Св. мъченица Кирана Солунска
St. Kirana from Saloniki

Чества се на 28 февруари

Кратко животоописание
Св. Кирана (Керана) била родена през първата половина на ХVIII в. в солунското село Ависона, в семейството на благочестиви християни. Стройна и красива девойка, тя била харесана от един еничарин, който бил субашия (чиновник, събиращ десятък) в селото й. След като Кирана го отблъснала, той я отвлякъл с банда еничари. Отвел я в Солун, където негови приятели лъжесвидетелствали, че девойката обещала да му стане жена и да приеме тяхната вяра.

Кирана се проявила като смела и непоклатима християнка – тя не пожелала нито да се омъжи за насилника, нито да приеме исляма. Заради това била окована във вериги и хвърлена в затвора. Комендантът на крепостта Али бей разрешил на еничарите да влизат при Кирана и да я измъчват както си искат.

“Един я биеше с дърво – четем в житието й, – друг – с нож, трети – с ритници, четвърти – с юмруци, докато я оставиха като мъртва… А в нощите ключарят на затвора я окачваше за мишците и грабвайки каквото дърво намери, биеше я безмилостно…”.

Така в продължение на една седмица Кирана била жестоко измъчвана. На седмия ден (28 февруари 1751 г.) издъхнала. И тогава станало чудо –

“… блесна голяма светлина в затвора, слезе отгоре от покрива като светкавица, която обкръжи тялото на мъченицата, разля се по целия затвор и го освети, като да беше влязло вътре цяло слънце. Беше тогава четвъртият или петият час на нощта (т. е. 10-11 часа през нощта).”

На сутринта турците разрешили на християните да вземат тялото на мъченицата. Погребали я вън от града, в тамошните християнски гробища. Дрехите й били разделени между вярващите като свещени. По-късно неизвестен книжовник съставил житието й на гръцки език.

Църквата тачи паметта на светата мъченица Кирана и я възпоменава на 28 февруари.

Пламен Павлов, Христо Темелски
Светци и духовни водачи от Македония

Почитта към св. мъченица Кирана сред бежанците от Беломорска Тракия
Почитта към св. мъченица е била неимоверно голяма и сред българите от Солунско. Косвени доказателства за това намираме в исторически и етнографски данни за бежанците от Междусъюзническата война, век и половина след смъртта на св. Кирана. Така във всяко четвърто семейство от напусналите разрушеното с. Зарово е имало поне едно момиче или жена, носеща името на св. Кирана (Керана) – редом с Мария, Магда (Магдалина), Хрисана и други.

Това научаваме от запазен поименен списък на напусналите унищоженото през 1913 г. село заровлии, които по-късно се заселили в гр. Горна Джумая (Благоевград), с. Крупник (Благоевградско), с. Белица (Петричко), както и в други, по-далечни кътчета на България.

Сред другите гръкофилски села по линията Солун – Серес, с. Зарово е било едно островче на българския дух – с българско училище и църква, извоювани в най-враждебни условия по време на турското робство. То е било и първото, което е отхвърлило Цариградската патриаршия и изцяло преминало под Българската екзархия.

Въпросният списък, както и друга информация за село Зарово е публикувана в книгата “Село Зарово Солунско. Историко-фолклорно и езиковедско изследване”, издадена от Българската академия на науките в 1979 година.

Pravoslavieto.com