Начало » Пословици и поговорки » Български
Български
Агне в чувал не се купува.
Аз го оставям, тютюна, ама той нe ме оставя.
Аз може да съм дребен, ама като си седна на портфейла и ставам по-висок от всички.
Ако бягаш от добро, зло ще те стигне.
Ако гадателка познаваше, за себе си би познала.
Ако го боли, както го мързи, отдавна да е умрял.
Ако го изпъдиш от вратата, то се навира през прозореца.
Ако го не удържиш за гривата, за опашката не можеш.
Ако гониш два заека, няма да хванеш ни един.
Ако денят е къс, годината е дълга.
Ако друг ти лови врабче, без опашка ще е.
Ако е гарга – рошава да е!
Ако има грешка, има и прошка.
Ако има кому да се покланяш, ще да има кому да са осланяш.
Ако искаш да вземаш, научи се да даваш.
Ако искаш да ти е мирна главата, не я туряй в торбата.
Ако младостта знаеше, ако старостта можеше!
Ако не кърпиш вехтото, ново няма да носиш.
Ако не посееш нещо, няма да ожънеш нищо!
Ако не правиш право, вече имаш криво.
Ако не разбиеш калта, не стават кирпичи.
Ако не съмва рано, ти подрани.
Ако не тече, поне капе.
Ако не щеш мира, на ти секира
Ако някой има камъни за хвърляне, аз нямам глава за чупене.
Ако ръка дава, а сърце не дава, нищо не става.
Ако си богат, всякому си сват
Ако си овца, вълци все ще се намерят. –
Ако хвърлиш зад себе си, ще намериш пред себе си.
Ако ще нарушаваш постите, по-добре го направи със свинско, а не с извара.
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.
Акъл до коляно, ум до глезени.
Акъл море, патки пасе.
Баба знае две и двеста
Бабини деветини
Балък лозе копа, юнак вино пие.
Бащина поука – синова сполука.
Бедността не е порок.
Без мокри гащи раци се не хващат.
Без мъка няма сполука.
Без наука няма сполука.
Без труд почивката не е сладка.
Бели кахъри.
Бели пари за черни дни.
Бели ръце,чужд труд
Беля малка-голяма, все беля е.
Бързата кучка слепи ги ражда.
Бързата работа – срам за майстора.
Бяга като дявол от тамян.
В него хляба, в него е ножа.
В нужда се другар познава.
В окото ти да бръкнат, пак няма да видиш.
Глава има, ама в главата няма.
Запънал се като магаре на мост.
Който е копал лозето, той ще яде гроздето.
В царството на слепите едноокият е цар.
Вади си вода от новия кладенец, но не плюй в стария.
Видяла жабата, че подковават вола, и тя вдигнала крак.
Времето е най големият критик, то ще покаже кой е прав кой е крив!
Времето е пари.
Времето не чака.
Всеки се учи от каквото му се случи.
Всичко хубаво си има и край.
Всяка жаба да си знае гьола.
Всяка лястовица своето гнездо най-много хвали.
Всяко дърво си има червеи да го ядат.
Всяко зло за добро.
Всяко куче на двора си лае.
Всяко чудо за три дни.
Вчера ни грош, днеска цял кош.
Вълк в овча кожа
Вълкът козината си мени, но нрава
Вързан в ръцете.
Върти ли се с една ока брашно?
Върти се като муха без глава.
Вятър го вее на бял кон
Гарван гарвану око не вади.
Гладна кокошка просо сънува.
Гладна мечка, хоро не играе.
Гладни очи не заспиват.
Гладно куче и гол кокал гризе.
Гладът е по-голям господар и от царя.
Гневен става, бит сяда.
Големи хвалби, ама малки творб
Голям залък хапни, голяма дума не казвай.
Господ бави, ала не забравя.
Госта гощавай, на врага си прощавай.
Гроздето, когато е далеч, е кисело.
Гръмнал слепият, та убил заек, а куцият припнал и го уловил.
Гузен негонен бяга.
Гъз глава затрива.
Гърнето завижда на котела, а и двете са черни.
Да би мирно седяло, не би чудо видяло..
Да е учено — добро, да е умно — по-добро.
Да е шапка да ти купя, ама ум не мога.
Да запретнем ръкави!
Да ме опази Господ от приятелите ми, а от враговете си сам ще се пазя.
Да се търсеха, не можеха да се намерят!
Да ударим като маче у дирек. – Удрям някого/нещо като коте в стълб.
Да хванеш бика за рогата.
Дай ми пари да си купя кесия, та да си слагам в нея парите.
Два остри камъка брашно не мелят.
Дваж мери, веднъж режи.
Двама едного не чакат.
Двама се карат, трети печели.
Две жени – цял пазар.
Де гърми, де вали!
Дебел сняг – голям комат.
Ден година храни.
Денят си личи по заранта.
Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени
Дето гърми големият тъпан, малкият се не чува.
Дето комин, там и дим.
Дето много тор, там и много спор.
Дето се пие много вино, друг им върши работата.
Дето старите не се почитат, там за добро недей пита.
Дето сърцето, там и окото.
Днешното яйце е по-добро от утрешната кокошка.
До 25 години човек се жени сам, до 30 години го женят роднините му, а от 30 нагоре го жени цялото село.
Добра дума, железни врата отваря.
Добрият човек все добрини прави, но никому не се хвали.
Доброто иска да го караш, а злото само върви.
Доде имаш, дотогава те познават.
Дойде гост, развали пост.
Докато гонеше дивото, изтърва питомното.
Докато мъдрите се намъдруват, лудите се налудуват.
Докато не си убил мечката, не продавай кожата ѝ!
Докато не хвърлиш в нивата, не никне.
Докато ти завиждат, радвай се. Започнат ли да те съжаляват — тежко ти.
Докато умните се наумуват, лудите се налудуват.
Дорде не изпиташ злото, не познаваш доброто.
Дорде правите се не помъчат, кривите не се отлъчат.
Дорде се Канине наканиа Рупчине изручаа.
Дошъл гост на гола кост.
Дошъл си ни в селото, ще играеш и на хорото.
Дума стрела не е, пък в сърце се забива.
Дълбока вода – брод няма, хубава мома – род няма.
Дървото се превива докато е младо.
Дявол от тамян не се плаши.
Евтиното месо и кучетата не го ядат.
Едвам се научил да вдява и надминал майстора си.
Един зяпа, друг лапа.
Един пие, друг плаща.
Един се родил да сее, друг да пее.
Една беля не е беля, ако не води друга.
Една лястовица пролет не прави.
Една птичка пролет не прави.
Една ябълка на ден – бягай, докторе, от мен!
Едно мисли, друго казва, трето върши.
Едно си баба знае, едно си баба бае.
Ежиш се като петел на жежко . – – имаш неоправдано високо самочувствие и (или) претенции
Език кости няма, но кости троши.
Езикът кости няма, ама кости троши.
Жадна мечка и росата лиже.
Жадният кон и мътна вода пие.
Желаеш ли чуждото, загубваш своето.
Желязото се кове докато е топло.
Желязото сече и дърво и камък, ама и него ръждата го яде.
Жена и съдран калпак лесно се добиват.
Жената е най-скъпата покъщнина.
Жената не бие мъжа си, но лесно го надвива.
Живеем, колкото да не е светът без хора.
живей така, като че ли ще умреш утре.
Живот се с пари не купува.
Животът е като стълба — едни се качват, други слизат!
За всеки влак си има пътници.
За всяка болка си има билка.
За вълка приказват, а той в кошарата.
За грош петел, за грош пее.
За две пари яйце ще снесе, пък за сто гюрултия ще вдигне.
За един майка, за други-мащеха.
За една бълха не изгаряй цялата черга!
За прехвалени ягоди с големи кошници не се ходи.
За човека можеш да съдиш по приятелите му.
Зайци плаши.
Законът е врата през полето: будалите минават през вратата, тарикатите цепят през полето.
Законът е за коня, не е за лъва.
Закъсал като Марко на Косово поле.
Занаят не тегли глад.
Затънат ли ти колелата, не чакай Крали Марко да ти ги изправи.
Земята скришно не държи. никому н
Зло куче нито гризе кокала, нито го дава на друго.
Знае Господ чие масло гори в кандилото.
Знанието е сила — силата е успех.
И без петли съмва.
И да паднем пак ще станем – да не сме грънци да се счупим.
Игла в купа сено.
Излатам се като бекярин на оро. – Затичвам се ентусиазиран, за да се хвана при момите на хорото
Излежавай се млад, ако искаш да мреш на старост от глад.
Има златно сърце.
Имане без труд лесно се пилей.
Интересът клати феса.
Искаш голяма лъжица, вземи и голяма мотика.
Искаш ли голяма лъжица, вземи и голяма мотика.
Кажи истината и бягай.
Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа какъв си.
Кажи на слепия, че е сляп, и той ще ти се разсърди.
Казана дума, хвърлен камък.
Каквото повикало, такова се и обадило.
Каквото посадиш, такова ще пожънеш.
Каквото посееш, това ще пожънеш.
Каквото селото, такъв и кмета.
Каквото си надробиш, това ще сърбаш.
Каквото ти е на върлина, такова ти е на гърбина.
Както е дошло, тъй и ще си иде.
Какъвто му умът, такъв и домът.
Камакът си тежи на мястото.
Канили магарето на сватба, но му заръчали да вземе и самара.
Каниш ме като с конско месо. – Предлагаш ми настойчиво нещо, което не искам и не харесвам
Капка в морето.
Капка по капка вир става.
Капката дълбае камъка не със сила, а с постоянство.”
Като две и две — четири.
Като две капки вода.
Като дупе и гащи.
Като не щеш мира, на ти секира!
Клин клин избива.
Кога види зор, тогаз търси Бога.
Кога пръцне гугутка у кипела вода. – нещо, което никога няма да се случи.
Когато нещо много го хвалят, не бързай да се радваш отрано; когато нещо много го чернят – не бързай да го отричаш предварително.
Когато ти е слаб умът, да ти е як гърбът.
Когато ти е сърцето чисто, не бой се от нищо!
Когато фактите говорят и боговете мълчат.
Когато цъфнат налъмите.
Когато хвалиш, нищо не губиш; когато проклинаш, нищо не печелиш.
Кой каквото мисли, таквос ще го претисне.
Който вади нож, от нож умира.
Който го е страх от мечка, да не ходи в гората.
Който гони два заека и двата изпуска.
Който е работен, ще бъде имотен.
Който завижда-не вижда.
Който зло мисли, зло намира.
Който иде полека, той отива далеко.
Който което си направи сам, и дяволът не може да му го направи.
Който копае гроб другиму, сам пада в него.
Който купува това, което не му трябва, продава това, което му трябва.
Който ламти за много изгубва и малкото.
Който не посее, той няма и да пожъне.
Който не работи, не трябва да яде.
Който няма воля, всичко му е неволя.
Който овчар спи, без агнета остава.
Който открадне игла, той ще открадне и хазна.
Който пее, зло не мисли.
Който работи честно, живее лесно.
Който свири добре на свирка – не му трябва тъпан.
Който се мъчи, той се и пъчи.
Който се смее последен, най-добре се смее.
Който се труди, не губи.
Който се учи, той ще сполучи.
Който се хвали, не пали; който мълчи, той върши работата.
Който сее ветрове, ще жъне бури.
Който хвърчи високо, ниско пада.
Колкото толкова.
Комшийската кокошка все по-големи яйца снася.
Която кокошка много крещи, малко яйца носи
Кратка вечеря, дълъг живот.
Криво да седим, право да съдим.
Крушата не пада по-далеч от дървото.
Кръвта вода не става.
От инат няма по-лош занаят
Юнак без рана не може.
Щом си се хванал на хорото, ще го играеш.
Купи си първо комшия, а после къща.
Куче, което не знае да лае, вкарва вълка в кошарата.
Кучетата си лаят, керванът си върви.
Къде загрезне – Където свари, накъдето се разхвърчи.
Където видиш село от девет къщи с десет кръчми, бягай от него. На чужд гръб и сто тояги са малко.
Където думи не помагат, там и тояга не помага.
Където те мразят – не ходѝ, където те обичат – не честѝ.
Лесно се галят момите, мъчно се дялат гредите.
Лесно се обещава, мъчно се дава.
Лете без аба, зиме без торба не ходи.
Лице невиждано, скоро се забравя.
Лозето не ще молитва, а мотика.
Лоша дума от лошо сърце излиза.
Лоша рана заздравява, лоша дума не се забравя.
Лошата дума от лошо сърце излиза.
Лошото време се оправя, лош човек – никога.
Луд умора няма — само се поти.
Лъжа без катинар.
Лъжата върви по-напред, ама далеч не стига.
Любов хубост не гледа.
Магарещината кой сака, той си я купува и без пари.
Магарещината не ходи по горите и скалите, а по хората.
Майка обича и келяв син.
Майсторското око струва повече от десет чужди ръце.
Малка кокошка, а около големият петел.
Малко говори, а много слушай.
Малкото камъче голямата кола обръща.
Мий магаре да ти плати с удари.
Много за думане, нищо за ядене.
Мнозина знаят да печелят пари, малцина знаят да ги задържат.
Мокър от дъжд се не бои.
Мълчанието е злато.
Мълчи като гроб.
Мързелът не убива, а мори.
На вълка затова му е дебел вратът, защото сам си върши работата.

На краставичар краставици не се продават.
На лъжата краката са къси.
На петима кози крак.
На умряло куче нож вади.
Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл.
Насадил го на пачи яйца.
Насила хубост не става.
Не вярвай на ушите, ами на очите.
Не е луд този, който яде зелника, а този който му го дава.
Не е хубавото в многото, а многото в хубавото.
Не питай старило, а патило.
Не ритай срещу ръжена.
Не се дели нокатят от месото.
Не се хвали какъв си бил, а какъв си сега.
Не търси под вола теле.
Неволята ум дава на човека.
Ни риба, ни рак.
Никой не е по-голям от хляба.
Никой не се е родил научен.
Нов ден – нов късмет.
Новата метла чисто мете, но пък старата знае ъглите.
Няма добро без пот.
Обущарят бос ходи.
Овца без облага е драга.
Огън и слама не стоят мирни.
Ожени ме мамо далеко, да се хваля по-леко!
Ойде конят в ряката.
Оплачи се на арменския поп.
Опознай родината, за да я обикнеш.
От всяко дърво свирка не става.
От един извор не извира и сладка, и солена вода.
От едно гърне боб ядат и все се мислят за по-умни един от друг.
От земя сме и на земя ще станем.
От зла клетва добра молитва не излиза.
От каквото мъдрият се срамува, с него се глупавият надува.
От което се страхуваш, то ще те намери.
От работа тежко, без работа – още по-тежко.
От сън спомени няма.
От трън та на глог.
От хубавото никой не бяга.
Очите всичко виждат, ала себе си — не.
Още Петко нероден, а шапката му шият.
Парата върти света.
Парен каша духа.
Питали вълка: защо ти е дебел вратът? Рекъл: защото сам си върша работата.
Пиян човек – съдран чувал.
Победата е най-сладка, когато е дело на страстта, волята и желанието за успех.
По дрехите посрещат, по ума изпращат.
По майката ще познаеш дъщерята.
Поведи се по муха, да те отведе на лайно.
Под голям камък — голяма риба.
Подадеш ли си кутрето — ще ти отхапе ръката.
По-добре драм памет, а не хиляда оки сила.
По-добре закъснял, но цял.
По-добре късно, отколкото никога.
По-добре разумен душманин, а не глупав приятел.
По-добре хиляда приятели от хиляда гроша(лева).
По-добре човек да проси, а не да краде.
Покрай сухото гори и мокрото.
Посей постъпка, ще пожънеш навик.
Празна му кратуната.
Пратил го за зелен хайвер.
През куп за грош.
Приятел в неволя се познава.
Приятел верен който има, още една глава има.
Простирай се според чергата си.
Пъха си главата, дето не може и пръст да влезе.
Работата краси човека, мързелът го грози.
Работи така, като че ли ще живееш сто години,
Рана юнаку не грозѝ.
Рано пиле, рано пее
Рибата още в морето, той слага тигана на огъня.
Рибата се вмирисва от към главата
Ръцете хвалят лицето
Труда ражда доброто, а мързела-злото.
Дето бърза мома да се жени, налита на крастави ергени.
Кривата нога изкривява обувката, а опаките хора изкривяват работата.
С гнило въже в кладенец не влизай.
С песен трудът е лесен.
С питане и до Цариград се стига.
С труд и постоянство всичко се постига.
С търпение всичко се постига.
С чужди ръце горещо желязо да пипаш — не е трудно.
Свети, но не грее.
Сговорна дружина, планина повдига.
Сила без разум човека съсипва.
Силом можеш да вземеш, но силомне може да дадеш.
Сиромах човек – жив дявол.
Сития на гладния не вярва.
Скарали се врабчетата за чуждото просо.
Скромността краси човека.
След дъжд, качулка.
Слънцето грее и в калта, ала не се каля.
Слънцето дето грее, там здраве вирее.
Слънцето и богатството дори и светеца осветляват.
Споделената мъка – половин мъка, споделената радост – двойна радост
Старата любов ръжда не хваща.
Сто гледали, един видял и той бил сляп с едното око.
Стъпка по стъпка планина се прехвърля.
Счу̀пи — ку̀пи.
Таман научих магарето да не яде и то умря.
Тебе лъжа – мене истина.
Тихата вода е най-дълбока.
Три пъти мери, един път режи.
Търкулнало се гърнето и си намерило похлупак
У всекиго има троха чест.
У краката лъснат, у главата блъснат.
Ум и разум с пари не се купуват.
Ум се с пари не купува, па най-много пари струва
Ум царува, ум робува, ум патки пасе.
Умей да пей, не умей да сей.
Умните мъже си почитат жените.
Умният и насън си изкарва хляба.
Умът му е в краката.
Умът не е в брадата, а в главата.
Утрото е по-мъдро от вечерта.
Учи се от малък, кога остарееш да не ти е жал.
Хайдутин майка не храни.
Хубавите неща стават бавно.
Хубавият кон и под скъсан чул се познава.
Царя дава, пъдаря не дава.
Царят дава, падарят не дава
Чакай от чужденец право, както от луд здраво.
Човек е от камъка по – здрав и от яйцето по – крехък.
Човек предполага, а Бог разполага.
Човек се учи от що му се случи.
Човек се учи, докато е жив, и пак остава ненаучен.
Човекът е от камъка по-здрав и от яйцето по-крехък.
Чорбаджия чорба ял, кокали не видял
Чуждата кокошка — гъска.
Чуждият хляб — зъби кърши.
Широко му около врата.
Широкото сърце от всичко е доволно.
Що мисли трезвен, пиян го казва.
Що търсил, това и намерил.
Юнак над юнаци е онзи, който го е надвил, а не този който се хвали.
Юнак си кон кове, а жабата крак вдига.
Юрганът изгорял, той жали конците.
Ябълката не пада далеч от дънера си.
Яде като мечка, а работи като буболечка
Яйцето учи кокошката.

Източници
„5000 БЪЛГАРСКИ ПОСЛОВИЦИ И ПОГОВОРКИ“
(Из 777 избрани български пословици и поговорки, издателство „Хермес“)
“Балканска народна мъдрост: Успоредици на български, сръбски, турски, румънски, гръцки и албански пословици и поговорки”, Николай Ил Икономов, Издателство на БАН, 1996г.
Гатанки и скоропоговорки(книга)- Издателска къща “Хермес”
Атанасова, В. (2011). Български народни пословици, поговорки, гатанки и скоропоговорки. Пловдив, Издателска къща „Хермес“
“Български пословици”, Петко Р. Славейков, издателство „Захарий Стоянов“
Източник: сборник на П.Р.Славейков и неговите произведения
„Български притчи или пословици или характерни думи“ от П.Р.Славейков
„Български пословици и поговорки“ от „Наука и изкуство“ 1986 година
„Български народни гатанки, пословици, поговорки и скоропоговорки“, ИК „Пан“,
„Български народни пословици, гатанки, поговорки и скоропоговорки“ ИК „Хермес“,
Български народни приказки, издателство Фют, поредица „ Златно букварче“;
Уикицитат, Тройка БГ
Уикипедия

Български пословици и поговорки

https://www.bg-news.eu/bulgarski-poslovitsi-bulgaria/bulgaria/
http://www.highviewart.com/cvetno/30-vechni-balgarski-pogovorki-9018.html
https://mudrostta.blogspot.com/2010/11/blog-post_1945.html
sites.google.com > blgarski-poslovici
highviewart.com
https://bg.wikiquote.org/wiki/Български_пословици_и_поговорки
http://trinity-bg.org/epigrams/categories/bpp.php
http://pencho.my.contact.bg/start/razni/bpp/bpp.htm#.D0.AF
highviewart.com
bg.wikiquote.org
https://sites.google.com/site/vaspitanie
https://tangrabg.wordpress.com/