Activity

  • admin posted an update 2 years, 4 months ago

    Св. преподобномъченик и изповедник Стефан Нови
    Святой преподобномученик и исповедник Стефан Новый

    The righteous Stephen the New (Stephen the Younger)

    715 – 767 година
    Чества се на 28 ноември

    St. Stephen the New (also Stephen the Younger), Byzantine monk from Constantinople who became one of the leading opponents of the iconoclastic policies (+764).

    В страданията на св. Стефан Нови участвал и светия мъченик Теоктирист, игумен Пеликитски. Той също пострадал за иконопочитанието при Константин Копроним: изгорили му носа и ръцете с катран. Паметта му се чества на 29 февруари.

    Църковни песнопения
    Тропар на преподобния, глас 4
    Постнически подвизавал се на планината,
    мъдро опълчението на враговете с всеоръжието на кръста си погубил
    и пак за страдание мъжествено си се облякъл,
    с меча на вярата като си убил Копронима,
    и затова двойно си се увенчал от Бога, преподобномъчениче Стефане приснопаметни.

    Кондак, глас 8, подобен: Возбранной
    Почитателя на Троицата, божествения Стефан
    да възхвалим вярно, с песни от сърце, празниколюбци,
    като почел прекрасното изображение на Владиката и Неговата майка,
    и сега заедно от любов радостно да възкликнем: радвай се, отче вечнославни.

    Почитателят на Троицата, божественият Стефан,
    вярно с песни от сърце да възхвалим, празниколюбци,
    като почитащ красивото изображение на Владиката и Неговата Майка:
    и едновременно сега с любов като се радваме,
    да му извикаме: радвай се, отче приснославие.

    Кратко животоописание
    Св. преподобномъченик Стефан Нови – от Цариград, пострадал за иконопочитанието, убит с камъни в 767 година при император Константин Копроним.

    † Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

    Житие на преподобномъченик Стефан Нови
    Преподобни Стефан се родил в Цариград и благочестивата му майка още при раждането го посветила Богу. В юношеска възраст той бил постриган за инок в Авксентиевия манастир и се прославил със свят живот и благотворителност. Той спазвал строг пост, прекарвал постоянно в молитва, чрез трудовете си помагал на бедните. Обичал самотен живот, но бил принуден да жертва собственото си желание за обща полза: избрали го игумен на манастира.

    В това време твърде много се засилила иконоборческата ерес. Лъв Исаврянин и синът му Константин V Копроним яростно преследвали почитателите на светите икони. Из църквите и домовете изнасяли св. икони и ги изгаряли по площадите или ги секли на малки части; разтрошавали и тъпчели с нозе свещените съдове, които имали на себе си свещени изображения.

    Църквата “Св. Богородица” във Влахерна била украсена по стените с живопис, представляваща целия земен живот на Спасителя. По повеля на императора всички стенописи били премахнати. Константин Копроним отишъл още по-далеч от баща си: той заповядал да изхвърлят от храмовете светите мощи и на беззаконния събор, свикан в Цариград, постановил иконите да се считат за идоли; забранил почитането на светците и на св. Богородица; забранил пророците, апостолите и мъчениците да бъдат наричани светци. Всички, които се противят на тия разпореждания, да се считат еретици наравно с Арий, Несторий и Евтихий. След това започнало страшно гонение против монасите. Византийските манастири запустели. Монасите били затваряни в тъмница.

    Императорът знаел за мъдростта и светостта на Стефан и затова желаел да го склони към своите разбирания. Той пратил при него доверено лице с богати дарове и с поръчение да го уговори да подпише определението на събора, но Стефан категорично отказал:

    – Няма да подпиша определението на вашия беззаконен събор! Не мога да нареча горчивото сладко, нито тъмното светлина. Аз съм готов да умра за истината и с радост ще пролея до последна капка кръвта си за иконата на моя Спасител.

    Тоя отговор разярил царя. Той заповядал да затворят Стефан в тъмница. Но скоро подир това врагове неочаквано нападнали империята и Копроним, боейки се от Божия гняв, освободил праведника.

    Св. Стефан Нови – стенопис от XIV век в Сърбия (Косово)Щом утихнала войната, гонението било подновено с още по-голяма сила и целият гняв се излял върху Стефан. Подкупвали недостойни люде да го клеветят и да го обвиняват в престъпления. Най-после разорили неговата обител, а него самия, след тежки изтезания, заточили на остров Проконис. Но нищо не могло да победи твърдостта на светия мъж; той равнодушно понасял лишенията и заточението, не преставал да учи на истината и чрез Божията сила правел толкова чудеса, че името му се прославило по цялата страна. Тогава императорът го извикал при себе си и спорил дълго с него, стараейки се да го склони към своите разбирания.

    – Нима мислиш ти – казал му императорът, – че като тъпчем с нозе иконата, ние тъпчем Самия Христос?

    Стефан, като показал на царя една монета с царско изображение, запотал:

    – Какво ще стане с оня, който би потъпкал с нозе това изображение? Не ще ли заслужава той най-строго наказание?

    – Разбира се! Най-строго ще бъде наказан оня, който хули царското изборажение.

    – А какво строго наказание заслужава оня, който хули изображението на Божия Син и на Неговата пречиста Майка?

    След това хвърлил монетата на пода и взел да я тъпче с крак.

    Царедворците се нахвърлили на Стефан и искали да го хвърлят в морето, но Копроним заповядал да го затворят в тъмница. В тая тъмница мъченикът намерил повече от триста затворници, заключени, както и той, за почитане на иконите. Всички вече били претърпели тежки мъчения и очаквали смърт за твърдостта си във вярата, но се утешавали чрез молитва и упование на Бога.

    Дохождането на св. Стефан още повече подвигнало духа на затворниците. И денем, и нощем тъмницата кантяла от молтви и псалмопения. Тя повече приличала на храм, отколкото на затвор. Много народ се трупал около тъмницата, за да получи благословение или съвети от преподобния, или пък да се помоли за ония, които така мъжествено страдали за светата истина.

    Съобщили на царя за това. Той заповядал да изведат Стефан от тъмницата и да го предадат на смърт. Иконоборците го влачили по улиците, като го обсипвали с хули и му нанасяли жесток побой. Най-после един от тях му нанесъл тежък удар по главата и сложил край на живота му. Това станало в 767 година.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar