Днес Църквата празнува раждането на Пресвета Богородица (гр. Γενέθλιον τῆς Ὑπεραγίας Δεσποίνης ἡμῶν Θεοτόκου). Празникът е един от дванадесетте главни празници на Църквата. Сведенията, които Новият Завет ни дава за раждането и земния живот на св. Богородица, са малко и много оскъдни като информация. Ние почти нямаме известия за нейното раждане, нито пък за родителите ѝ. Основният източник за съдържанието на празника е апокрифното Евангелие от Яков, което се появява през 2 в. Според повествованието, изложено там, семейството на благочестивите Йоаким и Анна дълго време било бездетно. Веднъж, когато Йоаким отишъл в храма да принесе жертва на Бога, първосвещеникът му отказал с мотива, че не е създал потомство за Израил – едно тежко обвинение, което според тогавашните разбирания говорело за липса на Божие благословение над този дом. Тогава Йоаким в скръбта си се оттеглил в пустинята и дълго се молил. Съпругата му Анна също се отдала на горещи молитви в дома им. По време на молитвата и на двамата се явил ангел, който им възвестил: „Господ чу молитвите ви, ти (св. Анна) ще заченеш и ще родиш и за твоето потомство ще говори целият свят”. След това благовестие съпрузите се срещнали при Златните врати в Йерусалим и се прибрали у дома. След положеното време св. Анна родила момиченце, което родителите посветили на Бога. Според обичая те отдали своето дете на служение в Йерусалимския храм, докато навърши пълнолетие.

Съгласно едно друго обобщено предание, общоприето от православни и римокатолици, св. Богородица се ражда в дома на родителите си в Йерусалим, който се е намирал в североизточната част на града, недалеко от Лъвските двери. Днес тази територия попада в мюсюлманския квартал. Разликата между православното и римокатолическото тълкувание на това предание е 70 метра – на толкова се равнява разстоянието между двете места, които съответно православните и римокатолиците посочват като точното място, където се е намирал домът на св. Йоаким и Анна. На мястото, което православните приемат за роден дом на св. Богородица, е построен манастирът „Св. Анна”, където има храм „Рождество Богородично”. Под самия манастир има пещера, която по предание се смята за част от дома на родителите на св. Богородица. Според римокатолиците, мястото на дома на св. Йоаким и Анна е на 70 м. встрани, в непосредствена близост до Витезда. Там те са построили базиликата „Св. Анна”, а в криптата на базиликата има останки от древни помещения.

Появата на празника Рождество на Пресвета Богородица става сравнително късно в Църквата, едва през 5 в. Въобще цялото литургично почитане на св. Богородица започва от 5 в. Това не бива да ни учудва, ако проследим историческото развитие на Църквата и нейното богословие. Ранната литургичност на Църквата е била пряко и изключително фокусирана върху Пасхалната тайна на Христос. Следвайки примера на св. ап. Павел, ранната Църква обръща изключително внимание на това, което се случва в края на земния живот на нашия Господ Иисус Христос. Въпросите, свързани с битието на Христос като Предвечно Слово на Бога, Неговото Въплъщение и Рождество първоначално нямат литургична употреба и не са обект на богословско осмисляне. Едва с края на кризата, предизвикана от употребата на наименованието „Богородица”, което получава своята правилна богословска трактовка и санкция от Третия вселенски събор в Ефес през 431 г., Богородичното литургично почитание става възможно. Причината е, че по време на христологичните спорове се изяснява и учението за Пресветата Дева като истинска Богородица и така става възможна нейната литургична прослава.

Ето защо с право можем да твърдим, че Ефеският събор от 431 г. се явява началото на молитвеното почитане и празнуване на събитията от живота на св. Богородица, включително и някои Господски празници. Косвено потвърждение за това е един сирийски месецеслов от 412 г., в който няма споменат нито един Богородичен празник, а от Господските имаме само Рождество и Кръщение (Богоявление). Съществува едно палестинско предание, в което се казва, че св. Елена, майката на св. Константин Велики, построила в Йерусалим храм в чест на Рождеството на Пресвета Богородица, но това предание няма изворова подкрепа. Трябва да признаем, че истинското почитание на св. Богородица, както вече посочихме по-горе, започва благодарение на сблъсъка, в който влиза православието с представителите на ересите на гностицизма и арианството и в който изкристализира Богородичното богословие, така нар. „теотокология” (с цялата условност на този термин).

Празникът се появява първо на Изток, след което получава разпространение и на Запад. За първи път се споменава от Константинополския патр. Прокъл (439-446) в едно от неговите слова. Не след дълго имаме и първото споменаване за празника на Запад, в требника на папа Геласий (492-496). И двете свидетелства обаче се оспорват от съвременната наука – от една страна авторството на въпросното слово на патр. Прокъл, а от друга – фактът, че най-ранният препис на требника на папа Геласий е от 7 в. Интересно е, че празникът Рождество Богородично присъства в календарите на яковитите и несторианите, при това под същата дата 8 септември, така, както е и в Православната църква до днес. Изключение прави Коптската църква, която чества празничното събитие на 26 април. Това е също косвено свидетелство, че празникът се е появил на Изток преди средата на 5 в., т. е. времето преди отделянето на тези ереси от Църквата.

През 8 в. празникът е вече дълбоко утвърден в литургичната традиция на Изтока, както личи от думите на св. Андрей Критски († ок. 712 г.), който написва две слова и кондак за Рождеството на Пресвета Богородица. От едно златописно празнично Евангелие, подарено на Синайския манастир от имп. Теодосий ІІІ (715-717), се вижда, че в този период Рождество Богородично е вече измежду най-големите християнски празници на Изток.

На Запад обаче през този период и дори до 10-12 в. празникът е слабо популярен. Като изключим сведението за требника на папа Геласий, първото споменаване в месецослов е от 7 в., в псевдо-Йеронимовия мартиролог и в мартиролога на Беда Достопочтени. Така например в Мозарабските (Испания) мартиролози дори и през 10 в. празникът липсва, а от Богородичните празници присъства само Успение Богородично. Едва през 1245 г. на Лионския събор папа Инокентий ІV въвежда празнуването на Рождество Богородично като задължително за Църквата на Запад.

Самият празник е достигнал до нас в твърде различен от възникването си вид. Така например до нас не е достигнал кондакът за празника от св. Роман Сладкопевец, който пише кондаци за всички дванадесет празници. Въобще от службата, която днес имаме за празника, единствено тропарът „Рождество твое Богородице Дево” се е съхранил от периода 5-7 в. Това пък от своя страна не позволява да бъде възстановено първоначалното последование и състав на празничната служба за Рождество Богородично от периода 5-7 в. За сметка на това обаче в днешната служба за празника влизат голяма част от песнопенията, създадени по време на химнографския бум за Рождество Богородично от периода 8-9 в. Свой химнографски принос в него правят освен св. Андрей Критски, още и св. Йоан Дамаскин, св. Герман патр. Константинополски, св. Козма Маюмски и мн. др.

Тропар, гл. 1:

Твоето рождество, Богородице Дево, възвести радост на цялата вселена, защото от тебе възсия Слънцето на правдата, Христос, нашият Бог, Който разруши клетвата, даде благословение и обезсили смъртта, като ни дарува живот вечен.