НА ЕДНА РЪКА РАЗСТОЯНИЕ – МАСТУРБАЦИЯТА

I. Дефиниция и същност на мастурбацията
II. Исторически аспект на мастурбацията
III. Нормалност на мастурбацията
IV. Вредата от мастурбацията
V. Причини за мастурбацията
VI. Контрол над мастурбацията
УВОДНИ ДУМИ:
.
Днес ще се занимаем с един от аспектите на човешката сексуалност –
мастурбацията.
Малко статистика:
Днес в западното общество мастурбацията изглежда е един феномен, въпреки, че
е трудно да имаме точни цифри, все пак са правени някои проучвания –
– сред американците – 93% от мъжете и 58% от жените поне един път в
живота си са мастурбирали
– преди 20 годишна вързраст – 72% от мъжете и 33% от жените
– в Европа – 85-96% от мъжете са мастурбирали
– в Италия – към 12 годишна възраст 1/3 от момчетата към 16г. процентът
достига 92%
– между 12 и 14 години е най-честа
– в 52% от случаите е честа и по рядка в останалите случаи на
анкетираните
Установено е, че по-често мастурбацията се среща при момичетата отколкото при
момчетата.
Горните цифри са потвърждават и от други изследвания и се оказва, че те не се
влияят от религия и социалната среда на тийнейджърите.
Е, виждате, че един такъв феномен относно сексуалността не може да бъде
пренебрегнат.
Ще разгледаме следните няколко аспекта на мастурбацията:
I. Дефиниция и същност на мастурбацията
II. Исторически аспект на мастурбацията
III. Вредата от мастурбацията
IV. Нормалност на мастурбацията
V. Причини за мастурбацията
Контрол над мастурбацията

І. Дефиниция и същност на мастурбацията
Да започнем първо с етимологията на думата. Мастурбация – произхожда от
латинския израз manu stuprare (se polluer avec la main ) който е означавал: възбуждане
на мъжкия генитален апарат.
При мастурбацията става въпрос за автоеротизъм.
Често като синоним на мастурбацията намираме в книгите термина онанизъм, който
е неточен. Този израз е взет от библейския разказ за Онан, който е извършвал
прекъсване на половия акт за да не допусне бременност на жената на починалия си брат.
Разказът се намира в Битие 38:8-10
„Тогава рече Юда на Онана: Влез при братовата си жена и извърши към нея
длъжността на девер и въздигни потомството на брата си. Но Онан знаеше, че
потомството нямаше да бъде негово; затова, когато влизаше при братовата си жена,
изливаше семето си на земята, за да не въздигне потомство на брата си. А това, което
правеше, бе зло пред Господа; затова и него уби.”
Това, което прави Онан е прекъснат полов акт – изхвърля семенната течност на
земята, за да не забременее. Това не е мастурбация. Грехът му е, че отказва да изпълни
дълга си.
Истинският символ на мастурбацията е не Онан, а Нарцис.
Според мита Нарцис бил толкова красив, че всички момичета го харесвали, но той
отблъсквал тяхната любов. Една от тях се провикнала и поискала от богинята Немезис да
го накаже да обича и да не притежава обекта на своята любов. Това проклятие се
изпълнило, когато Нарцис, уморен от лов, един ден се надвесил над един извор за да пие
вода итам видял отражението на своето лице. Той се влюбил без да разбере, че това е
самият той. Думите на Овидий приличат на тези, които психолозите приписват на
пациентите, които страдат от нарцисизъм „Без съмнение той пожелал самия себе си, той е
обичащият и обекта на любовта, целта, към която са отправени неговите разпалени
пожелания, които в същото време го изгарят”. Накрая Нарцис умира изчерпан от това да
се желае без да се достигне. Когато отиват да търсят тялото му, на мястото откриват
цветето, което носи неговото име. Така, както Нарцис е искал да се наслаждава на образа
на самия себе си, така при мастурбацията, мастурбиращия се наслаждава сексуално н на
образ, който е в самия него, в неговото въображение, а не на някой извън него.
Фройд използва понятието нарцисизъм за да опише начинът, по който един
индивид третира своето тяло, подобно на сексуален обект, съзерцавайки го,
наслаждавайки му се сексуално, галейки го, милвайки го до като се стигне до пълно
удоволетворение.
Без да се опитваме да дадем една изчерпателна дефиниция и все пак няма да
подминем възможността да дадем някаква. От една страна всеки знае какво е
мастурбацията, от друга страна всички дефиниции, които са давани се преценят като недостатъчни. Все пак като отправна точка може да имаме предвид следната
дефиниция:
„Автостимулиране на сексуалните органи, имащо за цел сексуално
удовлетворение, оргазъм.”
Мастурбацията може да бъде извършена и чрез стимулиране на някоя от
ерогенните зони, не задължително половите органи, като например гърдите. Някои
стигат до оргазъм и посредством фантазии.
Ефектът, който се търси чрез мастурбацията не е преди всичко еякулацията, нито
дори удоволствието, а най-вече разтоварване от сексуалното напрежение. Разбира се има
и други пътища, за разтоварване от сексуалното напрежение – сублимация, развлечение,
ще говорим по-нататък за това, но този, който мастурбира избира този път.
Външно погледнато мастурбацията е един самотен акт, но той почти винаги се
придружава от фантазми.
В психологически и морален план е важно е да се разграничи склонността към
мастурбация от акта на мастурбация. Може да има склонност, желание за мастурбация,
без да се премине към действие.
Когато има действие, също трябва да се разграничават различни степени на
изживяване на мастурбацията:
– случаен и изолиран акт
– кратки периоди, които се появяват от време на време
– компулсивен акт (принудителен, недоброволен), който е придружен от
депресия, извършван без желание и основание
Какво е психическото съдържание на мастурбацията:
То е по-сложно от това, което изглежда на пръв поглед. Могат да бъдат
разграничени три съставки: удоволствие, сексуално разтоварване, фантазии,
въображение.
Удоволствието – еротично удовлетворение, което кулминира в оргазъм.
Освобождаване на сексуалното напрежение – този елемент изглежда по-важен от
предишния. Важно е да се отбележи, че натрупването на сексуално напрежение е по-скоро
психологически, отколкото физиологически феномен. Смята се, че при мъжа сексуалната
активност се провокира от някакъв вид неизбежен физиологически ритъм на изхвърляне
на семенна течност. Това е вярно за пубертета, но не и след това. Сексуалната възбуда,
има винаги психическо начало – съзнателно или не – производството на сперма е
последица от тази сексуална възбуда, поддържана и водена към оргазъм.
При жената, напротив има физиологически ритъм – овулацията, който се установява
през пубертета и приключва с менопаузата. Този ритъм е, както виждате временен. Този
ритъм, обаче не е придружен с принудителна сексуална възбуда, както това е при
животните например.
Това, което предизвиква сексуалното напрежение, са от една страна еротичните 4
мисли, мечти, сънища, четива, картини; а от друга – конфликтите с другите, неуспеха,
отчаянието. Това обяснява, факта, че мастурбацията е по-честа в периоди на неуспех,
тъга.
Фантазии, въображение – обикновено мастурбацията е придружена от фантазми,
от въображаеми конструкции, които варират според различните индивиди, тъй като
зависи от предишни преживявания. Това е най-важната съставка на мастурбацията. Тя
присъства почти винаги при мъжете и не чак толкова при жените. Тази съставка може
да е повече или по-малко богата. Тя има три измерения: „представа за себе си,
стереотипна или порнографска представа и глобална, творческа предствава.”

ІІ. Исторически аспект на мастурбацията
Кой е измислил мастурбацията?
Според ритора Дион това е Пан – богът на природата, господарят на животните,
син на Хермес. Пан бил влюбен в нимфата Ехо и тичал след нея ден и нощ, без да може
да я улови. Хермес видял това и го посъветвал да облекчи сам любовната си страст. След
това Пан научил самотните овчари на това средство за задоволяване при липсата на
жени. Разбира се това са легенди, митове, които посочват причините, стоящи в основата
на възникването на мастурбацията. Но чрез приписването на мастурбация на боговете
митовете я издигат до един вид сакрално действие.
Първите мистични форми на мастурбация са свързании с култа към Хермес, бащата
на Пан. Един от най-старите идоли на Хермес е бил Фалос, издигнат на връх Cyllène.
В езическите религии мастурбацията е имала свещен характер.
Мирча Елиаде пише: „В Египет, богът-слънце Ра е създал светът мастурбирайки”.
Шива, индийският бог на вселенската хармония е описан да мастурбира без еякулация в
един епизод от Шива Пурана и чрез една неволна полюция в огъня ражда Сканда, богът
на красотата.
В някои архаични общества мастурбацията е била религиозно средство за
осигуряване на плодородие. През 1993, Alain Daniélou пише: „Ритуалните приноси на
сперма са част от аграрните ритуали на различни цивилизации и все още днес в Африка в
някои племена, в определени региони младите мъже от племето правят дупки в земята и
изсипват своят сперма”.
Гърците са толерирали мастурбацията. В Гърция, където е родена философията са
смятали полюцията и мастурбацията като естествени нужди. Диоген, един от учителите на
школата на циниците един път мастурбирал публично на атинското тържище. Оставили го
с респект да извърши това, защото философите често демонстрирали своите доктрини с
жестове, отколкото с писания. Диоген често мастурбирал публично. Клавдий Galien,
гръцки лекар от втори век възпява това поведение на Диоген, казвайки, че това е знак на
целомъдрие. По този начин, той избягвал разврата с проститутки, и развалата на семенна
течност. Според този лекар спермата, която се задържа в организма се разваля и може да
причини натравяне и болести.Аристофан я е критикувал, като все пак е добавял, че тя е допустима само за
жените, за старците, за децата и за робите. Тази концепция се приближава до тази на
полинезийците, които смятат мастурбацията като това „да направиш жена от себе си”.
Римляните са били по-малко толерантни от гърците, но общо взето, въпреки че са
я осъждали, са били много снизходителни към този, който се e признавал за
„престъпник”.
В страните, в които се е приемала полигамията, тя е била допустима само за
жените, които не са можели да имат привилегията да спят със съпруга, който е бил и на
други. Въз основа на този факт, онзи който е мастурбирал е бил смятан за женствен.
При индианците, в определени периоди посветени на боговете на секса,
мастурбацията намира място по основните изображения, защото индианците са смятали,
че оргазма е бил мистично удоволствие.
Библейските времена
Мастурбацията не изглежда да е сред списъка на греховете, за които Ехова
изобличава Израил. Във Второзаконие 23:11-12 и Левит 15, 16 се изисква очистване
след нощна полюция, но не може да се направи алюзия с мастурбацията. При евреите
моралът, хигиената и богослужението са били свързани в едно. Но няма специални
изказвания в Библията, а е трудно да си представим, че в Израил тази практика е
отсъствала.
В Новия Завет има текстове, които говорят против блудството, сладострастието и
т.н., но няма директно споменаване на мастурбацията
Времето на отците
Църковните отци в пъървите векове почти не говорят за мастурбацията. Изследването
на писанията на първите монаси показва, че се говори за грехове на плътта, за нощните
полюции, но не за мастурбацията. Един единствен текст говори за това:
„Има три вида похот. Първият се състои в съединението на мъжът и жената. Вторият е
този, който се извършва без контакта с жена, за който четем, че Господ наказва Онан, сина на
патриарха Юда. Третият е грехът на мислите и желанието.”
С пристигането на християнството, схващането за мастурбацията получава
сериозен удар. Според католицизма сексуалното удоволствие е било грях и единствено
създаването на поколение е можело да „извини този грях”. Ето защо, тъй като не е имала
нищо общо с размножаването, мастурбацията е била предмет на жестоки битки.
Католическата църква е била много загрижена поради трудността, която е срещала
при опитите да възпира умовете от удоволствието, което е носела мастурбацията.
Въпреки нечовешките усилия, не е успяла да обуздае проблема. До такава степен е била
загрижена за това, че мюсюлманските теолози са смятали мастурбацията, между впрочем,
за специфичен християнски порок.
Същите (мюсюлманите) са я приемали, когато не е имало нещо по-добро, или в
случай на дълги отсъствия по работа или заради война.
Смятаме, че проблемът с мастурбацията е стар, колкото света. . Интересно е да се познават най-важните точки от неговата история.
В Средновековието
Църковното законодателство се е интересувало от въпроса за мастурбацията.
Епархийското законодателство на Орлеан, което се дължи до голяма степен на
епископ Теодулф, 813г., осъжда мастурбацията подобно на други грехове от сексуален
порядък.
Първият наистина официален текст датира от 11 век. Той представлява едно писмо на
папа Леон IX, в което папата иска да бъдат отлъчени от свещенство, онези, които
мастурбират.
Често се споменава за мастурбацията в т.нар. обряди за покаяние. Имало е каталози с
наказание, които са били налагани на изповядващите се, за да получат покаяние.
ание, които са били налагани на изповядващите се, за да получат покаяние.
Каталогът на Saint-Columban налага на мирянинът, който мастурбира две години
покаяние и три години на монах или свещеник.
Ирландски каталог ни дава повече детайли: 100 дни за една мастурбация, но 7
години, ако е навик. Тези наказания се намаляват наполовина за младежи от 12-20 години.
В немските страни са били по-малко сурови. В каталогът на Режинон от Прум (915г.)
се дават 40 дни покаяние на дете, 100 дни на възрастен и това, което е интересно – 20 дни
на духовник, 30 ако е дякон или свещеник.
Тези каталози ни показват, че в епохата на Средновековието мастурбацията е
широко практикувана и че е осъждана като останалите грехове от сексуален порядък,
макар и с по-малка строгост. Още нещо, което е важно е, че тук се разграничават изолиран
акт от навик и възрастен от юноша.
Тома Аквински я е считал за по-греховна от извънбрачния секс. Свети Теодор е
налагал 40 дни покаяние на този, който се е самопризнавал за прегрешил. Но въпреки
тези заплахи мастурбацията е продължавала да бъде практикувана.
Ренесанса
Епохата на Ренесанса със всички спорове между различните теологични школи
(probabilisme, rigorisme, laxisme) отделя голямо място на мастурбацията.
Gerson (1363-1429) основава едно доста строго течение: той смята разврата
за по-леко прегрешение от най-малкия акт на мастурбация.
„Грехът на мастурбацията … дори, ако по причина на възрастта не е
последван от полюция, отнема девствеността на едно дете, повече отколкото ако то
на същата възраст би ходело по жени.”
В противоположност на Gerson откриваме една доста ларж тенденция,
изповядвана от Jean Caramuel de Lobkowick :
„Мастурбацията, содомията и зоофилията са грехове от същия лек порядък,
достатъчно е при изповед да кажеш, че си имал полюция.”
Един френски философ – Дунс Скотю, е твърдял, че ако гениталното семе бива
задържано прекалено дълго, без да му бъде позволено да се освободи, съществува
опасност да се отрови цялата полова система. Други са се обявявали за женомразци,насърчавайки по-скоро мастурбацията, отколкото секса с жени. Други след това са
разпространявали теории, които са целяли по-скоро да задоволят удоволствието,
отколкото да предпазят от последиците от въздържането т.е. въздържанието е опасно, да
освободим сексуалното удоволствие с мастурбация.
При цялото това процъфтяване на „за”, накрая пада „бариерата” на против.
Издават се научни трактати които са „изтъквали” опасните последствия от авто-еротиката
за физическото и умственото здраве.
През 1730 е бил публикуван трактат за мастурбацията. Авторът е някой си Бекер.
Ето заглавието: Онанизмът: или ужасният грях на авто-еротиката и всичките страшни
последици (и за двата пола), които произхождат от нея, духовни и физически съвети за
онези, които са се измърсили вече с този отвратителен грях.
Там по-точно е написано: Мастурбация: тази отвратителна разновидност на греха
и тези противоестествени действия, с които хора от единия и от другия пол насилват
собственото си тяло, без присъствието на други, използвайки своето мръсно въображение.
(garat, L:, La masturbation, in La sexualité, Parigi, 1964, p. 260)
Книгата е имала 80 издания. Поради тезата на някой си др. Тисо (швейцарски),
книгата е започнала да се разглежда като научен трактат.
Самюел Тисо е роден през 1728 година. През 1764 се появява френския превод на
неговата книга, в която говори за вредата за здравето от мастурбацията.Tissot определя 8 причини за изтощаване чрез мастурбацията: 1) Тя изисква
усилия на въображението, които отслабват душата 2) Тя създава състояние на обсебване
3) Удоволствието, което доставя води до честота на действието 4) Тя води до честота на
ерекциите, независимо от изливането на семенна течност 5) Позата вреди на бъбреците
6) Мастурбирайки човек се поти сам, при коитуса се потят двама и единия вдишва, това
което другия издишва 7) Удоволствието от любовта, което съществува след брачното
сношение компенсира умората от коитуса, което не е така при мастурбацията 8) Ужасът от
съжалението след извършването на греха и пред лицето на опасностите.
За женската мастурбация: „Жените, които мастурбират са особено изложени на
пристъпи на истерия, неизлечима жълтеница, конвулсии на стомаха и гърба, болки в носа.Според др. Тисо, няма извинения, мастурбацията е символично самоубийство. Той
намира в мастурбацията страшни опасности: това е адът на земята. Да цитираме случай
описан от Тисо. Двама мъже мастурбират. Първият полудява, мозъкът на втория изсъхва
до такава степен, че се е чул удар под черепната му кутия… За Тисо последствията сабили: парализа, епилепсия, туберкулоза, слепота, слабоумие, лудост, ревматизъм,
гонорея, тумор, запек, хемороиди, женска хомосексуалност, смърт.
След този списък е имало и други, които са се опитвали да направят отчайващи
последиците от мастурбацията с целта да уплашат до такава степен, че тя да не се
практикува. Ето един друг списък: астма, конвулсии, сърдечни болести, младежко акне,
кожни болести, глухота, болезнени менструации, боязливост, анемия, впити бузи,
отслабване, безпокойство, депресия, чувствителност към застудяване, липса на
сигурност, превъзбуденост, задържане на урина. (Някои от тези последици са смятани за
валидни и днес).
Волтер и Русо имат своя принос в психозата срещу мастурбацията.
Русо: „Бдете над младия мъж и той ще се погрижи за останалото. Вие трябва
обаче да се погрижите за него. Не го оставяйте сам ни ден и нощ, спете в неговата
стая, да ляга в леглото умиращ за сън и да става веднага след събуждане. Ако един
път познае тази опасна придобивка с него е свършено. От този момент нататък той
ще има изнервени тяло и сърце и до гроб ще носи тъжните ефекти на този най-
зловещ навик, на който младия мъж може да бъде поробен.”
Във „Философски речник” Волтер заема подобна позиция, облягайки се на
Бекерс и Тисо.
През 1786 година Джон Хънтър отрча мастурбацията да е опасна практика, но
през 1812 година Алекс Компорт го опровергава; тъй като засяга невъздържаността, не
може да има въздействия, който да се отразят на мозъка и тялото. Четири години по-
късно, един френски лекар потвърждава, че честотата на мастурбация е причина за силно
отслабване на възможностите на мозъка.
Още през 1696 година Р. Бекстер е твърдял, че ако човек не е жертва на
извънбрачен секс, става жертва на мастурбацията. Това е така, защото по природа сме
принудени на дълги и болезнени неволи, които позволяват на Сатана да се вмъкне в
собствените ни фантазии. Това твърдение е важно, защото представлява отправнататочка, от която медицинските власти са можели да диагностицират „лудостта” дължаща се
на мастурбация.
През 1840 година др. Джон Мюлингер изразява съмнения за това, че
мастурбацията и причина за лудостта. За него това е бил по-скоро резултат от колкото
причина. Няколко години по-късно, директорът на лудницата в Глазгоу Дейвид
Йалоулийс, потвърждава, че резултатите от мастурбацията са: морален и ментален
колапс. Ако не липсва смелост това би довело до самоубийство.
По отношение на това хората започнали наистина да се безпокоят и да гледат на
мастурбацията с отвращение и смущение, като значително нарастват състоянията на
отчаяние. Много мъже и жени са заявили, че са се чувствали наистина неприятно, но в
същото време не са успявали да спрат.
Всичко това довежда до „процъфтяване” на лекарствата от втората половина на 19 век.Първият метод е бил един ликьор. Един английски издател (1853) написва книга
озаглавена: „Въздържанието”. В нея потвърждава, че последиците от мастурбацията биха
могли да бъдат премахнати с подкрепителното средство SIRIACUM. Това средство е
можело да се закупи единствено от издателя. Същото нещо би могло да се каже и за
книгата на Бакстер, който добавил към книгата тоник, „лекуващ” болестта. Книгата и
тоника е трябвало да се купят заедно.
Вторият метод е бил този на техническите предмети. Развила се е търговия с
колани за целомъдрие без прецеденти, продавани до тридесетте години на нашия век.
Били са измислени машини, които започвали да звънят всеки път щом половият орган се е
възбуждал или при най-лекия му допир; бодливи ръкавици, бодливи цилиндри, които
пробождали пениса всеки път, когато той се е възбуждал.
Третият метод е бил хирургията. Това е бил най-болезненият лек. Каутеризация
или енервация на половите органи, обрязване, клиторидектомия. През 1858 година в
Англия хирургът Броу предлага аблация (отрязване) на клитора. Той основал специална
клиника за аблация – „London Surgical Home”. През 1866 година представя резултатът от
48 интервенции. Този метод не е бил много задоволителен. Поради тази причина Броу
влиза в конфликт с „Общността за асистенция при раждане”, от където е бил изключен на
следващата година. Английската медицина не е приемала този метод. Той обаче е билвзет под внимание в Австрия, Франция, Америка. През 1925 година 10% от
американското лечение на мастурбацията са представлявали хирургични намеси. Други
методи: катаплазми на бедрата, на гениталиите, на гръбначния стълб, бани, диети.
Бавно стигаме до 1905 година, важен етап в историята на борбата срещу
човешката сексуалност. На тази дата е публикувана книгата на Фройд: Три тези върху
теорията на сексуалността. Предизвикателно! Една голяма въздишка на облекчение за
тези, които са се чувствали жертви на своите сексуални удоволствия. Според Фройд
юношеската мастурбация е едно нормално продължение на инфантилната мастурбация,
чрез която детето открива своето тяло. Основателят на психоанализата не омаловажава
обаче опасностите от мастурбацията.. Освен, че може да доведе до невроза, според него
dit-il, dès ses premiers écrits, elle comporte des effets nocifs intrinsèques: dommage
organique, affaiblissement du caractère favorise à cause de la facilité avec laquelle par la
masturbation le sujet peut atteindre la satisfaction sexuelle, idéalisation fallacieuse de
l’objet sexuel par le jeu des fantasmes déliés de la réalité. Enfin, la masturbation peut
causer un infantilisme propre à la fixation autoérotique et narcissique 5( в превод :лесна идеализация на обекта ,сексуални фантазии,инфантилност и нарцисизъм )

.
През първата половина на 20-ти век най-после се появяват известните доклади
на Кинси, които нанасят силен удар на всички онези теории, които са се опитвали да
заплашват човечеството в продължение на неговата история.
Тези доклади успяват да успокоят милиони хора. Всъщност, според резултата от
едно проучване, Кинси заключил, че 62% от момичетата и 92% от момчетата мастурбират
без да си навлекат никакво сериозно физическо или психологическо последствие (поне
що се отнася до онези, които не са прекалявали). Ясно е, че успокояващият елемент не ебил толкова за това, че може да се мастурбира без никаква опасност, колкото за
несъществуването на зловещи последици, което позволява по този начин да се поеме по
пътя на решението без мъчителния натиск на фобията.
Все пак Кинси е преувеличил с твърдението, че в жената авто-еротиката не само,
че е безвредна, но може да бъде от полза, ако завършва със сексуално удоволствие в
предбрачен период. Това е така защото дълго време оргазмът при жената се е смятал за
греховен и срамен. Жена, която е твърдяла, че е имала оргазъм се е считала за
развратница. Разбираме защо Кинси е на страната на жените, които от векове са били
малтретирани. При все това ние не сме съгласни с тази позволяваща позиция поради
причини, които ще разгледаме по-нататък.
Днес, като реакция на извънредно строгото ограничение от миналите векове,
тенденцията е пълен либерализъм. Мъжът чувства, че неговите сексуални импулси са
реални и универсални и че той е устроен достатъчно стабилно духовно и морално, че да
може да живее без пуритански ограничения. Ето защо днес сме свидетели на сцени, в
които рок-звезди мастурбират на сцената; на една необуздана порнографска литература;
на твърдения на психиатри, които препоръчват авто-еротиката като лек срещу
сантименталната самота; на трактати по психология, които разглеждат мастурбацията
като важен стадий на сексуалното израстване на индивида; бихме могли да продължим
още по-нататък.
В заключение, като прегледахме историческия ход, нека се попитаме: какво са
предизвикали ограниченията продиктувани от католическата църква? Строгата кампания
срещу авто-еротиката може би е послужила за това да бъде спрян проблемът? Колко хора
поради страх от наказание са мълчали за своите тайни сексуални удоволствия, оставайки
жертва на силно подтискащото чувството за вина? И, освен това, на едно греховно
пуританство!
Всички погрешни схващания относно мастурбацията, са довеждали мъжете до
истински кризи на терзания, до лудо търсене на едно недостижимо разрешение, до
дълбок страх от това, че ще станат жертви на зловещи последици, оказали се след това
големи сапунени мехури.
Но това е било разбирането по онова време, можем ли да обвиним някого? Ние, в
това отношение, можем само да потвърдим, че историята е опит, а опитът учи.
Единствено, след като всичко това е отминало, може да се подчертае, че това в което са
вярвали е било погрешно и че единствено незнанието, предразсъдъците, прекаленото
пуританство са причините причинили злини като: фобии, чувство за вина, психо-
физическа нестабилност и т.н. и всички те са били приписвани на мастурбацията.
Днес грешките от миналото могат да бъдат превърнати в съкровище, носещо ни
едно зряло израстване в една от най-деликатните и най-сложни области на нашетосъществуване, каквато е именно сексуалната.

III „Нормалност” на мастурбацията
Психолозите говорят за нормалност на мастурбацията в един определен период от
развитието.
Какво имат предвид?
По време на пубертета мастурбацията е един масивен феномен. Много сексолози и
психолози смятат, че това е един нормален за юношеството феномен.
Но какво означава това определение.
То означава, че е често срещан феномен, толкова, че не е изненадващо да бъде
открит. Статистиките, които разгледахме ясно го показват.
Но ако приемем, че „нормален” значи нормативен, че това е феномен необходим за
развитието на личността и чието отсъствие би било нещо обезпокояващо или вредно за
развитието на личността, тогава не можем да се съгласим.
Мастурбацията кореспондира на един етап на развитие на сексуалността.
Склонността към мастурбация представлява един нормален етап, нормативен и необходим
за психо-сексуалното развитие на юношата. Преминаването към действието в този етап е
често, лесно и спонтанно, но не е необходимо или нормативно. Склонността към
мастурбация се явява като един преходен етап в процеса на психо-сексуалното съзряване
на детето до една фаза, в която сексуалността е поставена в служба на другия. Фазата на
мастурбиране в пубертета се отнася до откриването на гениталността. Това е завършека на
едно развитие, преди преминаването към фазата на. Преминаването към действие е
улеснено в пубертета по две причини:
1 — По причина на физиологичните трансформации, присъщи за пубертета, юношата
чувства мощно сексуално-гениталните подтици. Тяхната новост и сила го изненадват.Той е
хванат неподготвен пред тях. При момчетата – започва производството на сперма,
полюции.
2 — Юношата е отделен от света на възрастните, той се страхува от другия пол,
той е притеснен от контактите с другите. Нищо по-просто няма от това да инвестира
своята сексуалност в самия себе си.
„Нормалността” на мастурбацията, в този смисъл, в който я разглеждаме тук се
отнася за периода на пубертета. В една по-зряла възраст тя не може да бъде
разглеждана така.

ІV. Вредата от мастурбацията
Вредна ли е мастурбацията, каква може да е вредата от нея?
Първо, нека да кажем, че никоя от онези ужасни последици, които лекарите от
средновековието са приписвали на мастурбацията не е доказана.
От същите болести трябваше да страдат и всички хора, които имат редовен сексуален живот.
Все пак има последици, които бихме могли да наречем вреда от мастурбацията, те са
преди всичко в духовната и психическата област. Те се наблюдават тогава, когато
мастурбацията продължава дълго, когато се е превърнала в зависимост и е станала манталитет, когато е придружена от неврози.
Ето някои от тях:
– нарцисизъм – едно съсредоточаване на сексуалността върху себе си. Въпреки,
картините във въображението, мастурбацията е един вид затваряне в себе си,
вместо отваряне към другата личност. Това е осакатяване на сексуалността.
Нейното предназначение е да бъде споделена с другия пол. Тя носи удоволствие,
пълно едва когато се инвестира в хетеросексуален контакт. Мастурбацията
създава една непълна представа сексуалността.
– Бягство във въображението, в един нереален свят. Това може да доведе до
затрудняване на реалните контакти с другите. При мастурбацията всичко е лесно
– представяш си човека, с когото искаш да бъдеш, правиш го достъпен и го
оформяш по свое желание. В реалния свят нещата не стоят така. Реалния свят е
по-труден. Когато човек срещне трудност при мастурбацията, това го кара още
повече да се затваря в себе си и да бяга от реалните контакти
– Мастурбацията е почти винаги симптом на самота, тревога, несигурност, липса на
себевладеене, на живот без център на интересл
– Чувството за вина, което мастурбацията произвежда не е само религиозно. То е
свързано с разбирането за естеството на сексуалността и мастурбацията.
Осъзнаването, че сексуалността е предназначена за другия води до чувство за
непълнота. При вярващите, чувството за вина идва от факта, че си се оставил да
бъдеш контролиран от страстта, която се е превърнала в порок.
– Принизява сексуалността до чиста гениталност. Сека е отношение – изграждане
на взаимоотношения с другия, мастурбацията фокусира вниманието върху
гениталността – физическото удовлетворение. „Момчето, момичето, които
мастурбират, търсят едно егоистично удоволствие. Удоволствието, с което Бог е
съчетал сексуалността е едно споделено удоволствие.
е. Навикът да се мастурбира
може да има сериозни последици в смисъл такъв, че той отклонява
сексуалността от нейната цел. Онези, които обикновено мастурбират, могат да
срещнат сериозни затруднения в това да се почувстват достатъчно свободни
физически и психически в отдаването на сексуалната взаимност. Удоволствието
е станало за него най-важен обект вместо общуването и споделянето”. (Г.
Вандевелд…)
– Може да породи комплекси в бъдещите сексуални отношения – затварянето в
себе си, навика на самовъзбуда и смущението от това друг да предизвиква
възбудата.
– Отслабване на характера – превръщането й в навик показва липсата на
съпротива и желание за себевладеене. Тя става като отдушник за тревогите и
проблемите. Вместо да се бори с трудностите, индивидът бяга и успокоява себе
си чрез мастурбация.
V. Причини за мастурбацията
Може да бъдат изброени редица причини:
1. Невежеството в сексуалната област – липса на достатъчно и пълна информация.
А любопитството на юношата е голямо. Чрез мастурбацията той се учи, открива.
2. Еротизираното до розово съвременно общество – навсякъде – реклами, филми,
медии, начинът на обличане и поведение – всичко това води до натрупване на сексуално
напрежение. Най-лесният начин да бъде освободено е мастурбацията.
3. Най-честата причина – компенсации в емоционален план. През пубертета са
много фрустрациите – смущения, преживявания водещи до неудовлетворение в
отношенията с родители, приятели, в училище, лошия успех, неразбирането на
възрастните, отегчителния живот, сивотата,
4. Невротични причини – ако наказанията в детството са фиксирали вниманието на
момчето върху гениталния апарат, може чрез несъзнателна реакция то да се опитва да
докаже своята мъжественост. При момичето неправилната идентификация с бащата може
да я доведат до навика на мастурбацията.
VІ. Контрол над мастурбацията
Контролът не е невъзможен.
Сексуалността може да бъде управлявана и ние се чувстваме най-сигурни и
спокойни, когато нещата са под контрол.
Ето някои начини:
1. Трениране на волята:
да се реагира на всяка една проява на мързел;
да се заемем в инициативи изискващи кураж и дързост;
да приемаме компанията на не много симпатични хора;
да се държим учтиво дори с хора, към които не храним добри чувства;
да упражняваме лишения и пожертвувания;
да възприемем известна дисциплина на живот;
да изискваме от себе си точност (и да я спазваме!) ;
да направим дългосрочна програма и да се ангажираме да я спазваме;
да излезем от собствения си свят посредством:
дейности в група с културен или спортен характер;
да насърчим дейности на директно присъствие;
професионално сътрудничество;
… дейности, които създават радост от едно здравословно
съперничество, от една помощ, едно удобство и т.н.
да ангажираме добре свободното си време;
да избягваме срещи с източници на сексуален стимул (последното е по-
характерно за проблема, който обсъждаме).
Всичко това, и други неща, може със сигурност да развият волята. Когато волята е
развита, се правят по-малко усилия да „устоим”.
2. Да избягваме съзнателно да възбуждаме сексуалността си, чрез порнографски и
еротични четива, филми и други. Глупаво е да си мислим, че е безобидно и без последици
натрупването на сексуална енергия.
3. Да осмисляме и осъзнаваме предназначението на нашата сексуалност – тя е
предназначена за връзка с другия.
4. Чрез сублимация – сублимацията е процес, който пренасочва сексуалната
енергия към някакъв творчески процес – можем да инвестираме нашата енергия в
някакъв тип дейност, която ни носи удовлетворение. – http://www.pc-freak.net/files/masturbaciata.txt