Г. М. Димитров – Д-р Георги Михов Димитров (Г. М. Димитров, наричан Гемето) е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“. През Втората световна война Димитров цели обвързване на България с Великобритания. С помощта на британските и югославските специални служби, се опитва да организира държавен преврат през зимата на 1941 г. с цел осуетяване на присъединяването на страната към Тристранния пакт.[1][2][3] Разкрит, се укрива в югославската легация[1][4] откъдето е изведен нелегално от страната. Осъден е задочно.[5] От Великобритания поддържа програмата на ОФ.[1] Веднага след преврата, извършен на 9 септември 1944 г., пристига в България и подкрепя мероприятията на новата власт.[6][7] Въпреки опитите си да се внедри в ОФ, като направи земеделците доминираща партия, не успява да елиминира влиянието на комунистите. Заплашен с политически процес, Димитров се укрива с помощта на американския посланик, като получава дипломатическа закрила.[2] След Съюзнически натиск, ОФ му разрешава със съпругата си да напусне България.[2] Осъден е задочно за държавна измяна. Установява се в САЩ и активно участва в пропагандната борба срещу държавите от Източния блок през Студената война. Баща е на Анастасия Димитрова-Мозер.

Г. М. Димитров – Уикипедия

https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93._%D0%9C._%D0%94%D0%B8%D0%BC%D0%B8%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2

Д-р Георги Михов Димитров (Г. М. Димитров, наричан Гемето) е български политик, ръководител на БЗНС „Пладне“. През Втората световна война Димитров цели обвързване на България с Великобритания. С помощта на британските и югославските специални служби, се опитва да организира държавен преврат през зимата на 1941 г. с цел осуетяване на присъединяването на страната към Тристранния пакт.[1][2][3] Разкрит, се укрива в югославската легация[1][4] откъдето е изведен нелегално от страната. Осъден е задочно.[5] От Великобритания поддържа програмата на ОФ.[1] Веднага след преврата, извършен на 9 септември 1944 г., пристига в България и подкрепя мероприятията на новата власт.[6][7] Въпреки опитите си да се внедри в ОФ, като направи земеделците доминираща партия, не успява да елиминира влиянието на комунистите. Заплашен с политически процес, Димитров се укрива с помощта на американския посланик, като получава дипломатическа закрила.[2] След Съюзнически натиск, ОФ му разрешава със съпругата си да напусне България.[2] Осъден е задочно за държавна измяна. Установява се в САЩ и активно участва в пропагандната борба срещу държавите от Източния блок през Студената война. Баща е на Анастасия Димитрова-Мозер.