Лъчите и слънцето – Свети Атанасий Велики
“Както лъчите на слънцето са неделими от неговата материя, така и Божият Син е роден не извън Отца, а от самия Отец.”
Св. Атанасий Александрийски

Св. Атанасий Велики – българска икона от XVI-XVII в. от ПловдивскоВ един коментар относно богословската дейност на отците от древнохристиянската църква четем: “Дали не сме принудени да признаем, че личността на Иисус Христос е и трябва да остане една тайна? Дали ранноцърковните отци не са се опитвали да разберат нещо, което е неразбираемо, и да разбулят нещо, което винаги ще си остане тайна?” Коментаторът все пак признава, че богословите от светоотческата епоха са били принудени да дадат отговор на влиятелни ереси, които посягали на основното в християнското учение за боговъплъщението. “Църквата е била принудена да внесе повече яснота. Целта й била повече да защити учението, а не да го обяснява по начин, който премахва тайнството. Защото, ако ересите бяха надделели в онова време, днес щяхме да имаме една изопачена версия на самото християнство.”

Днес вероятно споровете, които са се водили през четвърти век за личността на Христос, може да ни се виждат твърде далечни и отвлечени. Оспорваните тогава идеи обаче са основополагащи за християнската вяра. Защото без разбирането за божествената природа на Иисус Христос губи почва цялото християнско учение за спасението. През четвърти век ереста на Арий повдига един от най-важните въпроси в историята на богословието и ранните отци на християнската църква са прави като в противовес на арианството отстояват пълната божественост на Иисус Христос.

Свети Атанасий Александрийски участва в Първия вселенски събор в 325 година и е един от отците на Църквата, проявили се тогава като ревностни защитници на християнското учение. Съборът не само осъжда учението на Арий, но и изработва вероизповедна формула, която, допълнена на Втория Вселенски събор, свикан в 381 година, остава в употреба и до днес, известна под името “Никеоцариградски символ на вярата”. Целият живот на св. Атанасий Александрийски преминава в борба с арианството, защото още много години след събора то смущава живота на Църквата, особено на Изток. През 328 година той е избран за архиепископ на Александрия. Макар и изпращан в изгнание на няколко пъти, той остава архиепископ на града цели четиридесет и пет години – до смъртта си в 373 година.

Държавната власт, в лицето на императорите в Константинопол, често се опитва да наложи компромиси в църковния спор в интерес на общия мир. В това отношение непреклонната политика на св. Атанасий му създава не малко тревоги. Той обаче особено плодотворно използва времето на изгнаничеството си, за да напише апологетичните си трудове “Против елините” и “Слово за въплъщението на Бог Слово и за явяването Му в плът пред нас”, както и най-известния си най-обемен труд, наречен “Слово срещу арианите”. Написал е голям брой пасхални писма, с което поздравява християнските общини в Египет с великденския празник. Измежду тях особено важно е 367-ото писмо (вж. по-долу, бел.ред.) с това, че в него за първи път е посочен канонът на книгите на Новия завет, изброени по ред и по име, такъв, какъвто го знаем и днес.

По времето на св. Атанасий силен интерес в християнското общество предизвиква и появата на монашеството. В житието на св. Антоний Велики, написано от св. Атанасий, четем: “Дори в планините се появиха обители и пустинята бе заселена от монаси, напуснали своите близки, за да се запишат за небесни граждани”. Тази биография допринася за разпространяване на монашеството особено на Запад.

Все пак основното в богословските трудове на св. Атанасий остава учението за божествената природа на Божия Син. За нея в “За въплъщението на Словото” той казва:

“Заради спасението ни Бог ни обикна толкова, че дойде и се роди в човешко тяло. Никой друг освен образът Божий не би могъл да възвърне Божия образ в човека. Никой друг освен нашият Господ Иисус Христос, който е самият живот, не би могъл да възстанови загубеното от човеците безсмъртие. Тъй като дългът, който са дължали всички хора (заради греха) трябвало да бъде платен (със смърт), Той дойде между нас и предаде Своето тяло на смърт, за да ни освободи от нея.”

Делата и вярата са неразделни също както лъчите и слънцето. Подобно на всички древни учители на Църквата св. Атанасий Велики дава пример за такава вяра. Когато честваме паметта му, можем да кажем: “Не всички измежду нас са богати, не всички са велики, но всички са призвани към святост.” А няма почит без следване на пример

Любомир Попов
© Младежка група при храм Свети Атанасий, Варна