Activity

  • admin posted an update 2 weeks, 1 day ago

    Св. свещеномъченик Панкратий, епископ Тавроменийски
    I – II век

    Чества се на 9 юли

    Тропар на свещеномъченик, глас 4
    Станал причастник на нравите и наместник на престолите на апостолите
    по пътя на съзерцанието ти, боговдъхновени, си извършил дела,
    поради това ти вярно си преподавал словото на истината,
    за вярата си пострадал даже до кръв,
    свещеномъчениче (името), моли Христа Бога да се спасят нашите души.

    Кондак
    Светла звезда на Тавромения си бил, Панкратие,
    и свещеномъченик за Христа:
    предстоейки сега пред Него, моли за почитащите те, блажени.

    По-долу:

    Житие на свети свещеномъченик Панкратий, епископ Тавроменийски
    В памет на свети свещеномъченик Панкратий, епископ Тавроменийски св. Димитрий Ростовски
    Виж също:

    Сирия. Дамаск. Антиохия
    Йерусалим

    Житие на свети свещеномъченик Панкратий, епископ Тавроменийски
    Св. Панкратий се родил в Антиохия в дните на земния живот на Господа Иисуса Христа. Когато бил още дете, родителите му отишли заедно с него в Йерусалим. Там те се удостоили да видят Самия Спасител и да чуят Неговото Божествено слово. Цялото семейство повярвало в Христа и приело светото кръщение.

    Панкратий слушал проповедта на светите апостоли. Той бил поставен за епископ на сицилийския град Тавромения от апостолите Петър и Павел. Там разпространявал словото Божие. Неговата проповед била съпроводена с чудеса.

    Св. Панкратий завършил мъченически земния си живот – езичниците го убили с камъни.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    В памет на свети свещеномъченик Панкратий, епископ Тавроменийски
    [1] Варух 3:38.
    [2] Паметта на свети първовърховен апостол Петър се чества на 29 юни.
    [3] Понт – страна, която в древността заемала североизточната част на Мала Азия. Днес на мястото на древния Понт се намират два турски вилаета (области): Трапезунт и Сивас
    Свети Панкратий бил родом от Антиохия. Той се родил през времето, когато нашият Господ Иисус Христос “се яви на земята и живя между людете”[1], извършвайки чудеса в Иерусалим и във всички околни страни и градове.

    Бащата на Панкратий, който живеел в Антиохия, чул за Неговите преславни чудеса и отишъл с неколцина другари и с младия си син Панкратий в Иерусалим, за да види Господа. Като видял как Той учи народа, изцелява всякакви недъзи и извършва многобройни знамения и чудеса, той повярвал в Него като в Син Божий и се запознал с някои Христови апостоли, най-вече с първовърховния апостол Петър[2]; от това време и юношата Панкратий станал известен на светия апостол.

    Като престоял достатъчно дълго в Иерусалим и като се усладил от съзерцаването на Христовия лик и от слушането на Неговите сладки речи, родителят на Панкратий се върнал с другарите си в Антиохия. А след доброволните страдания и смърт на Спасителя Христос, след които последвали Неговите възкресение и възнесение, в Антиохия дошъл един от апостолите (това било по-рано от идването на апостол Петър) и кръстил бащата на Панкратий с целия му дом. След известно време и бащата, и майката на Панкратий отишли при Господа, а той, като се отказал от имота, който му се падал по наследство от родителите, заминал за Понтийските планини[3].

    [4] Паметта на свети апостол Павел се чества от Църквата на 29 юни.
    [5] Сиракуза – една от първите древногръцки колонии на източния бряг на остров Сицилия, основана, според преданието, от коринтяните около 753 г. преди Р.Хр.; – впоследствие, най-големият и най-богатият град на острова.
    [6] Сицилия – един от големите острови на Средиземно море, днес е част от Италия.
    Тук се поселил в една пещера и пребивавал в уединение, пост и молитви, като се отдал на самопознание и общувал само с Бога. А когато свети апостол Петър, след като напуснал Иерусалим, минавал по тези земи с проповед за Христа, срещнал Панкратий в Понт и като го познал, го взел със себе си в Антиохия, а после отишъл с него в Киликия, където се срещнал със свети апостол Павел[4]. Тук двамата апостоли – Петър и Павел, по взаимно съгласие поставили епископи: Крискентий – в Галатия, Маркиан – в Сиракуза[5], а Панкратий – в сицилианския[6] град Тавромения.

    Като отивал към мястото на своето служение, блаженият Панкратий се качил на кораб, който плувал към Сицилия. Той общувал с двамата капитани на кораба, Ликаонид и Ромил, на които предложил Божието слово, като проповядвал за Царството Божие и за тайните на нашето спасение. Той ги обърнал към вярата в Христа и ги просветил със свето кръщение.

    [7] Фалкон, Лисип (или Лис) и Скамандрон – второстепенни божества в древногръцката религия.
    Когато пристигнали в град Тавромения, бесовете, които обитавали в местните идоли, изпаднали в смут, и кумирите, поразени от пристигането на Панкратий, започнали да падат и да се трошат. А там имало много уважавани от елините богове: Фалкон, Лисип и Скамандрон[7], на които бил посветен храм, издигащ се на висок хълм на брега на морето.

    Щом свети Панкратий се приближил, изведнъж храмът се разтресъл и рухнал заедно с всички идоли в морето. Тогава сред народа настъпил голям смут.

    Пристигнал и управителят на града, Бонифаций, който, като видял свети Панкратий и като чул учението му, повярвал в Христа и се кръстил. С неговите усилия, положени за слава на Христовото име, само за един месец била построена църква, в която Божият архиерей започнал да служи, като учел и просвещавал събиращия се при него народ, който водел със себе си и своите болни: светецът потвърждавал своето учение със знамения и чудеса, като изцелявал всякакви болести и изгонвал бесове.

    Когато, ден след ден, броят на вярващите все повече се увеличавал и вече почти целият град бил просветен със светата вяра, така че славата на Христовото име започнала да се разпространява по цялата страна, дяволът настроил един нечестив мъчител, на име Аквилин, срещу християните. Поради враждата си към Христос и към християните, той тръгнал с голям отряд войници към Тавромения, за да я разруши, а всички, живеещи там християни, да избие.

    Когато гражданите изпаднали в ужас от тази вест, Божият светител започнал да ги утешава, като ги убеждавал, че няма да претърпят никаква вреда. И когато враговете приближавали към града, срещу тях излязъл, като духовен воин, свети Панкратий със своя клир, носейки със себе си непобедимо оръжие – честния Христов кръст и две свети икони – на Спасителя Христос и на Неговата Пречиста Майка. В този миг силен страх обхванал враговете; те били като обгърнати от тъмнина; от Божията сила изпаднали в смущение, умовете им се помрачили и те започнали да се посичат и да се убиват един друг, а някои пронизвали с мечовете самите себе си. После, като излезли от обгърналата ги тъмнина, дошли на себе си и видели, че се избиват един друг, и разбрали, че Бог ги наказва така заради враждебните действия срещу християнския град. Тези, които останали живи след тази братоубийствена битка, захвърлили оръжието и се явили при храбрия Христов воин, свети Панкратий. Те паднали в честните му нозе, молейки за прошка, и го умолявали да ги направи християни. И гражданите на града имали двойна радост: те се избавили от страшното нашествие и враговете им станали другари по вяра. Оттогава думите на светеца започнали да се приемат с още по-голямо уважение и всичките му заповеди се изпълнявали. И не само този град, но и други околни градове били просветени със светата вяра.

    [8] Свети свещеномъченик Панкратий загинал мъченически в края на I или началото на II в. Днес мощите му почиват в извънградска църква край Рим, построена в чест на свети Панкратий (Западната църква чества паметта му на 12 май).

    Но, след като изтекли много години, които светителят Панкратий прекарал, като управлявал новопросветното Христово стадо, някои от останалите там езичници, особено злобни и упорити в своята заблуда, като се уговорили със своя началник Артагаст и като избрали подходящо време, тайно нападнали Божия служител и го убили с камъни. Така свети Панкратий, очевидец на Христа и поставен за епископ от апостолите, се подвизавал с добрия подвиг, завършил живота си мъченически[8] и със светите апостоли престанал пред Христос, своя Господ, за да Го съзерцава лице в лице в безкрайните векове.

    © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar