За или Против честото Причастяване
Кой не би заплакал за незнанието и окаяното състояние на съвременния клир? Къде се е чуло и видяло, християните да отиват на църква, да искат да се причастят, а свещениците да ги спират, като им казват: „Причастието да не е супа? Не са минали още четиридесет дни откакто се причасти и идваш пак да се причастяваш?”

По същия начин в първата седмица на Великия пост, знам за много мъже и жени, които тримирят (доброволна традиция за постене без храна и вода) и те отиват на църква в сряда на Преждеосвещената литургия, а клириците не им позволяват да приемат свето причастие, казвайки: „Само преди няколко дни ядеше месо, а сега идваш да се причастиш?”
„И второ – казват те – Преждеосвещената литургия е за свещениците, а не за миряните”. За черен срам е нашето незнание и липса на разбиране! Ти, от една страна, ръкоположени човече, ядеш месо предната вечер, а много пъти си дори пиян, а може би също така и недостоен, и ходиш да служиш Литургия, а спираш ония, които са постили с толкова голяма почит? И ги лишаваш от нещо толкова полезно и освещаващо?

Виждаш ли каква липса на обучение имат нашите свещеници? „Преждеосвещената (литургия) – казват те – е за свещениците, а не за миряните”. Свети Василий Велики казва: „Аз причастявам моите енориаши четири пъти седмично”. Свети Йоан Златоуст и цялата Църква Христова правели същото. Те имали обичай да се причастяват четири пъти седмично. И понеже литургия не се служи от понеделник до петък през Великия пост, светите отци в своята премъдрост, са измислили да се служи Преждеосвещена литургия, единствено заради това, християните да имат възможност да се причастяват през седмицата; а ти казваш, че Преждеосвещената (литургия) е (само) за ръкоположените?

И забележи, читателю, че докато е царувала подобна дисциплина и християните са се причастявали често, техните сърца били съгрявани от благодатта на светото Причастие и тичали към мъченичество като агнета. Затова свещениците, които спират християните да приемат светото причастие трябва добре да знаят, че с това правят голям грях. Аз не казвам, че хората трябва да се причастяват просто и небрежно, но че трябва да пристъпват със съответната подготовка.

Все пак съм чувал някои свещеници да казват: „Аз – казват те – съм свещеник и служа литургия често и се причастявам, но мирянинът няма позволение за това”. В това, свещениче, брате мой, много грешиш, защото относно светото причастие, свещеникът по нищо не се различава от миряните. Ти, свещенико, си служител на Тайната, но това не значи, че ти имаш право да се причастяваш често, а миряните нямат. За това мога да ти изложа много доказателства от светителите, показвайки, че е позволено в еднаква степен на епископите, свещениците и на миряните, и на мъжете, и на жените, да участват в пречистите Тайни постоянно – освен ако не са женени трети път. Онези, които са стъпили в трети брак се причастяват три пъти годишно.

Имам милион доказателства по този въпрос, но кое от тях да изложа първо? Златоуст, Климент, Симеон Солунски, Давид? Както казах, кого да спомена първи? За това мога да приложа толкова много доказателствва, че би се напълнила цяла една книга! Заради това съкращавам това, което казвам и ти го казвам накратко. Ако не искаш християните да се причастяват често, тогава защо държиш светия Потир и го показваш на християните, като извикваш от солея: „Със страх Божий, вяра и любов пристъпете, за да можете да се причастите”? И пак, вие самите, ги спирате и открито лъжете? Защо от една страна ги каните, а от друга страна ги отблъсквате?…

източник: “The Faithful Steward, The Frequency of Holy Communion by The Righteous Elder Pachomius Founder of the Skete of the Holy Fathers, Chios”, Issue 21, 2005; превод: Мартин Димитров