Св. преподобни Aкакий Синайски
Св. преподобный Акакий Синайский

† 550 година

Чества се на 20 ноември

По-долу:

Житие на св. преподобни Aкакий Синайски
Памет на св. преподобни Акакий Синайски св. Димитрий Ростовски
Виж също:

Mанастирът “Св. Екатерина” в Синай, Египет
Св. мъченик Акакий (IV)
Св. мъченик Акакий Серски (IV)
Св. преподобни Акакий, епископ Мелитински (V век)
Св. преподобномъченик Акакий Серски († 1816)

Житие на св. преподобни Aкакий Синайски
Преподобни Акакий се споменава в “Лествицата” на св. Йоан Лествичник. Той бил ученик на някой си синайски старец, твърде груб и злонравен човек, който често му нанасял побой и огорчения. При него преподобни Акакий живял цели девет години в голямо търпение и строго послушание. Починал е твърде млад към 550 година.

Когато злонравният старец съобщил на един велик подвижник за смъртта на Акакий, подвижникът не повярвал. Той дошъл на гроба на преподобния Акакий и извикал:

– Брате Акакий, умрял ли си ти?

И чул отговор:

– Не съм умрял, отче! За послушния е невъзможно да умре.

Поразен от това чудо, злонравният старец се покаял за своята жестокост, усамотил се близо до гроба на Акакий и прекарал там останалия си живот.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

Памет на св. преподобни Акакий Синайски
Блаженият Иоан Лествичник пише в книгата си така за преподобния Акакий:

“Великият Иоан Саваит ми разказа една истинска и достойна за повествование случка.

Имаше един старец, много ленив и зъл по характер. Казвам това не за да го съдя, а с цел да покажа търпението на светеца, и ето какво ще ви разкажа. Този старец имаше млад ученик, на име Акакий, прост по нрав и с целомъдрен ум, който толкова много зло изтърпя от стареца, че на мнозина това ще се стори невероятно, защото старецът не само че му досаждаше с укори и ругатни, но и всеки ден го измъчваше с телесни изтезания. Обаче търпението му не беше напразно, защото Акакий с безропотната си издръжливост и с незлобливото си страдание придоби за себе си Божия благодат, която го освободи от вечното мъчение. А аз (казва свети Иоан Саваит), като го виждах всеки ден такъв, като че ли е купен роб или пленник и търпи крайна беда, нарочно го срещнах и го попитах:

– Как си, брате Акакие? Как прекарваш деня си?

А той отговаряше:

– Като пред Господа Бога ­ добре ми е.

И ми показваше понякога синини около очите, а понякога наранената си шия или глава. Понеже знаех, че постъпва добродетелно, аз му казвах:

– Добре, добре, потърпи, брате, за да достигнеш спасението си.

Блаженият Акакий остана девет години при този строг старец и като преболедува малко преди кончината си, отиде при Господа. Когато той бе погребан в семейната гробница, след пет дни старецът се отправил към един велик отец, който живееше там, и му казал:

– Отче, брат Акакий, моят ученик, умря.

Отецът, като чул това, рекъл:

– Не ти вярвам, старче, защото Акакий не е умрял.

Старецът казал:

– Отче, ако не вярваш на мен, иди сам и виж гроба му.

Тогава преподобният отец станал, тръгнал със стареца към гробницата на блажения страдалец и високо извикал над гроба му, обръщайки се към него като към жив:

– Брате Акакие, ти умря ли?

Благоразумният послушник, проявявайки послушание и след смъртта, отговорил:

– Не съм умрял, отче, защото подвижникът на послушанието не може да умре.

Когато старецът, при когото живеел Акакий, чул това, се изплашил и паднал със сълзи на земята; после измолил от игумена една килия близо до гроба и като се затвори в нея, живя благочестиво, грижейки се за спасението на душата си, и след много подвизи отиде при Господа Бога, Комуто слава во веки. Амин.

© Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.