Страдание на светите мъченици Ермил и Стратоник
При царуването на нечестивия и ревностен идолопоклонник Ликиний всички християни били застрашени от мъчителна смърт. Търсели ги по всички страни, градове и села. Ако някой откриел християнин, донасял за него и така си спечелвал милост и големи почести. Затова, угаждайки на царя, всички започнали да търсят и преследват християните.

Веднъж, когато Ликиний седнал на трона и започнал съд, при него дошъл един воин и казал:

– Тук има християнин в дяконски сан на име Ермил. Той отдавна служи на Христа и се присмива над нашите богове и над тебе, царю.

Царят веднага заповядал да намерят и хванат Ермил. Когато при светия дошли царските пратеници, той се молел, вдигнал ръце към Господа, своя Бог. Като разбрал, че го водят на съд и мъчение заради Христа, се зарадвал и тръгнал след войниците доброволно, сякаш отивал да приеме почести. Изпълнен с благородно мъжество, той застанал пред царя. Ликиний го запитал:

– Кажи ни, наистина ли си християни, както чухме за тебе?

– Аз – отвърнал дякон Ермил – не само доброволно признавам, че съм християнин, но заявявам, че съм посветен пред невидимия Бог и Му служа в дяконски сан.

– Тогава стани служител и на нашите богове – казал царят.

На това предложение мъченикът с презрение отвърнал:

– Мисля, царю, че ти или си глух, или си безумен. Казах ти, че служа на невидимия Бог, а не на вашите идоли, които са видими, но не виждат нищо и не разбират какво означава да бъдеш дякон. Ти се прелъстяваш, като ги смяташ за богове, а те са бездушен и глух камък и дърво, дело на човешки ръце, които заслужават повече присмех, отколкото поклонение.

Царят не могъл да слуша повече дръзките думи на мъченика и веднага заповядал да го бият по страните с медни пръчки и му казал:

– Не бъди дързък, Ермиле, почитай царя и принеси жертва на боговете, за да се избавиш от мъчения.

А светият като че не усещал никаква болка и се смеел над безсилието на мъчителя. После извисил глас и казал:

– Ти самият ще понесеш много рани и ще познаеш върху себе си страшната Божия ръка, задето си оставил своя Създател и се обръщаш към глухите и неми богове, а също за това, че и други, сякаш завиждайки на тяхното спасение, искаш насила да хвърлиш в същата гибел.

После царят заповядал да затворят светия за три дни в тъмница, като се надявал, че той ще се опомни и ще се разкае за смелостта си. А мъченикът си казвал по пътя:

– “Господ е с мене, няма да се уплаша: какво ще ми стори човек” (Пс. 117:6)? “На Бога се уповавам, не се боя; какво ще ми стори плътта” (Пс. 55:5)?

Когато влязъл в тъмницата, той рекъл:

– “Пастирю Израилев, послушай! Ти, Който водиш като стадо Иосифа, Който седиш на херувимите, яви се” (Пс. 79:1-2)!

Господ не оставил Своя раб и пратил за негово утешение и укрепяване ангел, който се явил и казал:

– Ермиле! Бъди мъжествен, говори и не замлъквай, защото скоро ще победиш замислите на мъчителя и за страданието си ще получиш пресветъл венец свише.

Така Бог въоръжил воина си за подвиг и го препасал със сила, укрепил мишците му за борба и дал в ръцете му като че меден лък и щит за спасение.

След три дни царят отново го повикал на съд:

– Размисли ли? Ще принесеш ли жертва на боговете, за да избегнеш мъките? Или още си обзет от безумие и готвиш сам своята погибел?

Христовият воин мъжествено отговорил за слава на укрепилия го Господ:

– Царю! Вече ти отговорих, а ти трябваше да повярваш на думите ми и да не ме питаш повече. Аз имам Бог Небесен, с Него Единия живея, на Него съм готов да принеса в жертва самия себе си и от Него очаквам да бъде мой помощник.

– Да видим дали ще ти помогне Онзи, Който живее на небето – възкликнал царят и веднага заповядал на шестима силни и жестоки воини да хвърлят мъченика на земята и да го бият без пощада.

Светият търпеливо понасял мъчението, сякаш биели не него, и се молел на Бога:

– Господи Боже мой! Заради мене Ти си претърпял рани и удари при Пилат Понтийски. Укрепи ме в страданията, които търпя заради Тебе, прати ми сила да понеса мъките, та като бъда участник в Твоите страдания, да стана участник и в Твоята вечна слава.

Докато се молел, внезапно се чул глас от небето:

– Амин, амин, Ермиле! След три дни ще се избавиш от мъките и ще получиш голяма награда за страданията си.

Този глас дал на светия голямо мъжество и сила, а мъчителите хвърлил в страх и трепет. Те паднали на земята и не можели да помръднат. Уплашил се и царят, но не пожелал да признае Божията сила. По негова заповед светият мъченик отново бил отведен в тъмницата.

Тъмничарят, на когото било заповядано да го пази, се наричал Стратоник. Той бил таен християнин и приятел на Ермил. Сърцето му се съкрушавало, когато виждал мъките му, но в душата си той се радвал на неговото мъжество и твърдост, макар сам да не се решавал да поеме такива страдания.

В тъмницата свети Ермил пеел:

– “Господ е моя светлина и мое спасение: от кого ще се боя? Господ е крепост на моя живот, от кого ще се плаша” (Пс. 26:1)?

Озарила го небесна светлина и отново се чул глас, който го призовал мъжествено да претърпи страданията и обещал те да завършат на третия ден.

На другата сутрин царят отново заповядал да доведат мъченика пред съдилището. Той застанал пред него със светло лице, весел взор и с радост в сърцето. Мъчителят поклатил глава и присмивайки му се, казал:

– Кажи ни, каква полза имаше от мрачната тъмница? Убедиха ли те страданията да се подчиниш на царския закон и да въздадеш на боговете подобаващите почести? Или трябва да измисля нови мъчени против упоритото ти сърце?

– Мрачната тъмница – отговорил мъченикът – ме просветли: душата ми е спокойна, радостна и светла, което ми дава добра надежда, че ще получа бъдещата награда. И много се чудя защо изобщо не се разпръсква мракът, в който си потънал ти и който скрива истината от твоите душевни очи.

Но въпреки че светият изобличавал заблудите му, Ликиний възкликнал:

– Ти очевидно не си способен на друго, освен да ми се надсмиваш поради своя невъздържан език, дързост и безумие. Отговори направо – ще принесеш ли жертва на боговете, ще се подчиниш ли на заповедта, или ще се подложиш на заслужени мъчения?

– Царю, ти чу отговора ми – казал мъченикът – и повече няма да чуеш нищо от мене. Прави каквото искаш и изпълнявай каквото си намислил.

Разгневеният Ликиний заповядал да хвърлят светеца гол на земята и да го бият с пръчки по утробата. А светият се радвал в Христа и се молел, издигайки душевните си очи към Него:

– “Побързай, Боже, да ме избавиш, побързай, Господи, да ми помогнеш” (Пс. 69:2)!

Търпението на светеца изпълнило с ярост мъчителя и той заповядал да разкъсат утробата му с железни остриета:

– Нека види – възкликнал той – вътрешностите си със собствените си очи.

А свети Ермил пеел:

– “Сърцето ми и плътта ми с възторг се стремят към живия Бог” (Пс.83:3). “Като с тлъстина и с дървено масло се насища душата ми, и с радостен глас Те възхвалят устата ми” (Пс. 62:6).

Стратоник, като гледал нечовешките мъки на своя приятел, се разплакал.

Някои от приближените видели това и веднага донесли на царя:

– Тъмничарят Стратоник не крие своето участие в християнското заблуждение и приятелството си с Ермил, защото му съчувства и плаче.

Царят повикал Стратоник и попитал:

– Приятел ли си на Ермил?

А той, ученикът на истината, не пожелал да говори неправда, и като видял, че е време да извърши своя подвиг, се обявил за приятел на страдалеца и християнина, изобличил бездушието на идолите и безумието на онези, които им се покланят, и прославил Единия Бог, Твореца на небето и земята. Разгневеният Ликиний заповядал да го съблекат и да го бият с пръчки. А страдалецът се обърнал към своя приятел свети Ермил и му казал:

– Помоли се за мене на Христа, Ермиле, за да ми помогне твърдо и непоколебимо да опазя вярата и да надмогна мъчителите си.

Той убеждавал царя да се откаже от поклонението на слепите и бездушни идоли и да се страхува повече от наказанието на истинския Бог, защото “страшно е да попадне човек в ръцете на живия Бог” (Евр. 10:31).

Били светия дотогава, докато той не замълчал, изнемогнал от раните си. После царят заповядал да хвърлят двамата мъченици в тъмницата. Свети Стратоник се молел:

– “Господи, не спомняй предишните ни грехове” (сравни Пс.78:8).

И двамата в един глас призовавали:

– “Помогни ни Боже, Спасителю наш, заради славата на името Си” (Пс.78:9).

В отговор се чул Божествен глас, който възвестил:

– Вие свършихте пътя, вярата опазихте и за вас е приготвен венецът на правдата (сравни 2Тим.4:7-8), който ще получите на сутринта.

Когато дошло утрото, Ермил бил отведен в съдилището и Ликиний го попитал:

– Ще принесеш ли жертва на боговете?

– Каквото ти казах преди – отговорил той, – това ти повтарям и сега. Гори и режи тялото ми, мъчи ме както искаш, защото съм навикнал да не се страхувам от ония, които убиват тялото, а душата не могат да убият (сравни Мат. 10:28).

Мъчителят заповядал да го повесят на дървото и да режат с ножове тялото му. В жестоките мъчения светият непрестанно се молел:

– Бъди ми помощник, Господи, Спасителю мой!

И чул глас свише:

– Не бой се, Аз, твоят Бог, съм с тебе!

После царят осъдил свети Ермил да бъде удавен в река Истър (Така в древни времена се наричала река Дунав, бел.ре.). И започнал да увещава свети Стратоник да принесе жертва на боговете.

– Иначе и ти, окаяни – казал той, – ще пострадаш подобно на приятеля си.

Блаженият Стратоник отговорил:

– Наистина ще съм окаян, ако послушам безумното ти повеление. Как мога да искам да живея, когато приятелят ми умря за Христа?

– Нима и ти искаш да умреш заедно с Ермил? – възкликнал Ликиний.

– Наистина желая това – отговорил светият,- защото истинските приятели трябва заедно да понасят и бедствията, и да се наслаждават на благата. А какво е по-приятно за нас от страданията и смъртта заради Христа?

Като оставил всякаква надежда да постигне успех, царят осъдил и него на същото наказание – да бъде удавен заедно със свети Ермил.

Воините повели двамата свети мъченици към реката. По пътя те радостно пеели:

– “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение”! (Ангелското благовестие при Рождество Христово, Лука 2:14).

Когато воините ги довели при Истър, ги увили в мрежи и ги хвърлили в дълбоките води. Реката приела телата на светите мъченици, а небето вселило душите им в своите обители. (Смъртта на св. мъченици Ермил и Стратоник била около 315 година, бел.ред.)

След три дни вярващите намерили на брега светите им тела и ги погребали близо до град Сингидон (Сингидон – днес Белград, град на десния бряг на Дунава, в долното му течение, столица на Сърбия, бел.ред.). Положили ги в един гроб, защото всичко при тях било общо: изповеданието на Христа, тъмницата, мъченията, смъртта и погребението, обща била и славата им на небето по благодатта и човеколюбието на нашия Господ Иисус Христос, на Когото с Отца и Светия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и завинаги и във вечните векове. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.