Свети Йаон Владимир княз Български

Княз Иван Владимир почитан от църквата като Свети Йоан Владимир (на сръбски: Јован Владимир или Jovan Vladimir; на албански: Jon Vladimir) е княз на сръбското княжество Дукля, обявен след смъртта му от православната църква за светец.

Бащата на Иван Владимир се казвал Петрислав и бил първия владетел (архонт) на Дукля. Иван Владимир е братовчед на Стефан Войслав, понеже Драгомир му бил чичо, т.е. брат на архонт Петър.

Иван Владимир идва на престола в Дукля между 990 и 995 г. След неуспешна война с българския цар Самуил през 998 г. той е отведен в плен в България. Краткото житие на Иван Владимир посочва като негов учител охридския архиепископ Николай.[1] Самуил го жени за дъщеря си Теодора Косара и го връща като български васал на дуклянския престол.

След убийството на цар Гаврил Радомир през 1015 г. новият български владетел Иван Владислав вижда в Иван Владимир претендент за престола и с измама го убива на 22 май 1016 г.

Отначало князът е погребан в църквата „Св. Ахил“ в самата Преспа. Теодора-Косара пренася светите мощи в манастира „Св. Богородица Пречиста“, наричан още „Св. Богородица Крайинска“ или само „Пречиста Крайинска“ на брега на Шкодренското езеро.Смята се, че тази обител е създадена от княз Петрислав, близо до княжеската резиденция Крайина. Както разказва дуклянският летописец, „…Косара, съпругата на блажения Владимир, станала монахиня, завършила живота си в същата църква с благочестие и свето подвижничество и била погребана там при нозете на своя мъж“. Мощите на св. Иван Владимир остават в манастира „Св. Богородица Пречиста“ до 1215 г., когато епирският деспот Михаил Ангел Комнин (1204–1215) ги пренася най-вероятно в Драч (дн. Дуръс, Албания). През 1381 г. по волята на албанския владетел Карло Топия (1358–1388) те са отнесени в манастира „Св. Йоан“. Светите мощи се пазят там до най-ново време и векове наред са почитани от местните българи и албанци.[2]

Мощите на Иван Владимир, които в продължение на векове са пазени в манастира „Свети Йоан Владимир“ край гр. Елбасан, Албания, днес са в катедрата на Албанската православна църква в Тирана. В село Вели Микуличи близо до град Бар в Черна гора се пази кръст, който по предание е бил дарен от българския цар Иван Владислав на княз Иван Владимир – той е на особена почит сред местното население (православни, католици и дори мюсюлмани) от векове.[3]

Бележки
Снегаров, Иван. История на Охридската архиепископия, т.1. Второ фототипно издание. София, Академично издателство „Марин Дринов“, 1995, [1924]. с. 27-28.
Павлов., Пламен. Две християнски реликви от средновековна Дукля (дн.Черна Гора), свързани с видни българи. // .
Павлов, Пламен. Неизвестна българска реликва от времето на цар Самуил и неговите наследници. // dveri.bg. dveri.bg, 2013. Посетен на 27 май 2013.
Външни препратки
Житие на свети великомъченик княз Йоан Владимир
„Владимир и Косара“
Пламен Павлов. Владимировият кръст – неизвестна реликва от времето на цар Самуил и неговите наследници. – сп. „Будител“8, 2013, кн. 1, с. 25-31.
Истината за българския цар-мъченик св. Йоан Владимир
Песни за св. Йоан Владимир. Изследване и издание на словесната традиция за свети Йоан Владимир