За Огромната Вреда от Тютюнопушенето

2010-09-16, автор: Йеромонах КАЛИСТ, рубрика: Общество

s_tsigarata.jpgГрехът на тютюнопушенето в днешно време е обхванал множество човеци – от най-младите до пределно възрастните.

Деца с цигара в ръка, стоящи по скамейки, разхождащи се по улиците на почти всички видни обществени места, са все повече и повече. Данни от последните изследвания показват ужасяваща картина – снижаване на средната възраст на приобщаването към тютюнопушене – за момчетата 10-12 години и за момичетата 12-14 години. Освен тях цигари пушат и младите майки, докато придвижват в количките своите младенци. Не е рядко да се видят и баби, запалили цигари, докато техните внуци си играят на детските площадки в някои от градските паркове. Пушат и учениците, не само скришно, но и открито. За забрана на тютюнопушенето въобще не им се говори, а само за това, че не трябва да се пуши на територията на училището.

Ние дори не забелязваме как пушенето е станало част от нормите за общественото поведение на хората. Обикновено си казваме: „Да пуши, щом така иска, щом има потребност”.

Но как е възникнала тази потребност? Та нали на човешката природа пушенето е несвойствено. Да диша, да се храни, да спи – да, но да пуши, тровейки своя организъм, да диша този зловонен дим – това е изискване на греховната страст, а не на природната необходимост.

Множество християни смятат тази страст за простима, малка или за т. нар. „несмъртен грях”. И ето този „несмъртен грях” така завладява човека, че той се превръща в негов истински роб, а ако трябва по-точно да се изразим – в роб на бесовския призив. Вие сте се събудили сутрин и първото ви желание е да изпушите една цигара. Не се прекръствате, не пристъпвате към утринните си молитви, а първо изпушвате една цигара.

В църковното богослужение димът се използва, но от тамян. Докато робите на греха използват друг дим. „Първото е приятно на Бога, а второто е приятно на врага на Бога – дявола” – пише св. Никодим Светогорец.

Пушенето действително е дяволско изобретение. То е създадено в погиващите езически култури на Централна Америка дълго преди географските открития на Христофор Колумб, като част от ритуалите при поклонение на „боговете” на ацтеките, като в ритуалите били включвани и човешки жертви. Християните добре знаем, какви са тези „богове”.

В Европа това противно „занятие” е било привнесено именно по времето на Колумбовите открития на новите земи. Ето какво е написал за разпространението на този грях епископ Варнава (Беляев): “Когато на 12 октомври 1492 г. Колумб акостирал на остров Сан Салвадор, то той и неговите спътници са били поразени от невиждано зрелище: червенокожите жители на острова изпускали кръгчета дим през устата и носовете си! В този ден индианците празнували свещен празник, на който пушели особена трева, която под формата на изсушен лист те навивали – наричали я „тобако”, и вдишвали от нея до изпадане в пълен транс. В това упоено състояние те влизали в общение с техните си „богове”, като после разказвали, какво им е говорел “великият дух”.

След завръщането си в своята родина мореплавателите донесли и разпространили сред европейските жители новото „мистично” удоволствие.

Така с тайното съдействие на врага човешки – дявола, по цяла Европа и даже Азия се развива повсеместна треска по тютюнопушенето. Какво ли не опитали правителства и духовенство, за да се прекрати това зло, но напразно – нищо не помогнало.

s_tsigara.jpgДнес в жертва на тази страст доброволно се принасят стотици милиони хора по цялото земно кълбо. Колко грижливо дяволът засява със своите плевели Христовата нива, която е всъщност самата Църква Божия. Св. Йоан Кронщадски пише: „Вместо Словото Божие усърдно се сее светското слово, вместо тамян – тютюн. Бедните християни съвсем отпадат от Христа”.

Пушещият, всмуквайки зловоние от демонския „тамян” съдейства за бавното си физическо разрушение и руши Божия образ в себе си. „Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас? Ако някой разори Божия храм, него Бог ще разори; защото Божият храм е свят; а тоя храм сте вие.” (1Кор. 3:16-17) – има ли по убедителни думи от тези на апостола?

Всичко което е дадено на човека от Господа, трябва да се използва за негово благо. Телесното здраве е безценен Божи дар, и всяко наше действие, причиняващо му вреда, е истински грях пред нашия Създател.

Много свети отци на Църквата застъпват това твърдение. Ето думите на светителя Нектарий Егински: “За да блаженства човек и да бъде достоен за призванието си, е необходимо той да бъде здрав и телесно, и душевно, защото без благосъстоянието на душата и на тялото трудно се придобива блаженство, както и дееспособност за изпълнение на служението си. Човек е длъжен да се грижи не само за укрепването на душата си, но и на тялото си, за да бъдат те и двете крепки и силни”. И още от същия светител: „Здравето във всички начинания е онази самозадвижваща се колесница, която пренася атлета към финала”.

А относно това, че тютюнопушенето е вредно за здравето, доказват множество медицински изследвания. Няма нито един орган, който не би пострадал от въздействието на веществата, съдържащи се в тютюна.

Канцерогенните вещества от тютюна въздействат върху лигавиците и се натрупват в организма. Предизвикват рак на устните, на устната кухина, на ларинкса, на хранопровода. Особено уязвими са дихателните органи – бронхите и белите дробове. Доказателства, факти, аргументи и убедителни примери за това, че тютюнопушенето нанася само вреди, има много. У пушачите се развива така наречения никотинов синдром – това е същата зависимост, както от алкохола и наркотиците.

Същевременно, тютюневият пазар заема едно от челните места в световната търговия. Ежегодно милиони хора се трудят, за да може други милиони хора да вдишват вредния дим и да тровят с тази отрова целия си организъм.

При всичко това е особено любопитно защо употребата на наркотици, например на кокаин, е забранена със закон, а под вид на никотин – се поощрява? Тютюнът, това е „малкият кокаин”, позволен като малката лъжа, като незабележимата неправда, като невидимото убийство в утробата на майката.

Медицината предупреждава за опасността от пушенето единствено относно телесното здраве. На всяка цигарена кутия ще открием надпис: „МЗ предупреждава – тютюнопушенето е опасно за вашето здраве”. Ние обаче сме длъжни да знаем за най-голямата вреда от този греховен навик: зловонието от тютюневия дим прикрива мириса от духовното разложение.

Пушачите смятат, че пушенето успокоява нервите. Такова „успокоение” е измамливо и самозаблуда. Сега, докато сме още в телата си, с всяка изпушена цигара възобновяваме това лъжливо успокоение, но после, когато душата се раздели с тялото, то ще се превърне в източник за адското ни мъчение. Да се преборим с една страст можем единствено когато категорично се откажем от нея. Само издигайки се над своите пристрастия, можем да се докоснем до светлия духовен свят.

Не можем да се съгласим, че е възможно да се молим на Бога, пушейки пура или цигара. Как се причастяват тези хора с Тялото и Кръвта Христови? Как ще се спасят? Трябва винаги да помним, че след смъртта и разлъката на душата от тялото, страстите, които са ни измъчвали в земния ни живот, не напускат нашите души – ние заедно с тях заставаме пред Божия съд.

Неосвободената от една или друга страст душа ще си замине за другия свят заедно с нея, където обаче при липсата на тялото ще е невъзможно да удовлетворява тази си страст. И, естественно, душата ще се измъчва от ненаситната и постоянна похот, която така ще си и остава неудовлетворена.

Как да преборим в себе си този богопротивен демон, който даже тук на земята сее в нас семето на тлението и душевната смърт? Както винаги началото е твърдото желание и убеденост, че като християни сме длъжни пред Самия Господ Иисус Христос да се избавим от всяка страст – малка или голяма. Трябва да приложим молитвени усилия и все повече в душите си да приготвяме място за Божията благодат и така ще усетим нейното удивително въздействие и невидима помощ.

„Молете се искренно и непрестанно на Господа, на Божията Майка и на Божиите угодници, и непременно ще получите изцеление” – съветва преподобни Силуан Атонски. През 1905 г. отец Силуан прекарал няколко месеца в Русия, посещавайки често различни манастири. При едно от тези пътешествия във влака той седял срещу един търговец, който с дружески жест разтворил пред него своята сребърна табакера и му предложил цигара. Отец Силуан благодарил за поканата, но отказал. „Отче, не се ли отказахте от цигарата, защото мислите, че това е грях? – попитал търговецът и добавил – Пушенето помага в ежедневния живот на човека; добре е да прекъснеш напрежението в работата и да си отдъхнеш няколко минути. Удобно е при пушенето да проведеш делова или дружеска беседа” – и опитвайки се да склони отец Силуан да вземе цигара, продължавал да говори за ползата от пушенето.

Тогава отец Силуан възразил: „Господине, преди да запалите цигарата си, помолете се, като кажете едно «Отче наш». Но търговецът отговорил: „Да се молиш точно преди да пушиш, някак си не подхожда”. Преподобни Силуан отбелязал: „Всяка работа, преди която не подхожда без смущение да се помолим, по-добре да не я предприемаме”.

Пушенето отдалечава човека от духовния свят. То е едно от сериозните препятствия по пътя към спасението на безсмъртна ни душа, склонявайки я към греха и подчинявайки я на своеволието на тленната плът. „Ако пристъпваш към някое дело и не виждаш за това волята Божия – поучава свети Григорий Богослов, – никога не го извършвай. Не оставяй волята Божия, за да изпълняваш човешката воля”.

И така, братя и сестри, преди да започнем да пушим, нека да си спомним съвета на преподобни Силуан и да помислим бихме ли могли да се помолим с молитвата „Отче наш”… и мислено да вземем благословение за това несъмнено важно за нас начинание.?

Преподобни Амвросий Оптински съветва: „Пишете ми, че не можете да се откажете от тютюнопушенето. Невъзможното за човека е възможно с Божията помощ. Само трябва твърдо да се решите на такава постъпка, осъзнавайки голямата вреда за душата и тялото, тъй като тютюнът разстройва душевните ни сили, умножава и усилва страстите, помрачава разума и разрушава телесното здраве чрез бавна смърт. Раздразнителността и скръбта са следствие и на боледуването на душата от тютюнопушенето. Съветвам ви да приложите срещу тази страст духовно лекарство – подробно изповядайте греховете си за целия си живот досега; причастете се със Светите Тайни; четете Евангелието ежедневно прав пред иконите, по една глава, а може и повече. Ако ви нападне скръб, четете отново. Ако отново ви нападне, отново четете Евангелието или вместо това правете по 33 земни поклона в памет на земния живот на Спасителя и в чест на Света Троица” – такъв отговор получил от преподобни Амвросий един мирянин – заклет пушач, обърнал се за съвет към стареца, не успявайки сам да се пребори с тази пагубна страст. След като прочел писмото, запалил цигара, но изведнъж почувствал силно главоболие и заедно с това и отвращение към тютюневия дим. На следващия ден той машинално започвал на няколко пъти да пуши, но получавал силно главоболие, което не му позволявало да поглъща дима. Така и се отказал. След известно време този човек дошъл при стареца, за да му благодари лично.

Братя и сестри, който има нужда от борба с пагубната страст към тютюна – да се уповава на Божията сила и призовава молитвената помощ на светиите, като безкомпромисно отхвърля това зло, което със сигурност руши неговия духовен живот.

По материали от руския печат