Покръстването на Иверия ( Грузия )

Св. Нина се придвижва към Иверия с група от 35 благочестиви девици,[4] водени от Св. Рипсимия, но са били преследвани както от Диоклециан, така и от царя на все още езическа Армения Тиридат III. Единствена Нина по чудодеен способ успява да се спаси от мъченическа смърт и пристига благополучно в Мцхета, тогавашната столица на езическа Иверия. Намира подслон в семейството на царския градинар и научавайки, че съпругата му е бездетна, с горещи молитви я изцелява от безплодие. Започва да проповядва благата вест за Христос Спасител и същевременно се отдавава на целителска дейност. Слухът за нея достига до царицата на Грузия Нана, страдаща от неизлечима болест. С усърдни молитви Св. Нина успява да ѝ върне здравето, което кара царицата Нана да повярвя в Христа, да отхвърли езичеството и да се покръсти от Св. Нина (предполагаемо през 314 г). Светицата продължава своята проповедническа и целебна дейност и става широко известна в страната.

Въпреки това, царят на Иверия Мириан III, подучван от своите езически съветници, решил да погуби Св. Нина. Според едни предания, докато се опитвал да измисли подходящо наказание за нея, а според други – просто по време на лов, царят и свитата му внезапно ослепели. В ужас царят се обърнал за помощ към върховния си бог Армази, но напразно, тъмата се разпростирала навред. Като последна възможност царят се помолил на „бога на Нино”, т.е. на Исус Христос, и тоз час слънцето се показало и огряло всичко с лъчите си. Датата на събитието е 6 май 319 г., когато от територията на Кавказ било наблюдавано пълно слънчево затъмнение. Впечатлен от силата на християнския бог, царят сам приема светото кръщение, а след него и дворцовата аристокрация. Цар Мириан III (канонизиран след смъртта си за светец) въвежда християнството като официална религия в царството си през 326-327 г. За целта моли император Константин I да изпрати в Грузия епископ и духовници, които да покръстят и народа му. Грузинската православна църква приема, че покръстването на царството е станало през 326 г.н.е., въпреки че някои отдалечени планински райони запазват езическите си богове до V-VI век.

Базиликата в манастира Бодбе, в която се намира гробницата на Св. Нина
Св. Нина продължава своята проведническа и мисионерска дейност в по-отдалечени райони, а цар Мириан започва строителството на първата християнска църква през 334 г, завършена през 379 г. Днес на нейно място се издига катедралният патриаршески храм Светицховели в Мцхета.

Към края на живота си Св. Нина се оттегля в планинския проход Бодбе. Св. Нина почива около 335-340 г. Мощите ѝ се намират в женския манастир Св. Георги (по-известен като Бодбе манастир), изграден през IX век в най-източната област Кахетия в днешна Грузия.

Почит
Редактиране

Св. Равноапостолна Нина Грузинска се чества на 14 януари от Православната и от Католическата църква. Множество храмове и манастири в Грузия и Русия са посветени на името ѝ. Най-ранното житие на Света Нина от неизвестен грузински автор[5] е датирано към средата на IX век. Нина е сред най-популярните момичешки имена в Грузия.