Вселенска патриаршия причисли днес към лика на светците архимандрит Софроний (Сахаров), основател на манастира “Св. Йоан Предтеча” в Есекс, Великобритания. Канонизацията на стареца Софроний се очакваше, тъй като по време на посещението си в Света Гора преди месец Вселенският патриарх Вартоломей обяви, че предстои официалното включване на известния руски богослов и духовник в агиология на Вселенската патриаршия. Днес беше официално обявена и канонизацията на архим. Йероним Симонопетрит (повече за него виж тук).

Старецът Софроний (със светско име Сергей Симеонович Сахаров) е роден на 22 септември 1896 г. в Москва в многодетно семейство. Първоначално се занимава с живопис, после се увлича по будизма и индуизма. Разочарован от философията и мистическия опит на източните религии, той се обръща към Православието. На 25 години заминава за Франция, където се опитва да си намери работа като художник, но нищо от живота във френската столица не успява да удовлетвори духовните търсения на младия човек. Така на 29 години той постъпва в Богословския институт “Св. Сергий” в Париж, а след завършването му взема решение да стане монах. През 1925 г. приема монашество на Света Гора, в руския манастир “Св. Пантелеймон”. Четири години по-късно се запознава със св. Силуан Атонски, който става негов духовен наставник. Ръкоположен е за йеродякон през 1930 г. от св. еп. Николай Велимирович. През 1938 г., след смъртта на св. Силуан, се премества в скита Карулия, където се подвизава с изключителна строгост. През 1942 г. става изповедник на монасите в манастира “Св. Павел”. След войната, през 1948 г., по политически съображения заедно с група руски монаси е изселен от Света Гора и заминава за Франция. Там издава своята книга за живота на св. Силуан Атонски, а впоследствие и книгите “За молитвата”, “Аскеза и съзерцание” и “Неговият живот е мой живот”. През 1959 г. заминава за Великобритания и основава манастира “Св. Йоан Предтеча” в Есекс, на който е игумен до 1974 г., след което се оттегля от игуменския пост и остава изповедник на обителта. Почива на 97 годишна възраст, на 11 юли 1993 г. Приживе и след смъртта си се прославя с дара на прозорливостта и чудотворството. Автор е на задълбочени богословски трудове, в които отделя особено място на исихазма като същност на православното богословие.