Св. Райко Шуменски (1784-1802) е млад шуменски златар, убит особено жестоко през 1802 г. от местен мюсюлманин, който се опитал да го помохамеданчи насилствено.

Житието на светеца разказва, че отивайки да занесе поръчка на местен мохамеданин, той отказал на една от ханъмите да го отведе в стаята си, както тя поискала. В яростта си тя го обвинила, че той я е нападнал. Мохамеданинът му предложил да не го наказва, ако си смени вярата. Райко отказал решително това, уверявайки, че само е изпълнявал поръчката му. В отговор е изтезаван жестоко, като мъченията включвали рязане на ленти на кожата на тялото му, посипване на раните със сол, набиване на клечки под ноктите и пр. Накрая е посечен на 14 май 1802 г. Житието му е написано по устни сведения от гръцкия монах Никифор Хиоски.

Според архимандрит Павел Стефанов фактът, че преславският митрополит и шуменските вярващи отказват да запазят тялото на мъченика и да развият култ към него, означава, че като златар той най-вероятно е бил ятак и съдружник на кърджалиите, които тогава владеят българските земи. Заловен и изтезаван като криминално заподозрян, той накрая отказва да се спаси, като приеме исляма, и предпочита да умре за християнската си вяра.