ЖИТИЕ НА СВЕТИ ПАВЛИН МИЛОСТИВИ, ЕПИСКОП НОЛАНСКИ

Божият угодник Павлин бил родом от Аквитания. По време на светския си живот той бил един от старшите сенатори при Римския император. Бил с благочестив живот и се боял от Бога. Съпругата му Тарасия била подобна на мъжа си по вяра и добродетели и също била благочестива. Понеже нямали собствени деца, те прибирали бедни сирачета и се грижели за тях като за свои собствени деца, хранейки ги и поучавайки ги на страх Божий. От ден на ден те преуспявали във всяка добродетел и изобилно раздавали милостиня на бедните. Накрая, за да угодят на Бога, сами пожелали да станат бедни. Продали голямото си имение и като раздали всичко на нуждаещите се, заживели в доброволна нищета, подобно на сиромасите, и възложили цялото си упование на Божия промисъл. Веднъж, след като вече силно обеднели, при тях дошъл един нищ да проси милостиня; но те нямали нищо друго освен един хляб. Блаженият Павлин се посъветвал с жена си – дали да даде на бедняка и този последен хляб.
– На нас Бог ще ни помогне – рекъл той, – а ние няма да се поскъпим да дадем на просещия заради Бога.
Тарасия обаче не дала хляба, а го запазила за тях, тъй като през този ден самите те нямали нищо за обяд. В това време при блажения Павлин влязъл пратеник от един негов богат приятел с известието, че този приятел му изпратил по море много храна, и последният кораб, именно с храната, потънал и се разбил в морските вълни. Като чул това, Павлин казал на съпругата си:
– Виждаш ли, ако беше дала на бедняка последния хляб, последният кораб с храната не би потънал в морето. Само поради скъперничеството на мнозина Бог погубва имуществото им.
След това, като оставили заедно с имуществото и светската слава, и всички интереси в този свят, те напуснали Рим и отишли в страната Кампания, тъй като там си били оставили за препитание едно незначително имение. Поселили се в град Нола, близо до гроба на свети мъченик Феликс, и работели на Господа, скривайки се от света. Но добродетелта на Павлин не могла да остане скрита за дълго. Заради нея той бил взет по принуда на престола на Ноланската църква и против волята си приел епископски сан. Управлявал паството си свято и бдително, като верен и мъдър домоуправител, “когото господарят му е поставил над слугите си”. Хранел овцете си не само с духовна храна, като ги учел и наставлявал, а грешниците довеждал до покаяние и обръщал всекиго в пътя на истината, но се грижел и за телесната храна и за всички нужди на овцете си – хранел и обличал бедните и сиромасите, сирачетата и вдовиците, а пленените откупувал и им дарявал свободата.
В тези години, по Божие допущение, вандалите нахлули в Италия и я завладели цялата. Дошли и в областта Кампания, в която се намирал град Нола. Опустошавайки села и градове, те проникнали и в епархията на Павлин, където вършели същото: взели в плен множество народ и го отвели през морето, в своята африканска страна. Тогава блаженият епископ Павлин започнал да дава всичко каквото имал в епископията за откуп на пленените и за прехрана на осиромашелите от нашествието на варварите, така че при него не останало абсолютно нищо. А когато жестоките и безчовечни вандалски воини мъчели християните и искали от тях да им покажат заровени в земята съкровища, свети Павлин сърдечно съчувствал на вярващите и викал към Бога:
– Господи, направи така, че мен да мъчат за злато и сребро. Защото Ти знаеш къде съм скрил богатството си – в ръцете на бедните и убоги Твои раби.
Веднъж при него дошла една бедна вдовица, която казала с плач:
– Синът ми е взет в плен от вандалите и аз узнах, че той се намира при зетя на вандалския цар Рига в Африка. Умолявам твоя святост: дай ми средства да откупя сина си, единствената надежда за прехраната ми и опора на старостта ми.
Божият човек потърсил внимателно около себе си, дали няма да намери нещо, за да го даде на просещата, и като не намерил нищо, освен самия себе си, рекъл на бедната вдовица:
– Жено, аз решително нямам нищо, което да ти дам, освен самия себе си. Вземи ме; предавам се под твоя власт, като роб. Продай ме и откупи сина си или пък ме предай в робство в замяна на сина си.
Като чула тези думи от устата на такъв човек, жената си помислила, че това е по-скоро насмешка, отколкото милост. Но понеже бил красноречив и премъдър, той скоро убедил с разсъжденията си съмняващата се жена, че ѝ казва това не с насмешка, а напълно сериозно. Убедил я да повярва на думите му и да не се бои да продаде епископа в робство заради освобождаването на сина си. Тогава те и двамата тръгнали към Африка, отишли при вандалите и се спрели пред портите на княза, зет на царя, при когото живеел синът на бедната вдовица. Когато князът излязъл по някаква работа от дома си, вдовицата паднала в нозете му и го умолявала със сълзи да пусне сина ѝ. Но гордият варварин не само не пожелал да пусне сина ѝ, но дори и не изслушал молбите ѝ. Тогава вдовицата посочила Божия служител Павлин и казала:
– Ето, давам ти този човек вместо сина си; само стори милост, пусни сина ми, защото той ми е едничък.
Князът погледнал внимателно Божия човек и го попитал:
– Какъв занаят владееш?
Свети Павлин му отговорил:
– Не владея никакъв занаят, умея само добре да обработвам градини.
Като чул това, князът се зарадвал, защото се нуждаел точно от такъв човек и върнал сина на вдовицата. Те се прибрали у дома, а свети Павлин останал да работи, поел грижите за градините и започнал ревностно да се труди. Господарят му започнал често да идва в градината и да води беседи с градинаря си за различни неща. Като забелязал мъдростта и обширните му познания, той беседвал с него за всичко, като много пъти оставял домашните си и приятелите си, за да се наслади на разсъжденията на слугата си. Блаженият Павлин ежедневно му донасял за обяд различни зеленчуци от градината и като получавал от ръцете му хляб, се завръщал при работата си.
Веднъж, когато господарят му беседвал с него, свети Павлин му казал:
– Виж, ти се готвиш да заминеш някъде. Междувременно ти предстои да се погрижиш да приемеш вандалското царство, защото този цар, твоят тъст, внезапно ще умре от неочаквана смърт. А ако ти заминеш, в твое отсъствие друг ще завземе царската власт. Щом чул тези думи от градинаря си, князът не си замълчал, но отишъл при царя и му ги предал, понеже му бил напълно верен и за това бил обичан от него повече от всички други. Царят се усъмнил и казал:
– Искам да видя този мъж, за когото говориш.
На това зетят на царя казал:
– Ей сега ще му наредя за обяд да ти донесе зеленчуци от градината и ще го видиш.
Когато царят седнал да обядва, Павлин влязъл при него с донесените, по заповед на господаря му, зеленчуци за царската трапеза. Щом царят го видял, веднага се разтреперил и като повикал господаря му, своя зет, му открил тайната, която искал да скрие от него.
– Това, което си чул от този човек, е истина – казал той, – защото през нощта видях в сънно видение различни князе, седнали на престоли и произвеждащи съд над мен. И той седеше сред тези съдии. Чрез техния съд ми бяха отнети жезълът и властта, които някога получих. Попитай го кой е. Не мисля, че този мъж е обикновен човек, защото го видях във велик сан.
Тогава зетят на царя отвел блажения Павлин настрани и го попитал:
– Кой си ти?
Божият човек му отговорил:
– Азсъм твоят раб, когото ти прие вместо сина на вдовицата.
Но князът настойчиво го разпитвал, като искал да изясни не това, какъв е станал сега, а какъв е бил в своята страна. Той заклел светеца и изискал под клетва да не крие от него тайната си, а да му открие цялата истина. Божият човек се смутил от разпита и понеже не бил в състояние да престъпи клетвата, казал, че е епископ. Щом чул това, господарят му силно се изплашил и със смирение му казал:
– Искай от мен каквото пожелаеш и след това се върни в страната си с богати дарове.
Божият угодник Павлин му казал:
– Единственото благодеяние, което можеш да направиш за мен, е да пуснеш на свобода в родината всички пленници от моя град и моята страна, доведени тук.
Веднага с усърдието на този княз били издирени по цялата африканска страна християните, пленени от областта Кампания и били доведени при свети Павлин. Светият пастир бил изпратен с почит с всички словесни отци на своето паство, с много богати дарове и изобилие от хранителни продукти. Те се завърнали на кораби в родната си земя с веселие и радост. След няколко дни, съгласно пророчеството на светеца, умрял Вандалският цар Рига и вместо него на престола се възкачил зет му.
По такъв начин, като предал самия себе си в робство, свети Павлин извел много люде от робство на свобода, подражавайки на Христа Господа, Който приел вид на раб и избавил човешкия род от робството на дявола. След освобождаването от робството на вандалите, свети Павлин живял много години и като добър пастир, който полага душата си за овцете, доблестно управлявал повереното му стадо и без да се щади, извършил много благодеяния на бедните братя. След това преминал при Пастиреначалника Христос, своя Господ, от Когото сега приема стократна отплата и наследява живот вечен, прославяйки Го во веки. Амин.
В същия ден се чества паметта на преподобния наш отец Генадий Костромски.