Свети новомъченик Захарий е от Пелопонес в Гърция. Той се отказва от Христос, за да стане мюсюлманин, след което отива в древната Патра и работи там като кожухар. Той имал книгата „Спасението на грешниците“, която често четял. Книгата го подтикнала към покаяние и той плакал горчиво за голямото зло, което извършил.
Свети Захария срещнал един старец и му разказал за своя грях. След като се помолил и постил двадесет дни, той се върнал при Стареца и изповядал всички грехове, които бил извършил през живота си. Когато поискал благословението на стареца да поиска мъченическа смърт, светецът се опитал да го разубеди. Той предупредил, че може да не бъде убит набързо, а само след много мъчения. Той също така посочил опасността Захарий да предаде Христос за втори път под мъките, които ще изтърпи. Светецът, пламнал от ревност за мъченичество, казал, че е готов да претърпи безброй наказания заради Христа.
Старецът прочел опрощаващите молитви и миропомазал светеца (както се прави, когато отстъпниците от вярата се приемат обратно в Църквата), след което го причастил със светите Тайни. Тогава благословил Захарий да се върне при мюсюлманите и да заяви вярата си в Христос. По пътя си светецът искал прошка от всеки срещнат християнин.
Светият мъченик отишъл в къщата на местния кадия (съдия) и казал, че е бил измамен, когато е приел тяхната религия, но сега се е опомнил и се е върнал при Христос. Свети Захарий бил хвърлен в тъмница, където бил бит по три пъти на ден.
Накрая светецът умрял, като бил прострян на стелаж. Християните поискали тялото му, за да го погребат, но мюсюлманите отказали. Те казали: „Той не е нито един от вас, нито един от нас, защото той отрече и двете
религии. Следователно той е недостоен за погребение.



Тялото му било влачено по улиците и хвърлено в сух кладенец, като падайки паднало на колене в право положение. На следващата нощ християните видяли лъчиста светлина над кладенеца и побързали да се поклонят на светеца. Турците напълнили кладенеца с пръст и отломки, за да предотвратят подобни събирания в бъдеще (според както правили за да заличат завинаги паметта на убития).
С проливането на кръвта си свети новомъченик Захарий измил греха на своето отричане от Христа и получил неувяхващ венец на славата през 1782 година.

По неговите Молити Христе Боже Наш, помилуй и спаси нашите души !