Евхити, или Месалиани

В превод от гръцки и еврейски език – молещи се. Така се наричали монашеските общини, отделили се от Църквата в IV век. Те отричали троичността на Лицата в Бога, тайнствата, постите, външните подвизи и всички църковни разпоредби. По-високо от всичко и единствено средство за спасение те поставяли молитвата. За борба с демона, във властта на когото по силата на Адамовото произхождение се намира, по тяхно мнение, всеки човек, е достатъчна само усилената молитва. Когато чрез усилената молитва се изгонва демона, неговото място заема Всесвятият Дух и открива Своето присъствие по осезателен и видим начин, именно: освобождава тялото от вълнението на страстите и съвършено отвлича душата от наклонността и към зло. Отказвайки се от подвизи, първото условие на монашеския живот, монасите-евхити прекарвали времето в празност, избягвайки всякакъв род труд, като унижаващ духовния живот, и се прехранвали само от милостиня; но пък в това същото време, усещайки в себе си мнимо присъствие на Светия Дух, те се предавали на съзерцания, на мистични танци и, в разгара на разстроеното въображение, бълнували, че с телесните очи виждат Божеството. От тази особеност на евхитите ги наричали още ентусиасти, а също корефи (от мистичните танци) или по имената на техните представители – лампециани, аделфиани, маркианисти и прочие. Принадлежейки по външност към Църквата, евхитите се стараели да скриват от православните своите мнения и учения, и едва към края на IV век на Антиохийския Епископ Флавиан се удало да изобличи техния глава Аделфий. След това духовните и светски власти подложили евхитите на преследване, но евхитските възгледи, при все това, продължавали да съществуват тайно в източните манастири и в последващите времена. В XI век евхитите проникнали и в Тракийските манастири и тук видоизменили своето учение, усвоявайки дуалистичните възгледи на древните гностици и манихеи. По учението на евхитите от XI век Бог Отец имал двама сина: по-голям (Сатаниил) и по-млад (Христос). Старшият господствал над всичко земно, а младшият над всичко небесно. Старшият отпаднал от Отца и основал на земята независимо царство. Младшият, оставайки верен на Отца, застъпил вместо по-големия; той разрушил царството на Сатаниил и възстановил световния порядък. Своята молитва евхитите от XI век, както и древните им събратя, поставили като висша степен на нравствено съвършенство и единствен залог на спасението, както и с разни изкуствени средства достигали до екзалтирано състояние, във време на което, както те уверявали, получавали откровения и се удостоявали с виждане на духовете. Изкуствената екзалтация, магия и теургия, с присъединяване на животинския магнетизъм, били при тях в голяма употреба.

Ереста на евхитите скоро се изгубила в богомилската ерес, развиваща се особено в XII век.