Иван (Януш[1]) Йончев Снегаров (изписване до 1945 година: Иванъ Йончевъ Снѣгаровъ) е виден български църковен историк, архивист и археограф, академик.

Биография
Снегров е роден на 12 октомври (30 септември стар стил) 1883 година в град Охрид. Учи в гръцкото и българското класно училище в Охрид, следва в Цариградската духовна семинария (1900 – 1906), след което е учител в Енидже Вардар и писар в Българската екзархия в Цариград (1906 – 1907). През 1908 – 1912 година следва в Киевската духовна академия, която завършва със степен „кандидат на богословските науки“ за дисертацията си „История на Охридската архиепископия“.

След Междусъюзническата война в 1913 година, Снегаров е сред основните двигатели на опита за уния на новоснования Национален съюз.

През 1912 – 1926 година е учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и други. Редовен доцент в Богословския факултет на Софийския университет в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951 – 1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920 – 1923). Член-учредител е на Македонския научен институт[2] и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924 – 1943).

Македония (Солун, Охридската книжовна школа, Скопската епархия и други) стои в центъра на научните интереси на Иван Снегаров. Неговият капитален труд е История на „Охридската архиепископия“, С. 1924. Многобройните му трудове засягат житията на Климент Римски, Климент Охридски, българския патриарх Йоаким I, цар Симеон I, българското Възраждане и много други теми.

Иван Снегаров прави много научни командировки и открития. Огромният му архив се пази в Научния архив на БАН.

В края на 1959 година Снегаров потвърждава пред сътрудника на УДБ-а Коста Балабанов, че той, неговите родители и роднини, както и всички останали охридчани, винаги са се чувствали българи.[3]