Митрополит Йоаникий: Най-големият страх на човек трябва да е страхът от Бога

Днес православната традиция се възражда в душите на тези, които отворят сърцата си за нея, споделя в празничното димитровденско интервю за “Сливен ДНЕС и УТРЕ” Негово Високопреосвещенство Сливенският митрополит Иоаникий

Сливен, 15 октомври 2004

Ваше Високопреосвещенство, известен български народопсихолог изрази мнение, че през тоталитарния период хората са посещавали храма от вяра, а днес посещенията са по-скоро битовизъм, отколкото въпрос на верова идентификация. Как ще коментирате това?

– Никой не знае какво има в човека, освен човешкия дух, който живее в него. Посещението в храма не се измерва с времето, а с духовната нагласа. Човек влиза в църква, защото нещо го приканва да направи това. Човек влиза в църква, защото изпитва духовна жажда и духовен глад. Фактът, че човек влиза в църква, означава, че върши добри дела. Фактът, че се прекръства, че пали свещ, означава, че върши добри дела.

Но има хора, които прекалено много се кръстят, при това доста демонстративно.

– Дори прекалено да се кръстиш, щом това се прави от вяра – добре. Вярата е тази, която те кара да се кръстиш повече. Вярата е духовният двигател. Не трябва да осъждаме нито тези, които се кръстят малко, нито тези, които се кръстят много, защото не знаем техния духовен плам.

Вие пътувате постоянно, посещавате градове и села от Сливенска епархия. Какви са вашите наблюдения по отношение на това как празнуват православните празници българите днес – във вид на секуларизация и утвърждаване единствено на светския елемент и изкуствено създадените в последните години “традиции”, или отстоявайки православните християнски ценности?

– Истинските православни християни истински празнуват и истински изживяват празниците. Вярно е, че има светски елемент във всеки празник. Но той не смущава истинските християни. Който е утвърден във вярата, в благочестието, който обича Бога, той избягва крайно светското, тоест греховното светско. Защото има добро и лошо светско. Светският елемент за младите хора е по-привлекателен. Обаче понякога духът на човека сам пожелава да се докосне до църквата.

Мислите ли, че православната традиция се възражда у душите на българите?

– Възражда се у този, който си отвори сърцето за нея. Възражда се у този, който желае сам да се обнови. Не може ние да кажем у кого колко е въздействието. Духовните изживявания не могат да се измерят с някакви земни измерения.

Не става ли по-лош света, дядо владика? Не действат ли с по-голяма сила демоните?

– Демоните винаги са били между нас. Не само сега действат те със страшна и разрушителна сила. Но вие не сте ги виждали. Който не е влязъл в духовната борба, не може да говори за нея. Само този, който е в борбата, познава напрежението. Иначе е най-лесно да се гледа отстрани и да се осъжда. Когато влезеш в противоречие с лошите си помисли, с лошите си чувства, с лошите си намерения, тогава се изпитва духовен венец и тогава получаваш благословение от Бога. Аз не мога да се съглася с твърдението, че едва ли не преди 10 ноември не е имало толкова злини, колкото има днес. Но кой върши злините? Хората. Защо ги вършат? Защото или нямат богопознание, или нямат страх Божий, или нямат срам от хората, или нямат нищо чисто в себе си. Който се отдели от чистото, става нечист. Не може да съчетаваш тъмнината със светлината – злото с доброто. Борбата със злото ще се усложнява. Тя сега започва.

Дали наближава времето на края?

– Никой не може да каже, освен Бог. Но признаци се явяват. Ще има още войни, размирици. Всеки може да разбере за какво става дума, след като прочете Светото евангелие от Матея: “Ще чувате боеве и вести за войни. Внимавайте, не се смущавайте, понеже всичко това трябва да стане; ала туй не е още краят. Защото ще въстане народ против народ, и царство против царство; и на места ще има глад, мор и трусове, а всичко това е начало на болки” /Мат. 24:6/.

Виждали ли сте някога светци, явявали ли са ви се?

– Това са тайни. Не се казват. Когато някой светец имал видение, той не го казвал, за да не го помислят за горд. Едва преди да почине, ставало ясно дали е имал видения.

Вие изкушаван ли сте често?

– И на този въпрос не трябва да отговоря.

Смятате ли, че българинът днес е по-благоразположен към духовното?

– По-благоразположен е. Щом мнозина търсят духовна литература, това е достатъчно показателно.

Какво прави Православната църква в Сливен срещу сектите. Досега няма изграден православен храм в новите квартали – нещо, за което се говори вече 15 години. Изгради се сектанско сборище в междинието на два от новите квартали. Над 20 пък са евангелските сборища в кв. “Надежда”. Как работите с ромския етнос, след като циганската махала не е посетена от нито един свещеник? Как се справяте със съвременните еретици?

– Те, сектантите, са нахални. Идват при мен християни и ми се оплакват, че сектанти им досаждали на вратите и без покана нахлували в жилищата, за да пропагандират лъжливите си учения. А защо мнозина, и най-вече роми, отиват при сектите. Защото търсят лекото и лесно християнство. А леко християнство не съществува. За съжаление, след началото на демократичния преход, някои политически партии регистрираха множество секти и така им създадоха база за прекомерна свобода на действие и пропаганда. И днес същите партии искат от нас, духовниците, да се борим със сектите. А защо не ни попитаха, когато ги регистрираха? Защо не дойдоха да поискат съвет от нас? Но е много лесно сега да ни упрекват неправилно: “Вие нищо не правите, за да противодействате на сектите”. Тези, които вкараха вълка в кошарата, днес ни подмятат: “Гонете го!”. Демокрацията не е произволна, но някои искат да е произволна. Защо не регистрират сектите в Гърция?…

Кой се бори срещу Църквата днес?

– Дяволът.

А от хората?

– Всеки, който слуша дявола!

Знаете ли за такива хора?

– Не, не виждам открити гонители.

А неоткрити гонители?

– Повечето хора са вярващи. Ако нямат дълбока вяра, имат благоприличие, имат благоразположение.

Кой от сливенските управници най-много ви уважава?

– Доволен съм от управниците в Сливен и другите градове на епархията като Бургас, Ямбол…

Лечков идвал ли е при вас да се видите?

– Да, при това няколко пъти. И преди 10 ноември съм контактувал, и след това с управниците. Зависи от благоразположението на властимащите, зависи от благоразположението на отделния човек. Когато човек не мрази, когато не отмъщава, тогава Господ знае как да осмири останалите хора. Когато не мразиш човек, Бог омиротворява твоя събеседник, даже той да не е вярващ.

Какво си говорихте с кмета?

– Говорихме си за града, за гражданите, за общината, за желанието му да помогне на Сливен, което е една благородна кауза.

Как ще коментирате отново възникналата тема за отваряне на досиетата?

– Не коментирам политически въпроси.

Не е само политически. Имало е духовници, като покойните митрополити Пимен и Панкратий, за които е знайно, че са сътрудничели на ДС – подписали са доброволни декларации още по времето на Антон Югов, че ще са доверени кадри на службите. И те, които след 10 ноември се изявяваха като най-големите демократи сред клириците, са били най-верни на БКП. Пимен е имал прозвището “Пирин”, Панкратий – прозвището “Бойко”, а Калиник е бил най-отявленият гаулайтер на Комитета по църковните въпроси.

– Всеки отговаря за себе си. Древните отци са казвали: “Не отивай да копаеш в чужда градина”. В смисъл, че има кой да съди за делата.

Какво четохте последно, дядо владика?

– “Атонски патерик”, издание на светогорския манастир” Св.Вмчк. Георги Зограф”.

Имате ли ваша любима молитва, която непрекъснато, във всеки възможен момент, си повтаряте?

– Има определени молитви за всякакви неща – за работа, за закуска, обед и вечеря, преди лягане и след ставане от сън, преди пътуване и т.н.

Говоря за молитва, която ви е най-близо до сърцето.

– Това не мога да кажа, защото отново опираме до тайни. Подвигът е таен. “Лявата ръка не трябва да знае какво прави дясната”. Иначе се губи силата.

Запознат ли сте с историята около създаването на филма “Страстите Христови”. Негов режисьор е Мел Гибсън, който изповядва старокатолическо вероизповедание, което от инославните изповедания е най-близо до православието. Във филма актьорите говорят на езици, които са се говорели преди 2000 години – на арамейски (на който е говорил Иисус Христос), старогръцки (на който е написан Новия завет, без Посланието на св. апостол Павел до евреите), на латински (тъй като Палестина тогава е била римска провинция).

– Аз не приемам филми, в които актьор играе ролята на Иисус Христос.

Филмът за мен е много потресаващ. Аз бях дълбоко потресен от сцените на насилие, от издевателствата на евреите над Христос. Продукцията е забранена в САЩ и повечето европейски държави, понеже според някои пропагандирала антисемитизъм. Доколкото знам по-свободно се прожектира в Гърция, Сърбия, Румъния, Русия, Украйна и др. държави от Източна Европа.

– Аз по принцип имам въздържание относно тези филми. Знам какво представляват. Разбира се, филмът, за който говорите, не мога да коментирам, защото не съм го гледал, но добре съм запознат с това какво представляват подобни кинопродукции. Не мога да ги приема. Колкото и да са съвършени, на мен те не могат да ми влияят. Аз съм достатъчно утвърден във вярата, за да може някой филм с подобен сюжет да ми повлияе.

Кога човек е достатъчно утвърден във вярата?

– Когато не се отклонява нито наляво, нито надясно, но върви по правия път. Когато чувстваш силата Божия, благодатта Христова. Който има силна вяра, има голяма благодат.

Какви неща ви карат да нарушите спокойствието си на духовник?

– Примерно като видя някой мъж да влезе с шапка в църква, а ръцете му са отзад. И ако аз изнасям проповед, може да наруша мисълта си, защото негодувам от държанието на такъв човек в храма. Много хора стоят в църквата с ръце зад кръста. Това е много грешно, защото се демонстрира някакво важничене и то на място, където смирението трябва да бъде възможно най-силно. Неблагоговейното стоене в църква е като фарисейството. Както фарисеите преди 2000 години са демонстрирали своята вяра, за да ги видят всички, а всъщност делата им показвали що за хора са, така и днес демонстративното поведение в църква е противно на великата добродетел – смирението.

Какво е мнението ви за медиите?

– Понякога вестниците пишат неверни неща. Преди две седмици във в. “168 часа” ме обвиниха, че съм анатемосал някои. А това не е вярно. Преди две години в. “Сега” написа: “Сливенският владика анатемоса поморийци”. Нито съм го мислил, нито съм го казал. И в двата случая няма анатемосване. Защо тогава се пишат лъжи? “Бог ще погуби онези, които говорят лъжа”. За никой грях не е извлечена толкова страшна присъда.

Има ли нови предложения за канонизиране на светци?

– Има, примерно за избитите боляри при падането на Търново под турска власт. Предложението е направено от Доростолския митрополит Иларион, който е родом от Елена и е много добре запознат с историята на тамошния край – еленския и великотърновския.

Вярно ли е, че сегашният предстоятел на Българската православна църква в Русия, бившият протосингел Игнатий, е подготвян от вас за бъдещ владика на Сливен.

– Не отговарям на подобни въпроси.

Кой е най-големият страх на българина днес, дядо владика?

– Най-големият страх трябва да е страхът от Бога.

Какво пожелавате на сливенци за Димитровден?

– Пожелавам на православните християни, на всички граждани, здраве, мир, успехи, любов, разбирателство. Така празникът може да бъде достойно почетен и отпразнуван.

Интервюто взе Николай Сосеров

Вестник “Сливен Днес и утре” http://www.slivendnesiutre.sliven.net