Anthony or Antony the Great (Greek: Ἀντώνιος Antṓnios; Arabic: القديس أنطونيوس الكبير; Latin: Antonius; Coptic: Ⲁⲃⲃⲁ Ⲁⲛⲧⲱⲛⲓ; c. 12 January 251 – 17 January 356), was a Christian monk from Egypt, revered since his death as a saint. He is distinguished from other saints named Anthony such as Anthony of Padua, by various epithets of his own: Saint Anthony, Anthony of Egypt, Anthony the Abbot, Anthony of the Desert, Anthony the Anchorite, Anthony the Hermit, and Anthony of Thebes. For his importance among the Desert Fathers and to all later Christian monasticism, he is also known as the Father of All Monks. His feast day is celebrated on 17 January among the Orthodox and Catholic churches and on Tobi 22 in the Coptic calendar.

The biography of Anthony’s life by Athanasius of Alexandria helped to spread the concept of Christian monasticism, particularly in Western Europe via its Latin translations. He is often erroneously considered the first Christian monk, but as his biography and other sources make clear, there were many ascetics before him. Anthony was, however, among the first known to go into the wilderness (about AD 270), which seems to have contributed to his renown.[6] Accounts of Anthony enduring supernatural temptation during his sojourn in the Eastern Desert of Egypt inspired the often-repeated subject of the temptation of St. Anthony in Western art and literature.

Anthony is appealed to against infectious diseases, particularly skin diseases. In the past, many such afflictions, including ergotism, erysipelas, and shingles, were referred to as St. Anthony’s fire.

Изкушенията и мъченията на св. Антоний

Давид Тениерс-младши: Изкушенията на Св. Антоний, средата на 17 век
Матиас Грюневалд
Матиас Грюневалд: Изкушенията на Св. Антоний, 15 век
Изкушенията на св. Антоний биват изобразени във Вита Антоний и в други източници. Според тях във виденията му се появявал Сатаната в човешки образ, като черно хлапе или съблазнителна жена, за да го въвлече в грях на блудство, но и в образа на демонични зверове, за да го мъчи телом. Тази тема за изкушенията и мъченията на св. Антоний се превръща в стандартен мотив на изобразителното изкуство в Западна Европа.

Призванието на св. Антоний
Като побеждавал природата си с почти свръхчовешко подвижничество, св. Антоний бил удостоен с дара на чудотворство, прозорливост и лечителство, с което придобил широка известност. При него идвали болни и страдащи хора, с които беседвал с часове. Славата му растяла и дори император Константин го почел с писмо. Отшелниците също се събирали при своя духовен баща и слушали неговите мъдри беседи. Св. Антоний им разяснявал, че благодатта на Св. Дух е бисерът, за който е говорил Господ, и за да ни я дарува, е пострадал на Кръста: „Аз обаче ви казах истината – говори Той, – за вас е по-добре Аз да си замина; защото, ако не замина, Утешителят няма да дойде при вас; ако ли замина, ще ви го пратя“ (Йоан 16,7). Благодатта на Св. Дух е това съкровище, заради което ние сме длъжни да пожертвуваме всичко, за да го придобием. Тълкувайки Христовите думи „Огън дойдох да туря на земята и колко бих желал да беше вече пламнал!“ (Лука 12,49), св. Антоний (както и св. Макарий Египетски) разбира под „огън“ възраждащата благодат на Св. Дух, която се излива върху нас в тайнството миропомазване при кръщението ни. Заедно с ап. Павел и много други св. отци, св. Антоний учи, че царството Божие, което Господ ни повелява да търсим преди всичко друго (Матей 6,33), е именно възраждащата благодат на Светия Дух като извор на нашия свят живот.

Мъдрост и слова на св. Антоний
„Огледай обкръжаващите те и знай, че началниците имат власт само над тялото, а не над душата, и винаги помни това в мислите си… Бог е създал душата свободна и самовластна и тя е свободна да постъпи така, както иска – добре или лошо“.

Авва Антоний казвал на авва Пимен: „Велик подвиг за човека е покаянието за своите грехове пред Бога и очакването на изкушения до последния дъх!“

„Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него – коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно“.

„За да не изпаднем в безгрижие, нека си спомним думите на светия апостол „всеки ден умирам“ (1 Кор. 15,31). Когато ставате от сън, помислете си, че няма да доживеете до вечерта. Когато си лягате, помислете, че може би няма да видите разсъмването на деня. Този, който всеки ден се приготвя за смъртта, ще се предпази от грях“.

Когато Авва Антоний проникнал в дълбочините на пустинята, той запитал Господа: “Господи! Защо едни хора умират млади, а други доживяват дълбока старост? Защо едни са бедни, а други – богати? Защо нечестивците са богати, а благочестивите люде – бедни? Тогава дошъл до него глас: „Антоний! Ти внимавай над себе си! Това са Божии съдби и нямаш полза от това да ги изучаваш“.

„Аз се молих за вас, казал той някога на своите ученици, да се удостоите и вие да получите този велик огнен Дух, който получих аз. Ако искате да Го получите така, че Той да пребъдва във вас, принесете най-напред телесни трудове и смирение на сърцето, и въздигайки своите помисли към небето, ден и нощ търсете с чисто сърце този огнен Дух – и Той ще ви се даде завинаги и навеки … и Той, когато бъде приет от вас, ще ви открие небесните тайни, ще прогони от вас страха от хора и зверове и вие ще пребъдвате в небесна радост ден и нощ и, живеейки още в плът, ще бъдете подобни на тези, които вече се намират в Царството Небесно.“ (Добротолюбие, т. 1, с. 35)