-
admin posted an update 2 years, 7 months ago
Партизанско движение в България – Партизанското движение в България е организирано от БРП по време на Втората световна война. Обхваща периода от 24 юни 1941 до 9 септември 1944 г. Изразява се в партизански действия срещу държавната власт в България,[4] включително терористични нападения. Целта им е установяване на работническо-селска власт като форма на диктатура на пролетариата.
Партизанското движение е съставено почти изцяло[5] от просъветски и прокомунистически активисти[6] и практически представлява въоръжено крило на БРП,[7]поне до лятото на 1943 г.[8] Във въоръжената дейност са привлечени и много леви земеделци,[9] криминални елементи, както и активисти на лявото крило на македонското движение. Същевременно някои съюзници на комунистите в Отечествения фронт, по-специално: повечето лидери на социалдемократите,[10] се отнасят отрицателно към партизанското движение, отхвърляйки неговата ефективност и целесъобразност.[11] Според някои автори, земеделците, особено тези от БЗНС „Пладне“ масово навлизат в партизанското движение, тъй като БЗНС „Пладне“ е първата партия, която взема решение за въоръжена борба, още през 1940 г.,[9][12] техният брой сред партизаните е малък.[13] Според някои автори, в сравнение с партизанските движения в съседните страни, българското се откроява с почти изцяло комунистическия си състав.[13]
Партизанското движение е подчинено на съветските интереси, като до нападението на Третия райх над СССР, комунистите водят агитация в полза на германо-съветското приятелство и на страните от Оста.[14] До навлизането на съветските войски в страната през септември 1944 г. движението не успява да придобие значими размери, но през следващите месеци играе важна роля като източник на кадри за администрацията и репресивния апарат на установяващия се тоталитарен режим.[15]
Веднага след започването на военните действия на Източния фронт българските комунисти, направлявани от Коминтерна, започват курс на въоръжена борба. За разлика от окупираните страни, където партизанското движение е насочено срещу окупатор, в България то е насочено срещу собственото правителство, което е официален участник в Тристранния пакт, поради което е съюзник на Третия райх по време на Втората световна война. Този факт дава отражение върху размаха, целите на движението и конфликта, който има характер на гражданска война.[16][17][18] Организационната структура на движението е Централната военна комисия на БРП, а от пролетта на 1943 г. е т. нар. Народоосвободителна въстаническа армия (НОВА). Политическата му организационна структура, от лятото на 1943 г., е Отечественият фронт.[19] Участници в партизанското движение са партизани, ятаци, помагачи, членове на бойни групи и нелегални. Държавната власт и нейните поддръжници използват за партизаните и наименованията „шумкари“ и „шумци“.
Партизанско движение в България – УикипедияНОВА (от март 1943 г.)