Двама нови светци – светогорски монаси, канонизира Вселенска патриаршия
ДВЕРИ 11 ФЕВРУАРИ 2026
51 1 1 1 1 Rating 5.00 (32 Votes)
osioi 690×387Св. Синод на Вселенската патриаршия под председателството на патриарх Вартоломей на своето заседание на 11 февруари пристъпи към канонизацията на преподобни Тихон Атонски и преподобни Хаджи-Георги Атонски, които се почитат като светци от вярващите в Гърция от десетилетия.

В официалното съобщение се казва: “Св. Синод единодушно реши да впише в списъка на светците на Църквата преподобните светогорски подвижници йеромонах Тихон, подвизавал се в свещеното ставроникитско килийно братство „Честен Кръст“ в скита Капсала, и монаха Георги, наричан Хаджи-Георги, родом от Кападокия и починал в Константинопол”.

Преподобни Тихон (1884–1968 г.), наричан на Света гора Тихон Руски, е подвижник от скита Капсала и духовен наставник на преп. Паисий Светогорец, следвал като монах пълна нестяжателност и непрестанна молитва. А преподобни Хаджи-Георги (1809–1886 г.)е един от светогорските подвижници, подготвил цяло поколение монаси и повлиял изключително много на духовния облик на Света гора.
Кратко животоописание на новите светци

Papa Tyhon1Преподобният Тихон Атонски (1884–1968 г.), в света Тимотей Голенков, е роден в с. Новая Михайловка, днес във Волгоградска област на Русия. Той от младини почувствал призвание към монашество. След поклонничества из руски манастири и в Светите земи той дошъл на Света гора, където бил постриган за монах в килията „Св. Николай“ и приел името Тихон. Живял дълги години в изключително подвижничество – първо в атонската местност Карулия, в пещера, а после в скита Капсала. Хранел се оскъдно, прекарвал нощите в молитва, правел хиляди поклони и усвоил непрестанната Иисусова молитва. Отличавал се с дълбоко смирение, сърдечни сълзи и пламенна любов към покаянието.

Като йеромонах и духовник той служел светата литургия с изключително умиление. Често по време на службата лицето му се преобразявало, а очите му сияели. Изповядвал с голямо състрадание, плачейки заедно с каещите се. Съветвал монасите към строго подвижничество, но съчетано с разсъдителност, като подчертавал, че „по-добре три поклона със смирение, отколкото хиляда с високомерие“ и че „само смирението ще ни спаси“. Обичал духовното четиво, особено св. Исаак Сирин и св. Йоан Златоуст. Живеел напълно безгрижен за външното, устремен изцяло към вътрешния човек.

На 10 септември 1968 г., след като във видение видял Пресвета Богородица заедно със св. Сергий Радонежки и св. Серафим Саровски, които му известили за близкия му край, преподобният мирно предал душата си на Бога. До него в последните му дни бил послушникът му и бъдещ старец Паисий Светогорец, който го обгрижвал с любов, погребал го и го наследил в килията. По-късно именно старецът Паисий описал житието му, като свидетелствал за светостта на своя духовен отец. Честните му останки и днес почиват в земята в очакване на общото Възкресение.

xatzigeorgis 1Преподобният Георги (хаджи Георги) Атонски се родил през 1809 г. в Кермира, Кападокия, в благочестиво и милосърдно семейство. Още като дете под влиянието на майка си Мария, която имала подвижнически дух, в сърцето му пламнала жаждата за монашество. Макар дълго време да не успявал да се научи да чете, по чудесен начин получил просветление от Пресвета Богородица, която му се явила в храма и го благословила да придобие знание. Оттогава той се отдал още по-усърдно на пост и молитва, търсел уединение в пещерите и още в младежките си години проявявал белези на висока духовна зрялост.

След пребиваване в Цариград (Истанбул), където с молитви и подвиг допринесъл за връщането към Христос на свои сродници, през 1828 г. по Божие указание заминал за Света гора. В скита Кавсокаливия бил постриган за монах с името Георги и станал ученик на стареца Неофит. По-късно в Керася оглавил братство със строг устав на непрестанна молитва и пост. Като духовен отец се отличавал с разсъдителност, бащинска любов и твърдост без суровост. Учил, че най-сигурното „лекарство“ е честата изповед и причастяване със светите Тайни. Около него се събирали множество млади монаси, които възпитавал като любящ баща, а лицето му излъчвало мир и благодат, утешавайки страдащите.

Поради човешка завист и клевети бил принуден да напусне Света гора и да се установи край Цариград, където продължил подвижническия си живот и станал утеха и духовно изцеление за мнозина. Въпреки гоненията останал кротък, незлобив и всеопрощаващ. До последния си час запазил ясен ум и духовна прозорливост. Причастил се със светите Тайни и мирно се упокоил в Господ на 17 декември 1886 г. и бил погребан при храма „Живоносен източник“ в Балъклъ. При откриване на светите му мощи се разнесло дивно благоухание, свидетелство за неговата святост. Така преподобният Георги, живял ангелски на земята, преминал към небесната слава, оставяйки след себе си пример на смирение, любов и строг подвиг. Неговото житие също е написано от преп. Паисий Светогорец.