ЛЕСТВИЦА
Подвижнически слова на авва Йоана
Игумен на монасите в Синайската планина, изпратени от него на авва Йоан, игумеа Раитски, който го подбудил към това съчинение

Стъпало 1. За отричането от светския живот
1. Прилично е словото към Божиите раби да започва от Бога. От всички създадени от благия, преблаг и всеблаг наш Бог и Цар разумни същества, почетени с достойнството на самовластие, едни са Негови приятели, други – истински раби, трети – раби непотребни, други – съвсем чужди Нему и, накрай, други, макар и немощни, но Му се противят. Негови приятели, о свещени отче, както ние простите по ум предполагаме, са собствено духовните и безтелесни същества, които Го окръжават; истински Негови раби са всички, които без леност винаги изпълняват Неговата воля и непотребни – ония, които макар да са удостоени със свето Кръщение, но не са запазили както подобава обетите, дадени при него. Под названието “чужди на Бога” и Негови врагове следва да разбираме неверните, или зловерните (еретиците); а противници на Бога са ония, които не само не са приели и са отхвърлили Божиите заповеди, но и силно се борят против тези, които ги изпълняват.

2. Всяко от споменатите състояния изисква особено и подходящо слово; но за нас, невежите, в случая не е полезно да излагаме това обширно. И тъй, сега ще побързаме да изпълним заповедта на истинските Божии раби, които благочестиво ни подбудиха и със своята вяра ни убедиха; ще прострем нашата недостойна ръка в несъмнено [безпрекословно] послушание и, като вземем перото на словото от тяхното собствено знание, ще го потопим в тъмното на вид, но блестящо смиреномъдрие; и върху гладките и чисти техни сърца, като на някаква хартия, или по-добре казано, като на духовни скрижали, ще започнем да написваме Божествените слова, или по-вярно, Божествените семена и ще започнем така:

3. За всички, надарени със свободна воля, Бог е и живот, и спасение на всички: верни и неверни, праведни и грешни, благочестиви и нечестиви, безстрастни и порочни, монаси и миряни, мъдри и прости, здрави и немощни, млади и престарели; тъй като всички без изключение се ползват от притока на светлината, сиянието на слънцето и благоразтворението на въздуха; защото у Бога няма лицеприятие (Рим. 2:11).

4. Нечестивецът е разумно и смъртно творение, което самоволно се отдалечава от оня живот (Бога) и счита като несъществуващ своя вечен Творец. Законопрестъпник е оня, който държи Божия закон според своето злоумие и мисли да съвмести вярата в Бога с противна ерес. Християнин е оня, който, доколкото е възможно за човека, подражава на Христа с думи, дела и мисли, вярвайки истински и непорочно в Светата Троица. Боголюбец е оня, който се ползва от всичко естествено и безгрешно и, според своите сили, старае се да върши добро. Въздържник е онзи, който всред изкушения, примки и мълва, с всичките си сили ревнува да подражава на нравите на хората, свободни от всичко това. Монах е оня, който, бидейки облечен във веществено и тленно тяло, подражава на живота и състоянието на Безплътните. Монах е оня, който се придържа само о Божиите слова и заповеди, във всяко време, място и работа. Монахът е непрестанно насилие над естеството и неослабващо пазене на чувствата. Монах е онзи, който има очистено тяло, чисти уста и просветен ум. Монах е оня, който в скръб и душевна тревога винаги помни и размишлява за смъртта – и на сън и при бдение. Отричането от света е доброволна ненавист към предмети, които са любими на светските хора и отказване от естеството, за получаване на ония блага, които са по-горе от него.

5. Всички, които усърдно са напуснали мирския живот, без съмнение, сторили са това или заради бъдещото царство, или поради многото си грехове, или от любов към Бога. Ако те не са имали нито едно от тези съображения, то тяхното отдалечаване от света е безразсъдно. Впрочем, нашият добър Подвигоположник очаква, какъв ще бъде краят на техния подвиг.

6. Онзи, който е напуснал света, за да се избави от бремето на своите грехове, нека подражава на ония, които седят над гробовете извън града, да не престава да прелива топли и изобилни сълзи, да не прекъсва безгласните ридания на сърцето дотогава, докато и той не види Христа дошъл, отвалил от сърцето му камъка на коравосърдечието, освободил нашия ум, като Лазаря, от греховните връзки и заповядал на Своите слуги – ангелите: освободете го от страстите и го оставете да върви (Йоан 11:44) към блаженото безстрастие. Ако не постъпи така, то той не ще има никаква полза (от отдалечаването от света).

7. Когато искаме да излезем от Египет и да бягаме от фараона, то и ние имаме належаща нужда от някой Мойсей, т. е. ходатай към Бога и пред Бога, който стоейки между дела и видения, би простирал за нас ръце към Бога, та наставляваните от него да преминат морето на греховете и да победят Амалика на страстите. И тъй, излъгали са се ония, които, надявайки се на себе си,* смятат, че нямат нужда от никакъв пътеводител; но излезлите от Египет имали за наставник Мойсея, а избягалите от Содом – Ангела. И едни от тях, т. е. излезлите от Египет, приличат на ония, които с помощта на лекарите изцеряват душевни страсти, а други приличат на желаещите да свлечат от себе си нечистотата на грешното тяло; затова те имат нужда от помощник – Ангел, т. е. равноангелен мъж; защото поради загноясването на раните е потребен за нас лекар и то твърде опитен.

* У Паисия Величовски – “Сами себе си предателствуват”.

8. На ония, които се опитват да възлязат на небето с тяло, наистина са потребни крайно принуждение и непрестанни скърби, особено в самото начало на отричането, докато нашият сластолюбив нрав и безчувствено сърце с истински плач не се променят към Боголюбие и чистота. Защото трудът, истинският труд и силната скрита скръб са неизбежни в този подвиг; особено за нерадивите, докато нашият ум, този яростен и сластолюбив пес, чрез простота, дълбоко безгневие и прилежание, не стане целомъдрен и добронамерен. Впрочем, нека и ние, страстните и изнемогващи – бъдем благодушни, като представяме и изповядваме пред Христа нашата немощ и душевно безсилие с несъмнена вяра, като с дясна ръка и ние непременно ще получим неговата помощ, даже повече отколкото заслужаваме, стига само винаги да низвеждаме себе си в дълбината на смиреномъдрието.

9. Всички, които пристъпят към този добър подвиг, суров и тесен, но и лек, трябва да знаят, че те са дошли да се хвърлят в огън, стига само да желаят да се всели в тях невещественият огън. Ето защо, всеки да изпитва себе си и тогава да яде от хляба на монашеския живот с горчиви треви и да пие от чашата, пълна със сълзи; за да не воюва за свое осъждане. Ако не се спасява всеки, който се е кръстил, то… ще замълча за следващия [т. е. за този, който не се е кръстил.].

10. Ония, които пристъпват към този подвиг, са длъжни от всичко да се откажат, всичко да презрат, над всичко да се надсмеят, всичко да отхвърлят, за да сложат твърда основа. А добра основа, трисъставна или тристълпна, съставляват: незлобието, постът и целомъдрието. Всички младенци в Христа нека започват от тези добродетели, имайки за пример телесните младенци, у които няма нищо злобно, нито лъжливо; у тях няма нито неутолима алчност, нито ненаситно чревоугодие, ни телесно разпалване; то се явява впоследствие, с възрастта и може би след увеличаване на храната.

11. Наистина омразно и злополучно е, когато оня, който се бори, проявява слабост при самото встъпване в борбата, показвайки с това сигурен признак са своето близко поражение. Без съмнение, твърдото начало ще е полезно за нас, макар после и да проявим слабост. Защото душата, която по-рано е била мъжествена и се разслабва, чрез спомена за предишната ревност се възбужда като с остро оръжие, поради което някои много пъти са въздигали себе си по този начин (от разслабване).

12. Когато душата, предавайки сама себе си, загуби блажената и въжделена топлота, нека изследва усърдно по каква причина тя се е лишила от нея: и върху тая причина да съсредоточи целия си труд и усърдие; защото изгубената топлота не може да се възвърне иначе, освен през същите врати, през които е излязла.

13. Който се е отказал от света поради страх, прилича на тамян, който отначало благоухае, а после завършва с пушек. Който е напуснал света заради награда, прилича на мелничен камък, който винаги равномерно се движи; а който е напуснал света от любов към Бога, той в самото начало придобива огън, който, хвърлен върху предмети, скоро предизвиква силен пожар.

14. При строеж, някои зидат тухли върху камък; други закрепват стълбове върху земята; а трети, като изминат неголяма част от своя път, разгряват своите сухожилия и членове и вървят по-бързо. Който разбира, нека схване, какво означава това символично слово.

15. Бидейки призвани от нашия Бог и Цар, нека усърдно да се впуснем по пътя, да не би поради нашата кратковременност на земята в деня на смъртта да се окажем безплодни и да погинем от глад. Нека благоугодим на Господа, както войниците угаждат на царя; защото, встъпили в това звание, ние носим строга отговорност за служението. Нека се боим от Господа, макар и толкова, колкото се боим от зверовете; защото аз съм виждал хора, които отиваха да крадат без да се боят от Бога, но като чуха на мястото на престъплението кучешки лай, тутакси се върнаха и което страхът от Бога не извърши, успя да го извърши страхът от зверовете. Нека възлюбим Господа, макар и така, както обичаме и почитаме приятелите: защото аз много пъти съм виждал хора, които прогневяваха Бога и никак не се смущаваха от това, но същите, огорчили своите приятели макар и с нещо маловажно, употребяваха цялото си изкуство, измисляха различни начини, всячески им изказваха своето съжаление и разкаяние, лично и чрез други приятели и роднини, поднасяха извинения, изпращаха на оскърбените подаръци, само и само да си възвърнат тяхната предишна любов.

16. В самото начало на отричането, без съмнение, с труд, принуждение и скръб изпълняваме добродетелите; но като напреднем, ние преставаме да изпитваме в тях скръб, или изпитваме такава, но слабо; а когато нашето плътско мъдруване бъде победено и пленено от усърдието, тогава ние ги извършваме вече с радост и ревност, с копнеж и божествен пламък.

17. Колкото заслужават похвала ония, които от самото начало, с радост и усърдие изпълняват заповедите, толкова са достойни за съжаление ония, които дълго време прекарват в монашеско обучение и все още трудно извършват подвизи на добродетелите, макар и да извършват (такива).

18. Не бива да презираме или да осъждаме и такива отричания, които произлизат поради някои обстоятелства; защото аз съм виждал такива беглеци, които като се срещнаха неочаквано с царя, тръгнаха след него против желанието си и като влязоха в неговия дворец, седнаха с него на трапезата. Аз видях, че семето, неволно паднало на земята, даде изобилен и прекрасен плод; но случва се и обратното. Пак видях човек, който дойде в болницата не за да се лекува, а поради друга някоя нужда, но привлечен и задържан от любезния прием на лекаря, той се излекува от слепотата в очите. По такъв начин дори неволното у някои е по-твърдо и по-надеждно, отколкото доброволното у други.

19. Никой не бива да счита себе си недостоен за монашески обет, изтъквайки своите грехове и заради своето сладострастие привидно да се унижава, измисляйки извинения в греховете си (Пс. 140:4): защото дето има много гнилота, там е необходимо и сериозно лечение, което да изчисти сквернотата, а здравите не постъпват в болница.

20. Ако земният цар ни повика и пожелае да ни постави на служба пред лицето си, ние не бихме се бавили и не бихме се извинявали, но, като оставим всичко, с усърдие ще побързаме при него. Нека внимаваме върху себе си, та, когато Царят на царствуващите и Господ на господаруващите и Бог на боговете ни повика към този небесен чин [т.е. монашеския], да не се отказваме поради леност и малодушие и да не се окажем без отговор на Страшния Негов Съд. Може да ходи и онзи, който е свързан с връзките на житейски дела и грижи, но е трудно; защото често пъти ходят и такива, които имат желязни окови на краката си, но те много се препъват и получават от това рани. Безбрачният, но свързан със света само с някои дела, прилича на човек с окови само на ръцете, затова може безпрепятствено да прибегне към монашеския живот когато пожелае; а брачният прилича на човек с окови и на ръцете и на краката.

21. Някои хора, които живеят в света нерадиво, ме питаха: “Как ние, живеейки с жени и заплитайки се в светски грижи, можем да подражаваме на монашеския живот?” Аз им отговорих: “Всичко добро, каквото можете да вършите, вършете; никого не укорявайте, не ощетявайте, не лъжете, пред никого не се гордейте, никого не мразете, посещавайте църковните събрания, бъдете милосърдни към нуждаещите се, никого не съблазнявайте, не се докосвайте до чуждо нещо,* бъдете доволни от вашите жени. Ако постъпвате така, не ще бъдете далече от Царството небесно”.

* В стария превод: Не се докосвай до чуждо легло.

22. С радост и страх нека пристъпим към този добър подвиг: да не се боим от нашите врагове, защото те гледат лицето на нашата душа, макар сами да са невидими; и щом забележат, че то се е изменило от страх, тогава тези коварни същества по-яростно се въоръжават против нас, разбирайки, че сме се уплашили. И тъй, нека се въоръжим против тях спокойно, защото с мъжествения борец никой не смее да се бори.

23. Господ по Своя вечен Промисъл е облекчил борбата за начинаещите, за да не се върнат в света още в началото. И тъй, радвайте се винаги в Господа, всички Божии раби, виждайки в това първия признак на Господнята любов към вас и че Сам Той ви е призвал. Впрочем ние знаем, че Господ често постъпва и иначе, т. е. когато види смели души, той от самото начало допуска да влязат в борба, желаейки скоро да ги увенчае. Но Господ е скрил от живущите в света трудността или по-добре казано, лекотата на това поприще; защото ако те знаеха това, то никой не би се отказал от света.

24. Усърдно принасяй на Христа трудовете на своята младост и ще се възрадваш за богатството на безстрастието в старостта си, защото събраното на младини храни и утешава изнемогващите на старини. Нека още в младост се потрудим ревностно, като трезво се подвизаваме, защото смъртта идва неочаквано. Ние имаме врагове лукави и зли, коварни, хитри, които огън държат в ръцете си и желаят да изгорят Божия храм със същия пламък, който е в него [т. е. пламъкът на собствените страсти] – врагове силни и винаги будни, невеществени и невидими. И тъй, никой от младите да не слуша враждебните бесове, когато те му внушават, казвайки: “не изнурявай своето тяло, за да не те налегнат болести и немощ.” Защото едва ли ще се намери някой, особено в сегашния род, който би се решил да умъртви тялото си, макар някой и да се лишава от много и сладки храни; в този случай намерението на бесовете се състои в това: да направят самото ни встъпване в подвига слабо и нерадиво, а после и краят ще е като началото.

25. Ония, които желаят истински да се трудят за Христа, нека преди всичко проявят старание и с помощта на духовните ръководители и своето лично разбиране си изберат подходящи места и начини на живот и обучение. Защото общежитието не за всички е полезно (поради сластолюбието) и не всички са склонни към безмълвие (поради гнева), но всеки трябва да разсъди какъв път на неговите качества подхожда.

26. Цялото монашеско житие се съдържа в три главни устройства и начини на подвиг: или в подвижническо уединение и отшелничество, или в безмълвие с едного или двама, или, накрай, в търпеливо пребиваване в общежитие. “Не се отклонявай, казва Еклисиаст, ни на дясно, ни на ляво” (Притч. 4:27), но върви по правия път. От тия начини на живот средният е удобен за мнозина. Затова същият Еклисиаст казва: “Горко на самотния”, защото ако той падне в униние (Екл. 4:10) или в сънливост, или в леност, или в отчаяние, не ще има човек да го подигне. А “дето са двама или трима събрани в Мое име, там съм Аз посред тях”, казва Господ. (Мат. 18:20).

27. И тъй, кой монах е верен и мъдър? Който е запазил своя вътрешен пламък неугасим и до края на живота си не престава всеки ден да прибавя огън към огъня, пламък към пламъка, усърдие към усърдието и желание към желанието.

Първо стъпало. Който е стъпил на него, да не се обръща назад!