Св. мъченик Юстин Философ
Святой мученик Иустин Философ
(Флавий Иустин, Иустин Мученик)
St. Justin Martyr, Philosopher, Apologist, and Martyr
(Martyr Justin the Philosopher)

Чества се на 1 юни (14 юни ст.стил)

Тропар на мъченици, глас 4

Твоите мъченици, Господи,
при своите страдания приеха от Тебе, нашия Бог, нетленни венци,
защото, имащи Твоята сила,
мъчителите повалиха и съкрушиха на демоните безсилната дързост:
с техните молитви спаси нашите души.

Кондак, глас 2

Премудростию божественных твоих словес Иустине,
церковь Божия вся украсившися, жития твоего светлостию мир освещает:
излияния же ради крове венец прием,
и со ангелы предстоя Христу, моли непрестанно о всех нас.

Превод: С премъдростта на твоите Божествени слова, Юстине,
Божията Църква изцяло се украси и със светлината на твоето житие светът се освещава,
а заради проливане на кръвта си венец си приел
и, застанал с ангели пред Христа, моли се непрестанно за всички нас.

Кратко животоописание
Св. мъченик Юстин Философ бил родом от Сирия. Писал в защита на Христовата вяра. Страдал в тъмница, търпял мъчения – тялото му раздирали; разранен, посечен бил с брадва в 166 година.

† Траянополский епископ Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор.

Св. Юстин Философ (Иустин Философ) (Юстин Мъченик) (ок. 105 – ок. 165/7) –
раннохристиянски богослов и философ, отец на Църквата, един от първите и най-ярките християнски писатели-апологети. Роден в Сирия, в семейството на гръцки колонист, принадлежащ към състоятелната провинциялна аристокрация, което позволило да получи добро образование. В своите търсения на истината и смисъла на живота св. Юстин преминал последователно през философията на стоиците, перипатетиците, питагорейците и неоплатониците. Възгледите му били изградени върху вярата че “разумът господства над всичко”. Повратно събитие в неговата духовно развитие била срещата с непознат старец, която способствала за обръщането на св. Юстин в християнството. Старецът изказал мисълта, че “любителят на думите” е “филолог”, “софист”, а не философ, докато истинският “любител на мъдростта” е “любител на делото”, т.е. човек, за когото заветите на Писанията са ръководство за действие. Около 133 година св. Юстин приел Свето кръщение и продължил заниманията си с любомъдрие, но този път напълно убеден, че християнството е истинната философия (“Христос-Логос и Истината-Логос са тъждествени”). В Рим св. Юстин създал първата християнска философска школа и продължил да носи облеклото на тогавашните философи до края на живота си (дотогава мнозина смятали, че в Христа вярват само необразованите). Сред учениците му бил и Тациян (Tatian), който по-късно го нарекъл “достоен за всяко изумление”.

Основни съчинения: на св. Юстин са “Против всички ереси”, “Лирник”, “Първа и втора апология” в защита на християните до императора (150 и 162 г.), философско-богословския “Разговор с Трифон-иудея”, а също “Против Маркион” (съхранени са само фрагменти), “Към елините”, “Изобличение”, “За божественото единодържавие” (не е съхранено). Той формулирал редица догматически въпроси от учението на Църквата и трудовете му са голям принос в развитието на апофатическото богословие. Участвал в различни диспути (исторически са доказани победата на св. Юстин над циника Крискент и други езически философи). Придържал се към това направление в патристиката, което търсело синтез на християнските ценности и античните идеали за разума и се опитал да използва гръцкото философско наследство за разкриване на християнското вероучение. Според оценката на Евсевий “За божественото единодържавие” се състои “не само от нашето Писание, но и по елинските книги”.

По клеветнически донос на Крискент, св. Юстин и шест от учениците му били заловени, мъчени и умъртвени по времето на император Марк Аврелий. Знаменитата проповед на св. Юстин в съда за ипостасната Истина-Христос и неговата смърт доказали, че той не е бил “филолог”, а философ – в най-възвишения смисъл на думата. Църквата почита св. Юстин на 1 юни като “небесен покровител на рода на философите” и всички, търсещи истината.

Pravoslavieto.com

Житие на свети мъченик Юстин философ

Св. Юстин, един от най-бележитите философи през ІІ век след р.Хр., се родил в самарийския град Сихем, наричан още Неапол Сирийски. Родителите му били богати и знатни люде и се погрижили за неговото образование. Юстин от ранни години се пристрастил към науката: той посещавал най-добрите училища, учел се при най-бележитите философи. Повече от другите учения го привлякло учението на Платон, което се отличавало с възвишеност на стремежите и на някои понятия за Божеството и за безсмъртието на душата. Юстин страстно се заел да изучава книгите на Платон. Той често търсел усамотение, за да може свободно и задълбочено да мисли за предмета, който така силно занимавал душата му. В една такава минута му се случило да чуе за Христовото учение. Той сам по-късно разказвал, как станало това.

Веднъж той излязъл от града и вървял по морския бряг. Ненадейно срещнал почтен старец, който влязъл с него в разговор. Юстин започнал да му говори за философията, за своето желание да узнае истината, хвалел учението на Платон. Старецът започнал да оборва мнението му и да доказва, че само със своя разум, без помощ отгоре, човек не може да дойде до познание на истината и до възвишеното понятие за Бога. “Аз не допускам – казал той, – че в учението на Платон и на другите философи ти можеш да намериш истинска мъдрост, която довежда до познание на Бога. Човешкият ум, ненаставляван от Светия Дух и непросветен чрез вяра, не може да познае Бога”.

Юстин слушал стареца с изумление. “А къде според твоето мнение мога да намеря учител, който би ми показал истината, ако няма пълна и съвършена истина в книгите на Платон?” – запитал той.

Старецът упоменал за прoроците. “В старо време – казал той, – много време преди философите, живеели праведни и святи мъже, които Господ обикнал. Изпълнени с Дух Светий, те предсказвали, какво имало да се случи по-късно. Господ им говорел или възвестявал откровения и това те без страх съобщавали на людете. Техните писания съществуват и досега и просвещават умовете, за да познаят истината, защото те били свидетели на истината. Те вярвали в Бога, Създателя на света, и възвестявали за дохождането на земята на Син Божий, Иисус Христос.”

Посочвайки Свещеното Писание и пророчествата, които вече се били изпълнили, старецът продължавал да доказва на Юстин, че ученията на езическите философи далеч не са съвършени и че истината той може да намери в християнското учение.

“Моли се на истинския Бог – казал му старецът – да ти отвори Той вратите на светлината, понеже никой не е в състояние да разбере божественото, ако Сам Бог не му помогне. Но Той открива истината всекиму, който я търси с молитва и който с любов прибягва до Него.”

Като поговорил доста дълго с Юстин, старецът си заминал. “Аз повече не го срещнах – пише Юстин, – но в душата ми пламна огън от любов към пророците и светите мъже, които са приятели Христови. Като размислих за думите на стареца, аз разбрах, че едничка истинска мъдрост е тая, за която ми говори той. Започнах да изучавам книгите на пророците и апостолите. Аз станах философ – християнин.”

Като не се задоволявал с изучаването на християнските книги, Юстин пожелал да узнае, как живеят християните и изпълняват ли те правилата, завещани от Техния Божествен Учител. За християните имало тогава най-нелепи слухове: езичниците ги ненавиждали, обвинявали ги в престъпления и в безнравствен живот. Името “християнин” било в очите им позор и гавра. Подобни слухове стигнали и до Юстин и твърде го учудвали. Той никак не могъл да съгласува чистотата на Христовото учение с ония постъпки и дела, които се приписвали на християните. Юстин се постарал да се сближи с тях и когато видял, че те живеят свято и благочестиво, че с кротостта, милосърдието и търпението те съединяват непоколебима твърдост на вярата и духа, той искрено ги обикнал и сам пожелал да приеме свето кръщение. “Най-силното, което ми подейства, – пише той, – това бе мъжеството на християните и спокойствието, с което те понасят мъченията, като изповядват вярата си”.

Като повярвал от цялото си сърце и като приел свето кръщение, Юстин започнал усърдно да порповядва словото Божие. С тая цел той пътешествал по разни страни и градове, а между другото отишъл и в столицата на империята – Рим. Той носел облекло на философ и отворил училище за християнска мъдрост и благочестие. Около него се събирали много ученици, които той се стремял да насочи към истините, разкрити в християнското учение. Но езическите философи, с които спорел, го намразили и се стараели по всякакъв начин да му навредят.

В това време римски император бил Антонин Пий (138-161). Той преследвал християните, но не от омраза към тяхното учение, а защото вярвал на клеветите, които им приписвали. Тогава Юстин написал “Апология – защита на християнската вяра”. В това съчинение, което Юстин философ изпратил на самия император, той опровергал лъжливите слухове и злостните обвинения против християните, обяснил същността на тяхното учение и описал живота им. Думите му силно подействали на императора, който заповядал да прекратят гоненията.

След това Юстин напуснал Рим. В Ефес той водил спор с мъдрия еврейски учител Трифон, комуто се старал да докаже истината на християнското учение. Това съчинение дошло по предание и до нас под името “Беседа с Трифон юдеянин за истинността на християнската вяра”. Тук Юстин разказва за своето обръщение към християнството и обяснява старозаветните пророчества за идването на Месия-Христос. Съчиненията на Юстин Философ са пълни с духовна мъдрост и пламенна вяра. От тях можем да узнаем много за обичаите на християните от онова време и за техния живот.

Юстин отоново дошъл в Рим вече в царуването на Марк Аврелий (181-182), известен под името “философ”. Марк Аврелий бил един от най-добрите императори, които някога управлявали Рим. Той се придържал във високите правила на добродетелта, но при все това жестоко преследвал християните, като не разбирал тяхната вяра и ги считал за врагове на държавата. Непрестанно се издавали жестоки смъртни присъди. Предавали се на смърт християни. Юстин написал “Втора апология – защита на християните”. В това съчинение той доказвал, колко несправедливо е да се предават на смърт люде, които не са извършили никакво престъпление. Но този призив към съвестта на управниците в Римската империя останал без въздействие. Гонението свирепствувало с предишната сила и скоро самият Юстин бил подложен на същата участ с тия, които той така горещо и смело защитавал.

Езическите философи намразили Юстин. В числото на най-непримиримите негови врагове бил философът Крискент, известен със своя порочен живот и голяма омраза към християните. По неговите клевети свети Юстин бил затворен в тъмница и приел мъченичска смърт: според едни – от отрова, тайно донесена му от Крискент, а според други – бил обезглавен с меч. Не го спасило и званието му “философ”, тъй уважавано при император Марк Аврелий. Това станало около 166 г. след рождение Христово.

© Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).