Йосиф Брадати (ок. 1714 – ок. 1789) е български книжовник дамаскинар, създател на книжовна школа, за център на която се счита Рилският манастир. Събира и превежда ръкописи и пише собствени съчинения, които оставят следа в литературата на български език от XVIII век. Пише по религиозни и светски въпроси и проповядва чистота на християнските нрави. Прекарва значителна част от живота си в Рилския манастир и обикаляйки из българските земи като таксидиот. С дейността на Йосиф Брадати се свързват значителен за времето си брой ръкописи (между 10 и 30 в зависимост от източниците), които са разпространявани предимно в Западна България и отчасти в Централна и Източна България. Книжовното му дело оказва влияние върху Паисий Хилендарски, а неговият ученик, Никифор Рилски, е един от ранните преписвачи на Паисиевата история.