Чудесата на Пресвета Богородица – Чудо за премъдрия цар Лъв,

Жената на цар Лъв на име Теофана била свята, понеже правела много добрини. Цар Лъв – нейният любим се разболял тежко. Бил вече на умиране и лекарите не могли да му помогнат! Като видяла блажената царица, че нито един доктор не може да го изцери, поискала помощ от небесния лечител. Тя се затворила в своята стая, където покланяйки се пред иконата на Св. Богородица, се замолила със сълзи на очи и с чиста вяра да се продължи живота на на нейния мъж. Така, като се молела на Небесната Царица, Теофана чула глас от небето, като ѝ казал: „Не жали, Теофано, ще получиш днес билка, която ще излекува твоя мъж!“ Чувайки това, царицата много се зарадвала и веднага отишла при болния, когото заварила в предсмъртна агония. Не минало много време, видели, че иде бързешком една калугерица на име Агапия. Носела от църквата чудотворна вода! Царицата грабнала водата и като сипала от нея в устата на болния, още в същия момент той се свестил и скочил от постелята си съвършено здрав! От голяма радост, царят заповядал този ден да бъде обявен за празник. Слава и от всички нас. Амин.

Чудесата на Пресвета Богородица – Чудо! За иконата на Майката Божия, която изтребила страшна зараза в Рим!

В 510 година след Рождество Христово, в Рим настанал такъв голям мор, че всеки ден умирали по две хиляди души. Папа Григорий видял това и по негово нареждане изнесли иконата на Св. Богородица, изрисувана от св. Евангелист Лука, да я носят на лития и да се молят на Бога, за да престане този мор. Като взел иконата, Владиката тръгнал из града с нея, молейки се на Св. Богородица. Тогава всички хора видели, че откъдето минела Св. икона, болестта бягала, като облак от силен вятър и че пред нея светело и въздухът под иконата оставал чист. А когато обиколили целия град с лития и се молили на Бога, Григорий видял Ангел, който стоял на една кула и си бършел сабята, която след това поставил в ножницата. Тогава Григорий се уверил, че с молитвата на Св. Богородица, Божият гняв се е вдигнал и че болестта е престанала. Оттогава тази кула вече не я наричали Адрианова, а Архистратег Михаил. Направили и църква в негова чест, за спомен на това преславно чудо и за слава на Бога и Божията Майка.

Чудесата на Пресвета Богородица – Чудо! За прогонването на дяволите, чрез името на Св. Богородица!

В едно колониално село, наречено Вуне, имало един свещеник на име Петър, който бил зъл и грешен човек и заради многото му злини, го обесили пред дома му. Той имал една блудница на име Аглаида. Като видяла, че бесят любовника ѝ, тя припаднала от страх, след което отишла в манастир и станала калугерица. След няколко дни, както седяла в килията си и решила да погледне през прозореца, видяла в полето при един кладенец да стои дяволът, който приличал на момче. Дяволът се спуснал да я хване, а тя се уплашила и паднала назад, та си ударила главата в стената. Като видели това, сестрите се събрали и я вдигнали като мъртва. Положили я върху постелята. След малко време пак се явил дяволът и и ѝ рекъл: „Любезна моя, Аглаидо, какво зло съм ти направил, та ме оставяш? Аз ти донесох всичко, което искаше, а ти пак ме оставяш. Върни се в мир и ще ти дам богат мъж и всичко, каквото искаш. Недей да седиш тук, безумнице, да умираш без време, като постиш и толкова се мъчиш“. А тя му рекла: „Изчезвай оттук, дяволе. Аз вече няма да правя това, което искаш, а ще изкупувам досегашните си грехове, защото съм те слушала като безумна“. Това казала и дяволът се изгубил, но скоро пак дошъл и не я оставил на мира. Тогава сестрите ѝ казали да държи в килията си светена вода и когато дойде дяволът, да го напръска с нея и да се прекръсти! Тя направила това и тозчас дяволът се изгубил. Подир малко обаче, пак дошъл. Една от сестрите, която била доста учена, я посъветвала, ако той дойде отново, да призове името на Св. Богородица, четейки молитвата „Богородице Дево, радуй ся“! Аглаида направила това и той наистина побягнал и вече не дошъл. И така, тя се приближила много до Божията Майка и живяла богоугодно в покаяние и изповед, докато отишла при Господ!