оследният румънски светец – св. Иоан Нови Хозевит (1913 – 1960) е бил известен не само със светия си строг подвижнически живот, но и с богато духоносно творчество. Неговите стихове са образец за духовна поезия. Тук е преведен кратък разказ на подвижника за нашето време:

“След потопа хората отново се отклонили от Божия път и така отклонили се отново започнали да очакват потоп. По тази причина решили да построят Вавилонската кула, т.е. Вавилонската крепост. Те искали да я издигнат по-високо от облаците небесни, за да не се страхуват повече от водата. И за това безумие Бог смесил езиците им, така не успели да направят нищо.

Съвременните хора не са по-добри от тогавашните. Днес хората знаят, че са забравили Бога, и очакват заради това небесно наказание. Но вместо да изберат ковчега на спасението – кораба на Църквата – правата вяра и покаянието, вместо да потърсят Бога, хората, оглупели от цивилизацията си, отново строят за себе си „кула”, точно както в миналите времена, във Вавилон. „Вавилонската кула” днес не е градеж от камъни и кирпич, а безумна гонитба за изобретения.

Днес човека мисли, че изобретяването на машини и оръжия облекчава живота му и гарантира неговата безопасност и защита. Какво погрешно мислене! Очевидно е, че колкото повече се модернизира светът, колкото повече се умножават новите изобретения, със същата степен се умножава и злото, а животът на човека става все по-горчив и изпълнен с опасности.

Хората никога не са се мъчили така от тревога и отчаяние, както в нашето време, когато бележим възход на цивилизацията.

Тази възходяща цивилизация научи човека да не търси повече Бога, старае се всячески да потисне светата вяра. Тя научи управниците как лесно да измислят начини за безчовечно поробване на народа, по-лошо и от египетските фараони. С други думи жаждата за цивилизация задушава истината и свободата на хората.

Лъжливата цивилизация научи хората да измислят все по-ужасни оръжия за изтребление и по този начин прогони любовта от земята.

Съвременната наука даде възможност на хората да летят във въздуха, да пътешестват по водата с огромни плаващи крепости с размерите на град. Науката даде на човека крилата на птиците и нозе от желязо, с които да се носят по пътя на суетата, но му прегради пътя към молитвата. На пътя към храма съвременната наука построи гигантски лабиринт, а пътя на беззаконието застла с асфалт и посипа с цветя.

Благодарение на автомобилите разстоянията навсякъде се съкратиха и страните станаха по-близо, благодарение на телефоните хората станаха още по-близо. Новите изкуства се събраха за да глезят тялото и да отделят Бог от сърцата. Умът преуспява, но сърцето охладнява. Науката се обогатява, но вярата избледнява.

И така, ако на кратко опишем тази напаст – цивилизацията на модерния човек – ще трябва да кажем: както никога земята е обляна в сълзи, войните препълниха гробищата (авторът живее през втората половина на 20 век и е бил свидетел на Първата и Втората световни войни – бел. прев.), целият хоризонт е изпълнен с дим от мотори, а в небето гигантски птици с железни клюнове са готови да изгонят мира от въздуха.

А за да успеят навреме да завършат „Вавилонската кула”, водачите на различните страни постоянно свикват мирни конгреси, но Бог, виждайки тяхното лукавство е размесил умовете им, както е смесил вавилионските езици, и те вече не могат да се разберат един с друг.”