Ксенюшка“ (така с любов започнали да се обръщат към нея). Блажена Ксения нямала собствени деца, но именно над нея щедрият Господ изпълнил пророческата песен: „Неплодната настанява вкъщи, радваща се за децата“ (Пс. 112:9). Големи и малки с радост се втурвали към блажената, сякаш искайки да бъдат нейни чеда, защото осезавали у нея съзидания благолепен дом на Светия Дух. Търговците придобивали по-голяма печалба, ако този ден при тях се отбиела светата дори само за парче хляб. Файтонджии се надпреварвали кой пръв да я повози с карета, за да спорѝ и тяхната работа. Но блажената се грижела повече за изправлението на душите им, с любов поучавала всекиго и не всяка покана приемала:

    — Не, брат. Ти лъжеш купувачите. При теб няма да се отбия. – направо и без гняв изобличавала тя.

    Файтонджии се надпреварвали кой пръв да повози чудатата „Ксенюшка“.
    Скоро всички забелязали, че в постъпките и словата на блажената се крие дълбок смисъл, макар и да продължавали често да се отнасят пренебрежително към чудатата странница.

    А блажена Ксения, цялата в дрипи, подпряна на неизменната си тояжка, търсеща единствено „бъдещия град“, смирена, обичаща, молеща се непрестанно, получила от Господа, заради тайните си добродетели, дар на прозорливост и чудодейна помощ. Тя, бедната телом, раздавала на всички от скритите богатства на сърцето – утеха, вразумление, предупреждение, любов. Тя, бездомната, но сама станала жилище на Светия Дух, се грижела да запази домовете и временното благополучие на добрите хора, за да не падат в отчаяние, а да помислят и за своя вечен дом на небесата.

    Имало сред благочестивите жени на града една вдовица на име Голубьова. С труд и лишения тя отгледала и възпитала своята дъщеря. Останала ѝ едничка грижа – да избере добър съпруг за любимото си чедо. Девойката била на 17 години и впечатлявала със своята красота и добродетели. Милосърдните Голубьови често канели света Ксения у дома, а блажената с радост откликвала, тъй като обикнала мекия, тих характер и чистото сърце на момичето. Но едно от гостуванията майка и дъщеря запомнили за цял живот: двете възрастни жени седели и разговаряли, а девойката се заела да приготви кафе, по обичая.

    Милосърдните Голубьови често канели света Ксения у дома.
    Изведнъж Ксения се обърнала към момичето:

    — Красавице моя! Ти тук кафе ни правиш, а твоят съпруг сега погребва жена си в Охта. Тичай там! Бързо!

    Нежната девойка се смутила. Мислела си: „Моят съпруг?! Но аз нямам… и погребва жена си?“. Майка и дъщеря знаели, че Ксенюшка не казва нищо без причина. Тръгнали към Охта. Там заварили тъжна процесия – погребвали жена, съпруга на лекар, която починала по време на раждане. Голубьови мълчаливо се присъединили към погребалното шествие. Милостивите им сърца състрадавали на чуждата мъка. Свещениците отслужили опело. Близките, изпратили новопреставената в нейния последен път, горестно се сбогували и отдавали последно целование. Постепенно всички започнали да се разотиват. Тогава, сломен от мъка, младият вдовец неочаквано се строполил в несвяст точно до стоящите наблизо Голубьови, които веднага се втурнали да му помагат да се върне в съзнание. Така Господ устроил тяхното запознанство. Разпознали един в друг сродна душа, докторът и красивата Голубьова след време се венчали. Изпълнило се това, което блажена Ксения вече била видяла с прозорливите си очи. Защото такива очи виждат и най-далечното. Те са очите на съвършената Христова любов, която призовава всички „отрудени и обременени“ (виж Матей 11:28), вдовици и сирачета.

    Търговското съсловие в столицата също добре познавало светата и често ѝ оказвало своята почит. Редовно я канели в своите домове да я нахранят и да ѝ дадат милостиня. Блажена Ксения приемала само „царя́ на коне́“:

    — Дайте ми „царя на кон“! – молела.

    Копейка, 1724 г.
    Милостинята вземала не за себе си. Раздавала я на другите бедни и нуждаещи се. Веднъж спряла на улицата своята добра позната Евдокия Денисовна, която бързала да се прибере. Ксения я погледнала благо, извадила една медна копейка и я подала на Денисовна, като ѝ казала утешително:

    — Вземи, вземи петаче, ето „цар на кон“. Ще утихне.

    Евдокия, която живеела в благополучие, недоумявала защо просещата странница дава на нея, но взела монетата и продължила към дома. Още щом завила по своята улица, видяла, че къщата им гори. Затичала към портата, но преди да успее да стигне, пожарът бил потушен. Едва тогава разбрала Денисовна думите на блажената: „Ще утихне“.

    Но най-голяма грижа светата проявявала не за градските домове, а за новостроящата се по нейно време каменна църква на Смоленското гробище. Трудна била работата на строителите, особено когато зданието на църквата се издигнало нависоко. Трябвало да изкачват тежките камъни до върха на постройката и едва след това да ги вграждат, а така се забавял строежът. Но, ето че странни неща започнали да се случват: всяка сутрин строителите намирали купчина камъни, качени на върха на църквата и готови за поставяне. Решили да разберат кой е техният неуморим и извънредно силен помощник. Какво било удивлението им, когато видели, че тази необикновена сила принадлежи на жена – блажената Ксения. Нощ след нощ, неуморно се трудила тя за издигането на Божия дом, викайки заедно с Давид: „Няма да дам сън на очите си и дрямка на веждите си, докле не намеря място за Господа, жилище за Силния Иаковов“ (Пс. 131:4,5).

    Добродетелните люде все повече се убеждавали в светостта на Божията рабиня Ксения, която така горещо обичала Бога и хората, но скривала своята любов под най-смирения покров – мнимата лудост. С лекота и радост носила блажената големите камъни за строежа на църквата. С още по-голяма радост в Господа тя понасяла всичко от жестокия свят – насмешки, подигравки, обиди. А светът намерил начин да покаже своята омраза към тази, която „не била от света“. Само веднъж Санкт Петербург видял бедната стара жена разгневена. Разгневена от любов към ближните!

    Група хлапета започнали да я обиждат и ругаят. Блажена Ксения търпяла кротко и мълчаливо, както обикновено. Но младежите не се засрамили, напротив – започнали да хвърлят буци кал и камъни към беззащитната жена. Тогава Ксения, уподобила се в пълна мяра на свети пророк Елисей, се понесла вихрено по улиците на града. Преследвана от момчешката банда, с тояжката в ръка, с развети посребрени коси, тя викала:

    — Окая́нные! Жиденя́ты!

    Икона на св. прор. Елисей, 18 в.
    В име Господне пророк Елисей напратил наказание на децата, които му се присмивали, за да ги предпази от по-големи злини, когато пораснат. Със справедливия си гняв света Ксения разтърсила цялата столица – петербургчани били ужасени от постъпката на собствените им деца. След проведено разследване обществото осъдило хулиганите на публичен бой с пръчки. От този момент нататък никой не смеел да закача светата странница, която търсела Божията правда и милеела не за „своята полза, а ползата на многото, за да се спасят“ (1 Кор.10:33). Това, което светът помислил за гняв, била нейната истинна ревност по Бога и отново проява на безграничната ѝ любов към най-малките членове на обществото. Онези добродетели, които майките не успели да насадят в сърцата на своите чеда, света Ксения посявала с делата си.

    Много са моментите, в които блажената е засвидетелствала своята любов към децата. Из цял Петербург станал известен случаят, в който света Ксения проявила грижа за спасението и възпитанието на още неродил се младенец. С прозорливите си очи тя гледала в бъдещето като в настояще. Отишла веднъж при отдавнашната си позната Параскева Антоновна (същата, на която по-рано подарила своя дом) и още от вратата ѝ казала:

    — Ето, ти си седиш тук, чорапи кърпиш. А не знаеш, че Господ син ти е изпратил! Иди бързо на Смоленското гробище!

    Параскева недоумявала какво означават тези странни думи, но била винаги послушна към словата на своята благодетелка и покорно тръгнала. На една от улиците на Василевския остров , близо до гробището, видяла насъбрал се народ. Приближила се да разбере какво се е случило: невнимателен файтонджия бил прегазил бременна жена, която родила момченце точно преди да издъхне. Всички опити да узнаят коя била жената и има ли роднини се оказали безуспешни. А Параскева Антоновна видяла в случилото се Божи промисъл и благодарила на Господа и на Неговата угодница Ксения за указанието да осинови осиротялото дете. Взела младенеца и го възпитала във всяка добродетел, в страх Божи и в православен дух. И синът станал нейна опора до дълбока старост.

    Карта на Санкт-Петербург: р. Нева и Василевският остров
    Така навсякъде разпръсквал своя аромат този благоуханен цвят на Божията любов – блажената Ксения. Чистият ѝ взор обхващал всички – деца и майки, бедни и богати, та чак до царските палати. Странницата, чужда на света, но неотчуждена от хората, помагала на всички.

    Скрила своето житие с покривалото на смирението, света Ксения гледала надалеч в историята на цяла една империя – Руската. Със скромните си одежди (винаги в зелена пола и червена блуза, или обратното – червена пола и зелена блуза), почти без обувки на премръзналите си нозе, светата сякаш изобличавала суетата, царяща в императорския двор, където било забранено жените да се появяват с една и съща рокля повече от веднъж; където самата императрица притежавала гардероб с над 15 000 рокли; където разходите за балове и забавления надхвърляли външния дълг на империята.

    Мълчаливо, но непрекъснато изобличение била блажена Ксения за прищевките на властимащите. Само когато случващото се в двореца касаело бъдещето на всички, светицата нарушавала своето безмълвие.

    Годината била 1761 – вече двадесет години на императорския трон властвала Елисавета Петровна, дъщеря на Петър Велики. Родена преди официалния брак на царстващите ѝ родители , затова обявявана от някои за незаконна владетелка, Елисавета имала нелеко детство. Като малка била отстранена от двореца и водела полузатворнически живот. Обичала да посещава манастири, особено Троице-Сергиевата лавра. Постела строго. Винаги се отнасяла с дълбока почит към духовенството. Любовта към разкоша и удоволствията не заглушили напълно нейното по своему искрено и ревностно благочестие. За разлика от своя баща, тя се обкръжавала с „Божии човеци“ (както сама ги наричала) – странници и юродиви.

    Руската императрица Елисавета Петровна, 1760 г.
    В навечерието на преврата, който я поставил начело на Руската империя, Елисавета дълго се молила пред образа на Божията Майка. В пламенна молитва тя дала два обета, които спазвала до края на живота си: първия – ако се възцари, никого да не наказва със смърт; и втория – с изтичането на всеки час от деня и нощта да се моли пред иконата на Спасителя, която висяла над леглото ѝ.

    Период на свежа глътка въздух за Православието! Искрено привързаният към Бога руски народ ласкаво я наричал „Нова Юдит“ и „Нова Естир“.

    Блажена Ксения, която ревнувала и скърбяла за отиващата си благочестива епоха, издигнала своя пророчески глас за тази господарка на цяла Русия: Една зимна вечер в предпразничните дни на Рождество Христово Ксения огласила тъмните улици на Санкт Петербург с викове:

    — Печете блини, печете блини, цяла Русия ще пече блини!

    Точно в деня на Рождественския празник, на 25 декември 1761 г. столицата осъмнала със страшната новина, че императрица Елисавета Петровна е починала внезапно. Едва в този миг викът на блажена Ксения отекнал отчетливо в опечалените сърца на хората. И в този ден, според обичая, из цяла Русия пекли блини за упокой на душата на новопреставената императрица.

    Гаснели последните зари на поредица от векове, в които вярата и благочестието давали добри плодове, възцарявала се епоха на свободомислие и осветскостяване на висшето общество, на обезличаване на самата Руска Църква. Наследницата на трона – Екатерина Велика залагала на прагматични принципи. Новата императрица призовавала „да се уважава вярата, но да не се допуска по никакъв начин тя да влияе на държавните дела” и скоро проявила своето отношение на дело. Светата Православна Църква била лишена от всичкото си имущество, което преминало в ръцете на империята под лукавия предлог, че така ще бъде стопанисвано и управлявано по-добре.

    С дадената ѝ от Бога благодат света Ксения виждала оскъдняването на вярата и тежките времена, надвиснали над православния руски народ, и склонена от горещата си любов към хората, отворила уста да произнесе това съдбоносно пророчество.

    Веднъж разгорял се в сърцето ѝ, пламъкът на любовта и милосърдието подтиквал светицата да проявява своята грижа за всяка човешка душа, влагайки в наглед нелогичните си думи скрит смисъл и предупреждение. Един ден се отбила в дома на богатия търговец Крапивин . Получила обичайната милостиня – „царя́ на коне́“ – и залък хляб, блажена Ксения се отправила към изхода. Преди да се сбогува с домакинята, се поспряла за малко, погледнала през прозореца навън и въздъхнала, сякаш говорейки на себе си:

    — Копривата се зеленее, а скоро ще повехне.

    Действително, съвсем скоро починала стопанката на дома. А тайнствените думи на Ксения грижовно насърчили душата на Крапивина да се приготви по християнски за скорошния край.

    Колко мъка и скръб имало по земята, а блажената била готова цялата да я вмести в сърцето си и да възкликне заедно с апостол Павел: „Кой ще ни отлъчи от любовта Божия: скръб ли, притеснение ли или гонение, глад ли, или голотия, опасности ли или меч?“ (Рим. 8:35). На кого не помогнала бедната странница, кого не утешила и вразумила? Станала „всичко за всички“ – самотен пътепоказател за погиващите в грехове; непозната за своите, но своя на Бога.

    В години на изпитания Господ издига на небосклона на Църквата Свои верни чеда, които да огряват пътя, подобно на звезди. Но колко скрит бил блясъкът на тази звезда. Хората не го виждали, защото бил покрит от завесата на собствените им грехове – от безчувствието на сърцето, от превъзнасянето на плътския разум. Така „най-логичните“ и практични хора се съблазнявали от чудното житие на света Ксения. А най-простодушните и любещи души се радвали.

    Параклисът, посветен на блажена Ксения, в наши дни.
    45 години носила светата своя необикновен кръст. И както скрито живяла, така тихо се преселила от този свят в небесните обители. По Божи промисъл не е запазена и точната дата на нейната блажена кончина. За вечността е съхранен яркият спомен и благодарността на нейните съвременници: спомен за допира на нечистите до чистотата на Духа; на „мъдреците от тоя свят“ – до истинската Премъдрост; на злобните и гневливите – до кротостта; на изгубилите рая – до намерилата Вратата (виж Йоан 10:7) и влязлата „в радостта на Своя Господар“ (срв. Мат. 25:21). И този спомен не избледнявал с годините, а напротив – все повече се откроявал. Като живителни капки роса поемали поколенията разказите за чудодействената помощ на блажена Ксения – страдащи намирали изцеление, сред враждуващи отново се възцарявал мир, семейства се сплотявали. Род след род разказвал на своите деца, за да разказват и те след години. И любовта, посята от светицата още приживе, се разгаряла в буен пламък.

    А чудесата не само не секвали, но ставали все повече и повече с годините. Поколение след поколение – все живи свидетели на чудотворната помощ на блажена Ксения. Свидетелствала вдовицата, чиято дъщеря била избавена от опасността да се омъжи за избягал каторжник, който лъжливо се представил за полковник. Бързала да принесе своята благодарност и жената, чиито двама синове били приети в Кадетския корпус едва след чудесното застъпничество на блажена Ксения. И колко майки, разтревожени бащи, синове и дъщери оздравявали и получавали всяка необходима помощ веднага след принесена топла молитва към Божията угодница.

    От цялата необятна Русия прииждали хора да се помолят на гроба на светицата. И мястото на блажено упокоение се превърнало в мълчалив свидетел на почитта и любовта на народа към света Ксения. Всеки искал да отнесе със себе си малка частичка от земята, където почивали блажените ѝ мощи. На три пъти се налагало властите да запълват мястото с още пръст. След това поставили каменна плоча, но и тя била изронена от хората камъче по камъче – какво необикновено и убедително доказателство за силната привързаност на вярващия руски народ към бързата помощница във всяка житейска несгода – света Ксения.

    45 години носила света Ксения своя кръст.
    Като „нова река Йордан“, приемаща всички, желаещи да се покаят, блажена Ксения привличала и привлича човешката душа с примера на дълбоко скрития си живот в Господа. А ние, удивени, съкрушени пред дълбините на тази „река“, долавяме Господните слова: „Какво излязохте в пустинята (на Санкт Петербург) да видите? Тръстика ли, люлеена от вятъра?“ (Лука 7:24) – Не, непостоянните тръстики сме всички ние. „Но какво излязохте да видите? Човек ли, облечен в меки дрехи?“ (Лука 7:25). – Не, а тази, която винаги се обличала в червено и зелено. Червеният цвят – да ни покаже мъченическия подвиг на юродивите заради Христа. Зеленият цвят – да засвидетелства, че душата ѝ вечно пребъдва с Господа „като зеленееща се маслина“ (Пс. 51:10) и като премъдро „дърво, насадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне“ (Пс. 1:3).

    Излязохме от рамките на забързаното си суетно ежедневие, за да се вслушаме в гласа на блажена Ксения, присъединила се към множеството юродиви заради Христа и носейки женско естество, уверила ни, че Христовата сила именно „се в немощ проявява“ (срв. 2 Кор. 12:9).

    Блажена Ксения – свята душа, понесла на крехките си рамене вяра, мъжество, любов, „която всичко извинява, на всичко вярва, на всичко се надява, всичко претърпява“ (1 Кор. 13:7). Способна да доведе и нас, суемъдрените и непокорните, до тихото пристанище на Небесното царство, където да се удостоим с едни уста да славим Отца, и Сина, и Светия Дух, сега и всякога, и в безкрайността на бъдещия век. Амин!

    Съставил: Тавита

    Бележки
    1. Светата се родила в периода между 1719 г. и 1731 г.

    2. От бащиното име на блажена Ксения е ясно, че нейният баща се е казвал Григорий. А за благородническия ѝ произход се съди от факта, че е била омъжена за благородник, тъй като по онова време съществувала традицията в законен брак да встъпват младеж и девойка от едно и също съсловие на руското общество.

    3. Още от времето на императрица Анна Йоановна (1730 – 1740 г.) при руския императорски двор бил създаден т.нар. Измайловски гвардейски полк, който охранявал двореца. Униформата на гвардейците включвала кафтан (празнична връхна дреха, зелена на цвят, дълга до коленете с удължени ръкави), под него носели бяла или червена риза (камизол), панталони и каскет с козирка (фуражка).

    4. Сега ул. „Большая Пушкарская“, дом 35, Санкт Петербург.

    5. О́хта — историческа област в Санкт-Петербург, по дясното поречие на река Нева́, Красногвардейски район.

    6. Мнозина мислят, че конникът с копие, изобразен на обратната страна на старинните руски монети, е свети Георги Победоносец. Но всъщност, традицията върху монетите да се изсича образ на копиеносец, яхнал кон, е възникнала в Русия по времето на Иван III (1462 – 1505 г.). Този цар успял да обедини разпокъсаните руски княжества в една държава. Именно неговите сребърни монети станали общоруски. Те символизирали владичеството на московския княз над всички останали княжества и го посочвали за „господар на цяла Русия“. Воинът от монетите въплъщавал образа на княза. Заради копието в ръката на воина в руския език се появила и думата „копейка“.

    7. Каменната Смоленска църква била построена в чест на иконата на Божията Майка „Смоленска-Одигитрия“, на едноименното гробище в Санкт Петербург в периода 1786 – 1790 г. по проект на арх. Алексей Иванов и под ръководството на йерей Георгий Петров.

    8. Жиденя́ты (рус. ез., разг., презр.) – деца на евреи; юдействащи;

    9. Остров в делтата на река Нева́. Представлява отделен район на Санкт Петербург, т.нар. Васильовский район. През 1738 г. духовенството учредява там Смоленското гробище, което е узаконено и от светските власти през 1756 г.

    10. Домът на света Ксения, където живяла със своя съпруг, се намира на ул. „Лахтинская“ (Дълго време улицата носела името на Андрей Фьодорович Петров, а от 1877 г. била преименувана на „Лахтинская“) На тази улица през 2019 г. е издигнат храм, носещ името на света Ксения Петербургска.

    11. Петър Велики се венчава официално за Марта Елена Самуиловна Скавронска (бъдещата императрица Екатерина Алексеевна) на 19 февруари 1712 г. Тяхната дъщеря Елисавета Петровна се ражда две години преди това – на 29 декември 1709 г.

    12. Блин (рус.ез.) – палачинка.

    13. В действителност много от имотите впоследствие били раздадени от Екатерина Велика на нейни фаворити и приближени на императорския двор.

    14. Крапи́ва (рус.ез.) – коприва.

    15. Блажена Ксения се преставила около 1803 г. Светото ѝ тяло било погребано в Смоленското гробище на Санкт Петербург. Във втората половина на ХIХ век върху гроба ѝ била построена малка часовня (параклис). През 1902 г., по проект на арх. Александър Всеславин, на същото място била издигната голяма часовня, която била закрита по времето на комунистическия режим в Съветска Русия, а днес е реставрирана и отново събира богомолци от цялата страна, дошли да потърсят молитвеното застъпничество на светицата. Блажена Ксения е причислена към лика на светиите от Руската Православна Задгранична Църква на 24 септември 1978 г.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar