Димитър Кантакузин е български книжовник от втората половина на XV век, смятан за късен представител на Търновската книжовна школа, тъй като българската литература от XV век е неин пряк наследник [1]. По произход е свързан с династията Кантакузини, и е родственик на Ирина Кантакузина, втора съпруга на Георги Бранкович. Заема висока служба в Османската империя. Покровителства развитието на книжовната дейност и пребивава в Рилския манастир между 1469 и 1479 г. Поддържа връзки с видния книжовник Владислав Граматик, на когото поръчва написването на „Загребския сборник“ от 1469 г. Пише на български и гръцки. Стилът му е определян като емоционално лиричен [2].