Светостта удовлетворява всички основни въпроси на християнската догматика: защо е дошъл и пострадал Христос, защо е завещал Своето Евангелие и благодатни таинства; защо е основал Своята Църква и учредил каноническо свещенство?! Всичко това станало с единствената цел – да бъде човекът приобщен към божествената святост: „за усъвършенствуване на светиите в делото на служението, в съзиждане на тялото Христово, докле всинца достигнем до единство на вярата и на познаването Сина Божий, до състояние на мъж съвършен, до пълната възраст на Христовото съвършенство“ (Ефес. 4:12-13). Святостта е крайна цел на всичко в Църквата и освен нея няма нищо друго, което така да придава смисъл на великите Божии благодеяния към човешкия род. Това е то заблудената овца върху могъщите рамене на пастиря, Който оставил множеството в безопаната кошара и дошъл да намери нея – загубената (Мат. 18:12-14, Лук. 15:4-7). Това е блудният син отново в откритите обятия на своя небесен Баща (Лук. 15:20). Това е зрелият плод на лозовата пръчка, заради който последната няма да бъде отрязана и хвърлена в огъня за изгаряне, и плодородието на смоковницата, което оправдава нейното съществуване и предотвратява смъртната присъда на Градинаря (Иоан 15:2,5-6 и Лук. 13:6-7). Святостта е нравственият идеал на христянството според думите на великия апостол