Софийски песнивец – Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър. Намерен в Кукленския манастир през 1889 и предаден в Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, той се пази в библиотеката ѝ под № 2.[1] Неговите 317 пергаментни листа с размер 225 х 165 мм съдържат Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш“, придружени от тълкувания. (Същите тълкувания към Псалмите се намират също в Болонския и Погодинския псалтир.)

Софийски песнивец – Уикипедия

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%BE%D1%84%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BF%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D0%B2%D0%B5%D1%86

Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър. Намерен в Кукленския манастир през 1889 и предаден в Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките, той се пази в библиотеката ѝ под № 2.[1] Неговите 317 пергаментни листа с размер 225 х 165 мм съдържат Псалмите, деветте библейски песни, Символа на вярата и Господнята молитва „Отче наш“, придружени от тълкувания. (Същите тълкувания към Псалмите се намират също в Болонския и Погодинския псалтир.)