Activity

  • admin posted an update 1 week, 6 days ago

    ЖИТИЕ НА СВЕТИ ПАВЛИН МИЛОСТИВИ, ЕПИСКОП НОЛАНСКИ

    Божият угодник Павлин бил родом от Аквитания. По време на светския си живот той бил един от старшите сенатори при Римския император. Бил с благочестив живот и се боял от Бога. Съпругата му Тарасия била подобна на мъжа си по вяра и добродетели и също била благочестива. Понеже нямали собствени деца, те прибирали бедни сирачета и се грижели за тях като за свои собствени деца, хранейки ги и поучавайки ги на страх Божий. От ден на ден те преуспявали във всяка добродетел и изобилно раздавали милостиня на бедните. Накрая, за да угодят на Бога, сами пожелали да станат бедни. Продали голямото си имение и като раздали всичко на нуждаещите се, заживели в доброволна нищета, подобно на сиромасите, и възложили цялото си упование на Божия промисъл. Веднъж, след като вече силно обеднели, при тях дошъл един нищ да проси милостиня; но те нямали нищо друго освен един хляб. Блаженият Павлин се посъветвал с жена си – дали да даде на бедняка и този последен хляб.
    – На нас Бог ще ни помогне – рекъл той, – а ние няма да се поскъпим да дадем на просещия заради Бога.
    Тарасия обаче не дала хляба, а го запазила за тях, тъй като през този ден самите те нямали нищо за обяд. В това време при блажения Павлин влязъл пратеник от един негов богат приятел с известието, че този приятел му изпратил по море много храна, и последният кораб, именно с храната, потънал и се разбил в морските вълни. Като чул това, Павлин казал на съпругата си:
    – Виждаш ли, ако беше дала на бедняка последния хляб, последният кораб с храната не би потънал в морето. Само поради скъперничеството на мнозина Бог погубва имуществото им.
    След това, като оставили заедно с имуществото и светската слава, и всички интереси в този свят, те напуснали Рим и отишли в страната Кампания, тъй като там си били оставили за препитание едно незначително имение. Поселили се в град Нола, близо до гроба на свети мъченик Феликс, и работели на Господа, скривайки се от света. Но добродетелта на Павлин не могла да остане скрита за дълго. Заради нея той бил взет по принуда на престола на Ноланската църква и против волята си приел епископски сан. Управлявал паството си свято и бдително, като верен и мъдър домоуправител, “когото господарят му е поставил над слугите си”. Хранел овцете си не само с духовна храна, като ги учел и наставлявал, а грешниците довеждал до покаяние и обръщал всекиго в пътя на истината, но се грижел и за телесната храна и за всички нужди на овцете си – хранел и обличал бедните и сиромасите, сирачетата и вдовиците, а пленените откупувал и им дарявал свободата.
    В тези години, по Божие допущение, вандалите нахлули в Италия и я завладели цялата. Дошли и в областта Кампания, в която се намирал град Нола. Опустошавайки села и градове, те проникнали и в епархията на Павлин, където вършели същото: взели в плен множество народ и го отвели през морето, в своята африканска страна. Тогава блаженият епископ Павлин започнал да дава всичко каквото имал в епископията за откуп на пленените и за прехрана на осиромашелите от нашествието на варварите, така че при него не останало абсолютно нищо. А когато жестоките и безчовечни вандалски воини мъчели християните и искали от тях да им покажат заровени в земята съкровища, свети Павлин сърдечно съчувствал на вярващите и викал към Бога:
    – Господи, направи така, че мен да мъчат за злато и сребро. Защото Ти знаеш къде съм скрил богатството си – в ръцете на бедните и убоги Твои раби.
    Веднъж при него дошла една бедна вдовица, която казала с плач:
    – Синът ми е взет в плен от вандалите и аз узнах, че той се намира при зетя на вандалския цар Рига в Африка. Умолявам твоя святост: дай ми средства да откупя сина си, единствената надежда за прехраната ми и опора на старостта ми.
    Божият човек потърсил внимателно около себе си, дали няма да намери нещо, за да го даде на просещата, и като не намерил нищо, освен самия себе си, рекъл на бедната вдовица:
    – Жено, аз решително нямам нищо, което да ти дам, освен самия себе си. Вземи ме; предавам се под твоя власт, като роб. Продай ме и откупи сина си или пък ме предай в робство в замяна на сина си.
    Като чула тези думи от устата на такъв човек, жената си помислила, че това е по-скоро насмешка, отколкото милост. Но понеже бил красноречив и премъдър, той скоро убедил с разсъжденията си съмняващата се жена, че ѝ казва това не с насмешка, а напълно сериозно. Убедил я да повярва на думите му и да не се бои да продаде епископа в робство заради освобождаването на сина си. Тогава те и двамата тръгнали към Африка, отишли при вандалите и се спрели пред портите на княза, зет на царя, при когото живеел синът на бедната вдовица. Когато князът излязъл по някаква работа от дома си, вдовицата паднала в нозете му и го умолявала със сълзи да пусне сина ѝ. Но гордият варварин не само не пожелал да пусне сина ѝ, но дори и не изслушал молбите ѝ. Тогава вдовицата посочила Божия служител Павлин и казала:
    – Ето, давам ти този човек вместо сина си; само стори милост, пусни сина ми, защото той ми е едничък.
    Князът погледнал внимателно Божия човек и го попитал:
    – Какъв занаят владееш?
    Свети Павлин му отговорил:
    – Не владея никакъв занаят, умея само добре да обработвам градини.
    Като чул това, князът се зарадвал, защото се нуждаел точно от такъв човек и върнал сина на вдовицата. Те се прибрали у дома, а свети Павлин останал да работи, поел грижите за градините и започнал ревностно да се труди. Господарят му започнал често да идва в градината и да води беседи с градинаря си за различни неща. Като забелязал мъдростта и обширните му познания, той беседвал с него за всичко, като много пъти оставял домашните си и приятелите си, за да се наслади на разсъжденията на слугата си. Блаженият Павлин ежедневно му донасял за обяд различни зеленчуци от градината и като получавал от ръцете му хляб, се завръщал при работата си.
    Веднъж, когато господарят му беседвал с него, свети Павлин му казал:
    – Виж, ти се готвиш да заминеш някъде. Междувременно ти предстои да се погрижиш да приемеш вандалското царство, защото този цар, твоят тъст, внезапно ще умре от неочаквана смърт. А ако ти заминеш, в твое отсъствие друг ще завземе царската власт. Щом чул тези думи от градинаря си, князът не си замълчал, но отишъл при царя и му ги предал, понеже му бил напълно верен и за това бил обичан от него повече от всички други. Царят се усъмнил и казал:
    – Искам да видя този мъж, за когото говориш.
    На това зетят на царя казал:
    – Ей сега ще му наредя за обяд да ти донесе зеленчуци от градината и ще го видиш.
    Когато царят седнал да обядва, Павлин влязъл при него с донесените, по заповед на господаря му, зеленчуци за царската трапеза. Щом царят го видял, веднага се разтреперил и като повикал господаря му, своя зет, му открил тайната, която искал да скрие от него.
    – Това, което си чул от този човек, е истина – казал той, – защото през нощта видях в сънно видение различни князе, седнали на престоли и произвеждащи съд над мен. И той седеше сред тези съдии. Чрез техния съд ми бяха отнети жезълът и властта, които някога получих. Попитай го кой е. Не мисля, че този мъж е обикновен човек, защото го видях във велик сан.
    Тогава зетят на царя отвел блажения Павлин настрани и го попитал:
    – Кой си ти?
    Божият човек му отговорил:
    – Азсъм твоят раб, когото ти прие вместо сина на вдовицата.
    Но князът настойчиво го разпитвал, като искал да изясни не това, какъв е станал сега, а какъв е бил в своята страна. Той заклел светеца и изискал под клетва да не крие от него тайната си, а да му открие цялата истина. Божият човек се смутил от разпита и понеже не бил в състояние да престъпи клетвата, казал, че е епископ. Щом чул това, господарят му силно се изплашил и със смирение му казал:
    – Искай от мен каквото пожелаеш и след това се върни в страната си с богати дарове.
    Божият угодник Павлин му казал:
    – Единственото благодеяние, което можеш да направиш за мен, е да пуснеш на свобода в родината всички пленници от моя град и моята страна, доведени тук.
    Веднага с усърдието на този княз били издирени по цялата африканска страна християните, пленени от областта Кампания и били доведени при свети Павлин. Светият пастир бил изпратен с почит с всички словесни отци на своето паство, с много богати дарове и изобилие от хранителни продукти. Те се завърнали на кораби в родната си земя с веселие и радост. След няколко дни, съгласно пророчеството на светеца, умрял Вандалският цар Рига и вместо него на престола се възкачил зет му.
    По такъв начин, като предал самия себе си в робство, свети Павлин извел много люде от робство на свобода, подражавайки на Христа Господа, Който приел вид на раб и избавил човешкия род от робството на дявола. След освобождаването от робството на вандалите, свети Павлин живял много години и като добър пастир, който полага душата си за овцете, доблестно управлявал повереното му стадо и без да се щади, извършил много благодеяния на бедните братя. След това преминал при Пастиреначалника Христос, своя Господ, от Когото сега приема стократна отплата и наследява живот вечен, прославяйки Го во веки. Амин.
    В същия ден се чества паметта на преподобния наш отец Генадий Костромски.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar