Рaдa Пловдивска е новомъченица, пострадала за християнската си вяра през XIX в. Тя била родена около 1800 г. в Копривщица в известния род на Малките Чалъковци. Неин баща бил Курто Чалъков, а братята й – видните възрожденски първенци Вълко, Стоян и Павел Куртовичи Чалъкови. Рада бала омъжена за копривщенеца Найден и била известна под името Рада Найденица. Семейството й последвало братята й и се преселило в Пловдив, където Чалъковци развили особено активна търговска и обществена дейност. Мъжът на Рада бил търговец и често пребивавал в турската столица Цариград. Там намерил и смъртта си – бил удавен в морето от завистници турци. Това станало през смутните времена на Руско-турската война от 1828 -1829 г.
Наскоро, вероятно през 1830 г., пострадала и Рада Найденица. След смъртта на съпруга си тя останала да живее в Пловдив с четири невръстни деца, като последното било още бебе сукалче. Има няколко версии относно трагедията, разиграла се над младата вдовица Рада. Според една от тях тя се опитала да укрие малкия си брат Павел, когото турците искали да привлекат в своята вяра. Според други записани спомени тя трябвало да умре, за да предизвикат пловдивските турци влиятелния й брат Вълко срещу местните бейове. Има и друга версия, че Рада се скарала в банята с ханъмката на виден бей и той пратил главорези да я премахнат. Злодеянието било извършено на 15 април 1830 г. (Велики четвъртък), като в дома й турците убили Рада и трите и деца – четвъртото било скрито от слугинята в един долап. Мъченицата и децата й били погребани в старото гробище на енорийския храм „Св. Неделя“. Житието й било написано в началото на `70-те години на XIX в. в Браила от хаджи Димитър Н. Паничков. To било изпратено за обнародване в Каравеловия вестник „Свобода“, но поради спирането му, не било отпечатано и останало в ръкопис. Тази новомъченица все още не е официално канонизирана от Българската православна църква.
Паметта й трябва да се отбелязва на 15 април.