Житие на св. Кирик и Юлита (15 юли)

Света Юлита произлизала от стар род на римски царе. Овдовяла твърде млада, като останала само с тригодишния си син Кирик.

Света Юлита живеела в гр. Икония (област Ликаония, Мала Азия) и цяла била предадена на Христовата вяра. Тя кръстила своя син веднага след рождението му и когато той станал на три години, го научила на вяра и молитва, доколкото може да възприеме дете на тази възраст.

При император Диоклетиан (284-305) настанало гонение срещу християните и в Ликаонийската област. Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия. Когато и там започнали да преследват християните, тя отишла в Килийския град Таро. Но и тук не могла да се скрие и скоро била изведена заедно с тригодишния си син на съд.

Управителят я запитал за нейното име, род и отечество. Тя нарекла себе си само християнка. Тогава управителят й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето жално гледало майка си, плачело и искало да се изтръгне из ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: „Аз съм християнин, пусни ме при мама!” И взел с ръчичките си да драска управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище. Кирик паднал надолу и удряйки главичката си по каменните стъпала, обагрил това място с кръвта си и предал Богу своята света и невинна душа.

Виждайки как Кирик пострадал преди нея, света Юлита се изпълнила с радост и поблагодарила на Бога, задето нейният син се удостоил с мъченически венец. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало в 304 г.
Телата на пострадалите за Христа майка и син били хвърлени без погребение, за да бъдат изядени от зверове. Но две слугини ги взели през нощта и погребали.

Едната от тях доживяла до възцаряването на св. Константин Велики. Тя показала на вярващи мястото, където били погребани мъчениците, като разказала и за мъченичеството им.

Мощите на светците били намерени нетленни. И до днес те са чудотворни. Част от техните мощи се намира в Охрид, в църквата „Св. Богородица”.

По „Жития на светиите”, Синодално издателство 1991 г.