Като средство за наказание разпятието е използвано най-напред във Финикия и Картаген, откъдето преминава в
Рим, а от Рим в Палестина. Според римския държавник, философ и блестящ оратор Марк Тулий Цицерон, живял от 106 до 43 г. преди Христа,
кръстното наказание се считало за най-жестокото и най-позорното, на което римски граждани не били подлагани, а само роби и големи
престъпници.