Activity

  • admin posted an update 6 days, 6 hours ago

    Житие на свети Лъв, папа Римски
    Свети Лъв бил италианец. Той от ранни години се посветил на служение Богу. Възведен бил на папския престол в 440 г. след смъртта на папа Сикст ІІІ. Като добър пастир той се грижел за повереното му духовно стадо, давал му пример на благочестие и ревностно го защищавал от външни и вътрешни врагове.

    Ужасно бедствие застрашавало в това време Италия: Атила, цар на хуните, наречен с прозвището “бич Божий”, около 452 г. нападнал Италия и отивал с войската си срещу Рим. Папа Лъв усърдно се помолил на Бога, изпросил застъпничеството на светите апостоли Петър и Павел, излязъл с римските сенатори да посрещне страшния цар и го помолил за пощада. Атила, като изслушал речта на светителя, обещал да пощади цялата Римска област. И действително, той се оттеглил, за крайно учудване на своите войници, непривикнали да виждат в него такова милосърдие. Те с удивление го попитали, защо послушал папата и тъй лесно се отказал от изгодите, които покоряването на Рим му обещавало.

    Четвърти вселенски събор- Нима вие не видяхте онова, което аз видях? – запитал ги Атила. – Докато папата говореше с мене, двама светли мъже държаха над мене измъкнати мечове и ме застрашаваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей.

    Във време на светителството на Лъв Велики в Рим и друго бедствие тежало над Църквата. Ереси непрекъснато смущавали християните. Осъдени на вселенските и поместните събори, те изникнали отново с някои изменения и спечелили много последователи.

    Главна ерес била монофизитската, която била създадена от лъжеучителя Евтихий и проповядвала, че у Иисуса Христа имало само едно естество – Божеско. На един поместен събор в 448 г. тази ерес била осъдена и Евтихий бил лишен от свещен сан.

    Папа Лъв І също изложил учението за вълпъщението на Сина Божи, като обявил за недействителни определенията на беззаконния събор, свикан в Ефес от съмишлениците на Евтихиий. По настояване на папа Лъв бил свикан в 451 г. Четвърти вселенски събор, на който окончателно била осъдена Евтихиевата ерес.

    Папа Лъв вдъхнал почит и внушил милосърдие и у краля на вандалите Хензерих, който нападнал Рим.

    Свети Лъв Велики умрял в дълбока старост.

    © Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 година, под редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев).

    В памет на светия наш отец Лъв, папа Римски
    Великият светител и пастир на Божията Църква – Лъв, папа римски, бил родом от Италия; баща му се казвал Квинтиан. От ранна възраст свети Лъв бил обучен на всяка книжна премъдрост, запознал се с външната философия* и бил наставен в християнските добродетели. Обикнал духовния живот повече от светския, в началото той бил архидякон** при папа Сикст III (заемал римската катедра от 432 до 440 г., бел.ред.).

    * Външна философия се наричали произведенията на езическите философи – Платон, Аристотел, Питагор и други, тоест тези писатели, които по вяра се намирали извън Христовата Църква.
    ** Архидякон – старши или първи дякон. Във всяка епископска катедра имало по един архидякон. В древната Църква длъжността архидякон се смятала за много почетна и архидяконът бил един от най-приближените лица на епископа. Често за епископи се избирали архидякони, както може да се види от примерите на свети Атанасий Велики, Лъв, папа Римски и други.

    За своето високо целомъдрие и чистота той, след смъртта на Сикст, единодушно бил избран за първосветител на Римската църква. Като добър пастир свети Лъв усърдно пасял словесните Христови овци, полагайки душата си за тях.

    По това време злият мъчител Атила, предводител на хуните*, наречен бич Божий, като завоювал много страни, дошъл и в Италия, възнамерявайки да опустоши и нея с огън и меч. Виждайки, че никой не може да се съпротивлява на страшния завоевател, папа Лъв се обърнал с прилежна молитва към Бога и, като си наложил пост, призовавайки на помощ светите първовърховни апостoли Петър и Павел, със сълзи умолявал Господа да защити Своите раби от свирепия враг.

    * Хуни – азиатски народ, нахлул в края на IV век в Европа и причинил значителни опустошения в нея, разрушавайки градове и цели царства. В Европа те се установили в долината на река Тиса, приток на Дунав, в днешната горна Унгария. Времето на управление на Атила (433-454) представлява блестящ период на тяхното могъщество. Атила държал в постоянен страх византийския император, накарал го да плаща огромен данък и да предостави на хуните всички земи на юг от Дунава. В 440 г. Атила, начело на 500-хилядна войска, се придвижил на запад. Предавайки всичко на огън и меч, той прекосил цяла Германия до Рейн, след което преминал през тази река и разрушил много градове. Но в Южна Франция получил отпор и бил принуден да се върне в Германия. В 452 г. предприел нов набег – този път срещу Италия. Рим и цяла Италия била застрашени от опасността да станат жертва на враговете; но Атила спрял победното си шествие и след преговори с папа Лъв Велики се върнал обратно. Скоро след този поход Атила умрял. Бел.ред.

    Като почерпил мъжество и твърдост от молитвата, свети Лъв решил да отиде при мъчителя, за да умири гнева му и да прекрати яростта му, готов в случай на нужда и душата си до положи за своите овци. С мъдри, сладки и боговдъхновени слова той беседвал с Атила и го превърнал от свиреп вълк в кротка овца; страшният и неукротим воин смирено и меко се вслушвал в думите на Божия угодник, удивлявайки се на неговото архиерейско величие и ужасявайки се пред светостта на честното му лице. Като изпълнил всичко според желанието на свети Лъв, страшният Атила се оттеглил от пределите на Италия в своите земи.

    Войводите на Атила немалко се удивлявали как Лъв е могъл така бързо и необичайно да го превърне от толкова суров княз в толкова кротък; те питали Атила:

    – Защо се уплаши от един римлянин, дошъл без оръжие? Защо му се подчини? Защо се обърна в бягство като победен, оставяйки такова огромно богатство в Италия?

    – Вие не сте видели това, което видях аз – отговорил им Атила, – видях двама ангелоподобни мъже, стоящи от двете страни на папата (това били светите първовърховни апостоли Петър и Павел); в ръцете си държаха голи мечове и ме заплашваха със смърт, ако не послушам Божия архиерей.

    Такъв бил великият Божий угодник Лъв, внушаващ страх не само на невидимите врагове, но дори и на видимите, горещо обичан от словесното си стадо, тъй като не се побоял да отиде заради него при страшния завоевател, готвейки се в случай на нужда дори да пострада.

    По време на папа Лъв след еретика Несторий* се изявили Евтихий, архимандрит Цариградски, и Диоскор, патриарх Александрийски, безсрамни хулители, които сливали двете естества в Христа, нашия Господ, Божественото и човешкото, в едно. Със своята ерес те силно смущавали Божията Църква. Като събрали в Ефес своето неправедно сборище (Това станало в 449 г., бел.ред.), те несправедливо осъдили и измъчвали свети Флавиан, патриарх Цариградски**, защитник на православието, и причинили много злини на православието.

    * Несторий, патриарх Константинополски, заемащ катедрата от 428 до 431 г., проповядвал еретическото учение за това, че Иисус Христос не е истинен Бог, а – човек – син на Иосиф и Мария, удостоен заради светостта на своя живот с особена Божия благодат и спасяващ ни не чрез изкупителната смърт, а чрез наставления и жизнен пример. За тази ерес Несторий бил отлъчен от Църквата на III Вселенски събор и умрял в заточение в 436 г.

    ** Свети Флавиан заемал Константинополската патриаршеска катедра от 437 до 447 г. Бел.ред.

    Тогава светият папа Лъв вложил цялото си старание да укрепи и умиротвори Църквата, смущавана от еретиците; той писал до царете; най-напред до Теодосий, а след това и до Маркиан, да свикат вселенски събор. Накрая, при царуването на Маркиан и Пулхерия, бил свикан вселенски събор в Халкидон, четвърти поред – на който присъствали 630 свети отци (аседанията на събора били открити на 8 октомври 451 г., бел.ред.).

    Светейшият папа Лъв не могъл да присъства на този събор – поради продължителното пътуване и преклонната си възраст и поради това, че било невъзможно да напусне Италия, вследствие на честите нашествия на враговете срещу тази страна; затова той изпратил свои наместници: епископите Пасхазий и Лукентий и презвитерите Бонифаций и Василий.

    По време на споровете с еретиците на този събор, мнозина били обхванати от дълбоко съмнение; тогава, по заповед на светите отци, по повод на възраженията на еретиците, било прочетено посланието на папа Лъв, написано до свети Флавиан, предишния Цариградски патриарх, който свикал поместен събор в Константинопол против Евтихий.

    За това послание се разказва, че сам светият върховен апостол Петър го поправил с апостолската си ръка; свидетелство за това намираме в Лимонара на свети Софроний Иерусалимски:

    – Авва Мина – пише свети Софроний, – настоятел на Саламановата киновия, намираща се близо до Александрия, е слушал такъв разказ от авва Евлогий, Александрийски патриарх. Когато дойдох в Константинопол (разказва Евлогий), живеех с господин Григорий, архидякон на римската Църква, мъж наистина отличен и добродетелен, и често беседвах с него. Той ми разказа за блажения Лъв, папа Римски; за него в Римската църква е записано следното: когато свети Лъв написал послание до свети Флавиан, епископ Константинополски, против злочестивия Евтихий и Несторий, той сложил това послание на гроба на първовърховния апостол Петър, а сам с молитва и пост молел апостола:

    – Ако аз, като човек, съм сгрешил в нещо или не съм обяснил нещо, ти, на когото от Господа – нашия Спасител Иисус Христос, е поверена Църквата и този престол, поправи го.

    След четиридесет дни по време на молитва му се явил апостолът и казал:

    – Прочел съм го и съм го поправил.

    Като взел своето послание от гроба на блажения Петър, Лъв го отворил и го намерил поправено от ръката на апостола. Това ни съобщава свети Софроний.

    Когато посланието на свети папа Лъв било прочетено на Четвъртия Вселенски събор, всички свети отци извикали:

    – Свети апостол Петър говори чрез устата на Лъв.

    Така отците на събора в твърденията си се основавали на посланието на свети Лъв и с него посрамили еретиците. Не само тогава, но и по-късно, това послание, утвърждаващо православието и затварящо устата на еретиците, било много почитано от светите отци и от споменатия блажен Евлогий, патриарх Александрийски. По времето, когато еретиците остро хулели посланието на Лъв и възразявали срещу написаното в него, той твърдо го защитил, затова бил приятен на свети Лъв, който тогава си бил отишъл от този живот и предстоял заедно със светиите пред Бога.

    За това разказва същият Софроний: свети Теодор, епископ на град Дарна в Ливия, ни разказа следното:

    “Когато бях кувикуларий (спалник, постелник, бел.ред.) на светия Алаксандрийски патриарх Евлогий, видях насън един свещенолепен и светъл мъж, който ми каза:

    – Извести за мене на патриарх Евлогий.

    Аз попитах:

    – Кой си ти, владико, и как да кажа за тебе?

    Той ми отговори:

    – Аз съм Лъв, папа Римски.

    Като влязох при патриарх Евлогий, му казах:

    – Светейшият и блажен папа Лъв, римски първосветител, иска да дойде при тебе.

    Като чул това, патриарх Евлогий бързо станал и излязъл да го посрещне; като произнесли молитва, те се целунали и седнали. Тогава блаженият Лъв казал на светия патриарх Евлогий:

    – Знаеш ли защо съм дошъл при тебе?

    Той отговорил:

    – Не.

    Лъв му казал:

    – Дошъл съм да ви благодаря за това, че вие добре и убедително защищавахте моята грамота, която написах до моя брат Флавиан за изобличаване на злочестивата ерес на Несторий и Евтихий, изяснихте моето разбиране и затворихте с нея устата на еретиците; знай, брате, че не само аз съм работил и съм се трудил над тази грамота, но и светият първовърховен апостол Петър я прочете и поправи, а повече от всички я освети Сам Христос, нашият Бог – проповядваната от нас Истина.

    Такова видение (разказва епископ Теодор) видях неведнъж, но два и три пъти: пред моите духовни очи блажените отци Лъв и Евлогий, три пъти се срещаха и беседваха помежду си; за това видение, аз съобщих на свети Евлогий. Като чу, той се просълзи, и като издигна ръце към небето, въздаде благодарност на Бога, казвайки:

    – Благодаря на Твоята велика и неизказана благост, Владико Христе Боже наш, задето удостои мене, недостойния, да бъда проповедник на Твоята истина и по молитвите на Твоите раби, Петър и Лъв, благоволи да приемеш моето малко дръзновение, подобно на двете лепти на вдовицата.” (Марк. 12:41-44)

    Такова е известието на Софроний. Разказаното тук видение станало много години след преставянето на свети Лъв, тъй като свети Евлогий живял много по-късно, именно при царуването на императорите Маврикий и Фока*, докато свети Лъв, папа Римски, починал много преди това, при царуването на своя съименник, цар Лъв Велики**.

    * Император Маврикий заемал престола от 582 до 602 г. Император Фока – от 602 до 610 г. Бел.ред.

    ** Византийският император свети Лъв I царувал от 457 до 474 г. Бел.ред.

    Ето какво е известно за последните дни от живота на свети папа Лъв:

    Като достигнал дълбока старост и наближил края на земния си живот, на него било известено от Бога, че е получил опрощение на своите човешки немощи. Това станало при следните обстоятелства: папа Лъв прекарал четиридесет дни в молитва и пост при гроба на свети апостол Петър, умолявайки светия апостол да измоли от Господа да му прости прегрешенията; след четиридесет дни му се явил свети апостол Петър и казал:

    – Аз се молех за тебе и всичките ти грехове са простени, освен онези, които си извършил при хиротония на другите на свещени степени. Ти трябва да отговаряш само за това: законно ли си ръкоположил някого, или не.

    След като му било известено това, свети Лъв усилил молитвите си, удвоил поста си, умножил милостините си, викайки със съкрушено сърце дотогава, докато не получил утехата на пълното опрощение. След това, като се подготвил както е необходимо за изхода си от този свят, той предал святата си душа в Божиите ръце и се присъединил към лика на починалите преди него светии, велики йерарси и учители*; сега заедно с тях той предстои пред престола на Христа, нашия Бог, на Когото се покланяме и Когото славим с Отца и Светия Дух во веки. Амин.

    * Смъртта на свети Лъв последвала в 461 г. Мощите му почиват в олтара на негово име във Ватиканската катедрала на свети апостол Петър в Рим. От папа Лъв останали до сто слова и 140 писма – с догматическо и нравствено съдържание. Всички тези съчинения са написани в духа на строго издържаното православно учение. Така в известното послание до константинополския патриарх Флавиан, което било прочетено на IV Вселенски събор, свети Лъв изказва такива мисли за въплъщението на Бога:

    “Божеството възприе нашата немощ, без да наруши свойствата нито на едното, нито на другото. Истинният Бог се яви в истинно и съвършено естество на истински човек, с всичко, което е свойствено на Него, и с всичко, което е свойствено на нас. Човекът не се унищожава от величието на Божеството. Едната и другата природа действат при взаимно общение по присъщия на себе си начин.”

    Нравственото учение на папа Лъв също заслужава особено внимание. Свети Лъв често убеждавал своето паство да върши дела на милосърдие. Дългът на милосърдието, казвал той, се определя не по мярата на благата, а по разположението на сърцето. Богатите сами трябва да търсят бедния и да му помагат. Бог затова и дава богатство, за да тече то към бедния. Говорейки за молитвата, свети Лъв убеждава да се обръщаме за помощ към ходатайството на светиите и заповядва да се почитат светите мощи. Бел.ред.

    © Жития на светиите, преведени на български език от църковно-славянския текст на Чети-минеите (“Четьи-Минеи”) на св. Димитрий Ростовски.

    • Hymns
      Troparion (Tone 3)

      You were the Church’s instrument
      in strengthening the teaching of true doctrine;
      you shone forth from the West like a sun dispelling the errors of the heretics.
      Righteous Leo, entreat Christ God to grant us His great mercy.
      Troparion (Tone 8)

      O Champion of Orthodoxy, and teacher of holiness,
      The enlightenment of the universe and the inspired glory of true believers.
      O most wise Father Leo, your teachings are as music of the Holy Spirit for us!
      Pray that Christ our God may save our souls!
      Kontakion (Tone 3)

      Seated upon the throne of the priesthood, glorious Leo,
      you shut the mouths of the spiritual lions.
      With divinely inspired teachings of the honored Trinity,
      you shed the light of the knowledge of God up-on your flock.
      Therefore, you are glorified as a divine initiate of the grace of God.

PC Knowledge sharetank

Skip to toolbar