Житие на преподобна Теофана, царица Българска

В 28-ия ден на месец октомври честваме светата преподобна наша майка Теофана (Басараб), царица българска.

Тропар, глас 5

Всички с любов и усърдие достойно да почетем днес преподобната Теофана, избрана басарабска потомка и славна българска владетелка, която прие ангелски образ, дълго време се подвизава в пост и бдения и чудно просия чрез светия си живот.

Житие

Светата преподобна Теофана е родена в началото на XIV в. Била дъщеря на първия владетел на Влашко Иванко Басараб I Основателят (1310-1352 г.) и на съпругата му Маргита. При кръщението й дали името Теодора и получила изискано възпитание в любов към Бога и ближния. През 1322 г. се оженила за Иван Александър, деспот на Ловеч, бъдещия български цар (1331-1371 г.). Родили им се трима сина и една дъщеря: Михаил Асен, Иван Срацимир, Иван Асен и Василиса[1]. Теодора била всеотдайна майка. Отгледала децата си, като им вдъхнала любов към Бога, молитва, смирение и мъдрост. Така ги подготила за висшите длъжности, които щели да заемат по-късно. През 1331 г. Теодора последвала съпруга си в царската столица Търново, където тогава се намирали мощите на светите Филотея и Параскева, при които блажената ходила често да се моли. Тя била подложена на тежко изпитание от различни беди, двама от синовете й загинали във войни. Мъката, която е почувствала при загубата на децата си, е изобразена в миниатюра в Манасиевата хроника, в която Теодора е представена при опелото на княз Иван Асен като опечалена майка, която оплаква сина си.

Тя често четяла писанията на светите отци, от които получавала сила в духовните подвизи. Затова първоначално основала в Ловеч, после в Търново, а накрая във Видин центрове, в които преписвачи превеждали и пишели на славянски език (среднобългарска редакция) богослужебни ръкописи и съчинения за духовния живот. Заедно със своя съпруг цар Иван Александър била ктитор на манастири и църкви, а други възстановила във време, в което исихазмът (т.е. произнасяне на Иисусовата молитва наум в сърцето и внимаване върху мислите – подвизи, вследствие на които молещият се християнин прави действена благодатта на Св. Дух, получена при кръщението) е бил прегърнат особено от монаси, но и от миряни. При все че била заобиколена от шумния живот в двора на българския цар, Теодора не занемарила духовния си живот. Ревността и благоговението й по Бога и светиите били известни на всички и затова е наречена благоверната и благочестива царица Теодора[2].

През 1345 г. цар Иван Александър решил да се раздели с Теодора, като избрал да вземе за съпруга една нехристиянка. Прогонена от двора на българския цар, Теодора Басараб претърпяла тази несрета с вяра в Божия промисъл, смирила се и избрала монашеския живот, за да служи с любов и преданост на Младоженеца Христос в манастир в околностите на крепостта Търново. При приемането на монашество тя получава името на светата императрица Теофана Цариградска, чиито свети мощи тогава се намирали в Търново и чието житие Теодора-Теофана последвала с голямо усърдие. Като монахиня преподобна Теофана изпросвала съвет и благословение от учениците исихасти на св. Григорий Синайски, сред които най-известен бил св. Теодосий Търновски († 1363 г.). От него св. Теофана Басараб се научила на послушание, опазване на душевен покой и умна молитва, като достигнала големи духовни висини.

През 1356 г. преподобната последвала сина си Иван Срацимир, на когото било поверено управлението на Видинското царство. Там преподобната била добра съветница за съпругата на Иван Срацимир, Анна, нейна племенница от басарабския род. Те наспорили духовния живот на града, като насърчили във Видин преписването на душеполезни съчинения, сред които до днес се съхранява ръкописът, известен като Бдински сборник, който съдържа жития са свети жени. Съгласно преданието св. Теофана се подвизавала през последните години от живота си в Алботинския манастир, издълбан в скалите западно от Видин. Тя се упокоила в Господ в напреднала възраст (едно народно предание гласи, че светицата умряла мъченически, убита от османците, когато нападали Видин през 1396 г.) и е опята с голяма почит. Била оплакана от целия народ, на който служила, съветвала и бранела като истинска майка, проповедничка на Божията любов и милост. До днес жителите от граничните села край река Тимок в България и Сърбия съхраняват паметта за делата и подвизите на преподобна Теофана, родом Басараб, българска вадетелка, която заблестяла чрез вяра и святост на българска земя. Нейната памет местните празнуват на 28 октомври всяка година.

По нейните свети молитви, Господи, Иисусе Христе, Боже наш, помилвай ни. Амин.

Превод от румънски: прот. К. Синев

По: Slujba Sfintei Cuvioase Teofana Basarab, Editura Institutului Biblic și de Misiune Ortodoxă, București, 2022, p. 18-20.

Службата (малка и велика вечерна и утринна) са съставени от лектор д-р Сабин Преда (ръкоположен за дякон в студентския храм „Св. Григорий Палама“, 11.12.2022 г.), преподавател по Нов Завет в Православния богословски факултет „Патриарх Юстиниан“ при Букурещкия университет, и е одобрена от Св. Синод на Румънската православна църква с решение № 965/17.02.2022 г.

През последните години отец Сабин заедно с ръководения от него от 2008 г. хор за източноцърковни песнопения „Нектарий Протопсалт“ редовно участва в църковни чествания в Пловдивска епархия. Той е труженик и радетел за превод на румънската химнография според средновековната метрика на църковните песнопения на гръцки език.

[1] Проф. Пламен Павлов в свои изследвания за търновските царици (Търновските царици; Първите дами на Средновековна България) допуска да са имали и пето дете: Кераца-Мария (родена около 1348 г.), бел. прев.

[2] Според Бориловия синодник, бел. прев.