св. Кукша Одески, канонизиран през 1994 г., пише: „Скоро ще има вселенски Събор под названието „свети”. Това обаче ще е така наречения осми вселенски Събор, който ще бъде сборище на безбожници. На него всички вери ще се съединят в една. После ще премахнат постите, монашеството, ще разрешат на монасите и епископите да се женят, а на свещениците – да встъпват във втори брак. Но тези нововъведения не бива да се приемат.
Новостилният календар ще бъде въведен в цялата Вселенска църква.
Бъдете бдителни! Старайте се да посещавате Божиите храмове, докато са още наши. Скоро там няма да бъде добре да се отива, защото всичко ще бъде променено. Само избраните ще видят това. Хората тогава ще бъдат заставяни да ходят на църква, но ние в никакъв случай не бива да отиваме там.
Моля ви, стойте в Православната вяра до края на дните си и се спасявайте!”
Св. Лаврентий Черниговски (+ 1950 г.) също предсказва кратък разцвет на православието след падането на комунизма, след което масово и всеобщо отстъпление: „Идва време, когато и недействащите храмове ще бъдат ремонтирани и отвътре, и отвън. Куполите на църкви и камбанарии ще се позлатяват. А когато завършат това, ще се възцари антихристът… Всички храмове ще бъдат в най-голямо благолепие, но в тези храмове не трябва да се ходи.“
Александрийския патриах Николай VI (+ 1986 г.): „Аз осъждам икуменизма и го считам не просто за ерес, но за всеерес, сбор от всички ереси и зловерия. Икуменизмът е насочен срещу Православието. Аз приветствам и благославям всички клирици и миряни, които се борят против икуменизма!“
св. Юстин Попович (+ 1979 г.), който още през 1977 г. пише по повод 10-те точки от дълго подготвяния „свят и велик събор“ (които 10 точки не са променени и за събора през 2016 г.): „…моята съвест отново ме кара да се обърна с молба и синовен вопъл към св. Архиерейски събор на мъченическата Сръбска Църква: нека нашата Църква се въздържи от участие в подготовката и от самото участие в т. нар. Вселенски събор. Защото, ако такъв събор, не дай Боже, се състои, от него можем да очаквам само едно: разколи, ереси и гибелта на много души. Като изхождаме от апостолско-светоотеческия исторически опит на Църквата, можем да твърдим, че такъв събор, вместо да излекува старите рани, ще нанесе нови върху тялото на Църквата и ще създаде за нея нови трудности и страдания”.
Архиепископ Серафим Соболев- Нека да не се смущаваме от това, че православните икуменисти ни обвиняват в липса на любов към инославните християни, задето ги отхвърляме от нас. Преди всичко такова обвинение не отговаря на действителността. Нашата св. Църква винаги се е борила с ересите, борила се е с тях даже до кръв. Но хората, изпаднали в ерес по внушение на дявола, Православната Църква винаги е съжалявала. Движима от любов към тях, тя им е налагала епитимия, стигаща дори до отлъчване от църковно общение. Но тя никога не е прекратявала и няма да прекрати своята молитва, това дихание на истинска благодатна любов, за вразумяването и връщането на еретиците на пътя на спасителната истина. Ето как св. Църква ни учи да се молим за тях: “0тстъпилите от православната вяра и заслепени от гибелни ереси просвети със светлината на Твоето познание и присъедини към Твоята Света, Апостолска и Съборна Църква.
Така св. Църква различава самите ереси, срещу които изисква безкомпромисна борба, от хората, изпаднали в тези ереси, към които простира своите майчински любвеобилни обятия.”
Десетте въпроса, поставени за обсъждане на „осмия вселенски” събор
Константинополският патриарх Вартоломей е разпратил покани за предсъборните съвещания на „великия всеправославен събор”, където са посочени десет основни теми на предсъборните срещи:
1. Православна диаспора. Определяне юрисдикцията на православните общности извън пределите на националните граници.
2. Процедура за признаване на църковната автокефалия.
3. Процедура за признаване на църковната автономия.
4. Диптих. Правила за взаимно каноническо признаване на Православните Църкви.
5. Установяване на един общ календар за всички празници.
6. Правила и препятствия за извършване на тайнство брак.
7. Въпросът за постите в съвременния свят.
8. Връзки с другите християнски конфесии.
9. Икуменическото движение.
10. Приносът на Православието в утвърждаването на християнските идеали за мира, братството и свободата.