Кой е свети мъченик Потит? Кратък преразказ житие
Св. мъченик Потит е реална личност. Той е живял при управлението на римския император Антонин Пий (138-161 г.). Свидетелство за това са запазените мощи на светеца, а също и многобройните чудеса, които извършва приживе, както и след мъченическата си смърт, дори до днес. Според най-ранното житие, което с основание, като предшестващо всички останали, можем да приемем за най-достоверно, св. Потит е роден в Сердика, днешна София.[6] Годината на неговото раждане не е посочена, но можем да предположим, че това е 145, 146 или 147 г., предвид факта, че когато мъченически умира за Христос, той е все още дете, едва на 13 години.[7] Раждането и смъртта му стават по време на управлението на имп. Антонин Пий, както изрично е посочено в мартиролозите и в житията на светеца, а за година на неговата смърт се приема 160 г.[8] Роден е в семейството на заможни родители. Името му идва от латинското Potitus – „овладян“, „могъщ“ (мин. страд. прич. от гл. potior – „завладявам“). В ранно детство става християнин, като за него важат думите на псалмопевеца: „Ти си моя надежда, Господи Боже, мое упование от младините ми“ (Пс 70:5).[9] Баща му, който е споменат с името си, се нарича Хилас (Hylas). Той се опитва всячески да отвърне сина си от Христос и дори го затваря в тъмница, но св. Потит е непреклонен. Нещо повече, по молитвите, твърдата вяра и свидетелството на сина си самият Хилас повярва в Господ. Св. Потит по чудесен начин е взет на облак и пренесен в Епир. Там той продължава да проповядва за Христос и изцелява от проказа Кириаки (Неделя), съпругата на римски сенатор. Тя заедно с мъжа си и цялото им домакинство приемат св. Кръщение. След известно време св. Потит се озовава в планината Гарган (Garganus) в Южна Италия, където се подвизава в безмълвие. Славата му на чудотворец се разнася из цялата империя. Там е посетен от слугите на имп. Антонин, чиято дъщеря страда тежко, обладана от бяс. Чрез устата на девойката бесът казва, че само св. Потит може да го изгони от нея. Слугите довеждат светеца в двореца при императора. С молитвата си св. Потит прогонва беса от момичето. Светецът изцерява и самия император, който междувременно се е разболял. Императорът, разбира се, е щастлив от собственото си изцеление и това на дъщеря си, но вместо с благодарност отвръща на св. Потит с голяма жестокост. Заради отказа си да принесе жертва на езическите богове, на които императорът вменява собственото си изцеление, на св. Потит е изтръгнат езика и са избодени очите. Въпреки това св. Потит продължава да изобличава императора и да слави Христос. Несломимостта на вярата му предизвиква нови продължителни и тежки мъчения, които св. Потит понася с упование в Господ. Той е хвърлен на лъвовете, но те само покорно скланят глава в нозете му. Императорът нарежда да бъде хвърлен във врящо масло, но и оттам светецът излиза невредим. В безсилието си да наложи волята си над св. Потит, императорът нарежда той да бъде посечен с меч и обезглавен. Вместо кръв, пише в житието му, от тялото на светеца-дете потича мляко. Това се случва ок. 160 г. по време на управлението на имп. Антонин Пий, когато управител на областта е Геласий.[10] Както казахме, по време на своите мъчения и смърт св. Потит е бил все още дете, едва на 13-годишна възраст. Като дата на смъртта му и съответно за почитане на паметта му е посочен 13 (днес вече 14) януари.[11]